МНОГОДЕТНИ МАМИ

Аз пък съм някакво много странно жувотно, мелез м/у Coming 2 life и Нощни очи. Какво имам предвид? В момента поработвам вкъщи под санитарния минимум с тенденция към октомври-ноември да вдигам лимита (волнонаемник съм, с фирма, чрез която легализираме труда си, аз и лъвю). Но ми минават кощунствени мисли за хубава (демек спокойна) държавна ралта, със строго регламентирано работно време и пр. А най-вече ми се иска да мога спокойно да си гледам децата (и плетките/гоблените, хаха), без да мисля за своя принос към бюджета. Амбициите ми за кариера се стопиха още преди 8 г. с голямата кака. Но какво да се правя, с тая пълна липса на далновидност - да бях мислила като съм се женила, че филолог къща не храни. Ама пък все си викам, че то не се знае как ще се завърти the wheel of fortune.

Нямам универсална рецепта как става да работя от вкъщи и да гледам децата. Нагодили сме се. Предполагам че има значение какво точно е и работата.
Работя предимно на комрютъра, не съм обвързана със срокове и на практика мога да стана по всяко време и да се занимая с децата. А и те си се занимават предимно сами, което си е доста удобно. Бебето щом е в мен е доволно за сега, така че и тя не ми пречи.
Аз лично предпочитам да работя вечер, когато всички си легнат. До някаква степен труда ми е творчески - пиша статии и материали, мисля реклами, статуси за фб страницата и прочие неща. Но пък технологиите са ми много в помощ - scheduled posts ми е незаменима опция. Насрочвам вечер публикациите за идните дни и няколко дни мога да не мисля за тези неща...

Сегашната си работа предпочитаХ да работя вечер, но от известно време не мога да го правя. Дано скоро да се дебъгна (от самосебе си).

При мен всичко зависи колко съм спала, колко домакинска и друга работа имам...

Иначе се чувствам точно като Нощни очи, изключая крайните срокове, които в нашия „бизнес“ са ацки натегнати.

Ух, на мен, живот и здраве, ми предстои връщане на работа (чиновнически тип) тази есен след 6+ години майчинство. Меко казано се стресирам от сега още...

Мяуче, къде я тази спокойна и регламентирана работа бе душа, да я търсим и ние ...
преди да забременея с Б. работех на две места- второто фотограф на свободна практика
ще си изкарам майчинството и ще остана само с второто, че преди бременността, ако ми се случеше да спя по 3 часа на денонощие си удрях д.. в тавана
на 17 март ми е първия ангажимент /родих на 4ти/, ще снимам един детски РД, малко по малко ще влизам, таткото надявам се да успява да се включва /или ще си викам жена/
бабите ни отдавна са със спрян достъп до децата, ако искам и аз бих могла да им купя кроасани и бисквити траяна , които даже са им забранени в ежедневието /като висша форма на бабинска обич/, пък и ми коства повече време и нерви да заведа и взема цирка до въпросната баба, отколкото да си извикам жена у нас да ги гледа /пък и срещу 2 часа седмично после излиза, че децата ми изгледали ... мерЦи/
имам вече 5 сватби за сезона записани- те са ми най-големия кахър, как ще ги съвместя с кърменето /добре, че са си в града, все ще откопчея за 20 минути когато се налага спешно/

След № 1 и № 2 се върнах на работа. Инженерингова фирма, работа в офис, с нормално работно време, много рядко се е налагало да оставам до по-късно или да довършвам нещо в къщи. Хубава работа за прилични пари. Но след това чуждоземният партньор не можа да се разбере с новото ръководство на българската страна и … закриха фирмата. И така с № 3 забременях на нова работа. След майчинството пак се върнах и останах на работа точно 2 (два) дни! След това си подадох молбата за напускане (не питайте защо).
Сега работя в къщи, вече 5 години. Занимавам се с преводи, предимно технически, но придобих опит и в други области. Не е идеално, защото нямам редовни приходи, получавам това, което изкарам. Ако има работа – добре, ако не…


Това обаче ми дава възможност да съм на разположение на децата. Не ме притесняват ваканции, болнични, мога да ги заведа по всяко време, където трябва, мога да си върша домакинската работа паралелно със служебната. Дълго мислих дали да се реша на такава стъпка, но накрая се убедих, че така ще е най-добре и за мен, и за децата и за цялото ни семейство. Разбира се, подкрепата на мъжа ми и вярата му, че ще се справя, имаха голямо значение.
Работя предимно през деня, докато малките са на училище и на градина. Когато се върнат, прекъсвам, за да им обърна внимание. Вечер, след като малката си легне, поработвам още известно време, особено когато съм имала други задачи през деня, а има повече работа. При мен сроковете са особено важни. Почти винаги работя в събота и неделя и по празниците. И въпреки това за мен този вид работа е по-добър от работата в офис.  

Да се включа и аз за дискутираното изписване от Родилен дом. За мен това бяха много специални моменти и пазя топли спомени. Най-близките ми винаги са идвали (и трите пъти), персоналът на болниците е бил мил, оркестри не е имало.  
Първите две деца са раждани в МБАЛ Пазарджик. Изписването се извършва във фоайе към Родилно, специално пригодено за ритуала. Акушерката облича детето, като постоянно обяснява какво се прави,как, защо. Особено първият път беше много тържествено, след като опакова човечето го връчи на таткото и му честити. После отиде при родителите ни и им честити и нареди пожелания. Снимахме се и се прибрахме.
Третият път беше в Токуда. Акушерка облече бебата в стаята за повиване в мое присъствие. След това излязохме към стаята за изписване, където ни чакаха останалите членове на семейството. Снимахме се и се прибрахме.
И трите пъти още същия ден е имало "песни и танци на народите".  Веселба и половина, все пак нов член на семейството е това. 

За работата - още не съм се върнала. Ще го направя, когато малката стане на 2 години. Даскалица съм. Преподавам три дни в седмицата  , останалите ми се водят творчески - вкъщи съм си, но съм на разположение ако някой има нужда от мен.  

Оххх, болна тема. Върнах се на работа, веднъж като малкия батко беше на година и половина, по стечение на обстоятелствата (след 3 год и половина вкъщи)... майка ми го гледаше на "седмична бабина детска градина". Тъкмо си напреднах в кариерата, хубава длъжност, хубава заплата, пътувания в командировки при нужда... И айде третото... Като стана на 6 месеца се изпосъбрахме вкъщи всичките и аз минах на график водене/взимане за/от училище, плуване, танци...  Постоянно малката в колата с мен! Чак като малката стана на 2г10м започнах работа... с безумната адаптация в детската градина (по-трудно с никой не е било, детето не спеше, не ядеше, не говореше, не играеше, не се усмихваше... независимо с кой, дори във времето си с мен... та така 6 месеца) и аз на някакъв възможно-невъзможен график на работа! Е, свикнахме някак.
Сега съм работеща жена, която категорично отказва пътуване в командировка, защото колкото и да ги комбинирам, все двама души ги развеждаме от и към училище/градина. Наела съм си жена за чистенето, готвя колкото мога когато мога (по-рано го правех нощем, сега съм си преоценила приоритетите - когато децата заспят ми е времето да си общувам с мъжа, и аз съм човек и той е човек...)

Пролетна фея, с теб изглежда сме колеги. Чудех се отде си ми позната. Може да сме се засичали в преводаческата тема. Напълно споделям вижданията ти. Отстрани изглежда, че работата ни е много лесна, но тя е доста изискваща и изцеждаща, като преводачите не престават да се развиват и самообучават.

Класически случай, докато работех като ПМ в една преводаческа агенция, дойде един „VIP” клиент, който ми подаде фърчащо листчЕ, с молбата „ПрЕпиши го на английски! Ама бързо.” 

Просто тълпи неопитни преводачи (студенти) поемат огромни обеми ралта и предават просто текст на кирилица (често експресно „обръщат” с Гугъл преводач), затова ние, преводачите, които влагат старание в труда си, сме на ръба на оцеляването и клиентите не престават да ни притискат да смъкваме цените. Страшен дъмпинг, страшно чудо в бизнеса!

Да се включа и аз по темата /докато спи  терориста, иначе само чета/. С каките си изкарах 6г. майчинство /тогава толкова се полагаше/и с натрупаният платен отпуск си гледах и малката до тръгване на детска градина.От там нататък, 24г. работа, тичане , оставане допълнително, втора работа, наложи ли се да вземеш болнични физиономии от работодателя.На два пъти съм напускала заради вечното допълнително работно време.Единствено в зората на трудовия ми път съм работила на твърдо работно време, знаеш в колко започваш, в колко свършваш, почивните дни никой не ти ги взима.Сега с малкия нещата са по лесни, все едно гледам единствено дете, каките са големи, със свои семейства.Успяваме да се комбинираме с голямата / тя е студентка редовно и майка на момиченце на 4 месеца/ преди да роди тя гледаше малкия когато аз пътувам , а аз поемам малката когато тя е на лекции или изпити. Не знам как ще се справят тази година , когато  работя, разликата е много малка и няма да е лесно да тича след разбойника с малката на ръце.Хубавото е ,че докато съм в майчинство мога да поемам само ангажименти които аз си харесам . Третата година мисля да остана на свободна практика/ професията ми го позволява, стига да има достатъчно ангажименти/ за да гледам Алекс и Симона, за да не се налага никой от тях да ходи на ясла.Добре,че големия внук вече е на 4г. и ходи на детска градина, иначе лудницата щеше да е у нас  . Всъщност човек може да се справи с всичко стига да го иска. Никой не е казал,че ще е лесно, но пък заради всички тези слънца си струва.

Аз си харесвам работата и ходя с удоволствие (това не ми пречи в момента да се чувствам супер криво, че в понеделник се връщам след краткото 7-месечно майчинство, толкова ми е криво, че чак ми се реве тези последни дни...). Обаче няма как да се откъсна по-дълго, защото, каквото и да си приказваме, хората се забравят, като не са на линия и вече не се ценят така, както преди. Организацията с децата не е лесна, но се справяме. За да мога аз да се върна сега на работа, взехме квартира на свекърва и тя ще гледа Лора, докато тръгне на ясла. После пак сами ще си се оправяме с мъжа ми, както досега. Приоритетите ми са доста пренаредени, откакто имам деца - примирила съм се, че къщата няма как да е перфектно изчистена, че не всеки ден ще има нещо готвено вкъщи, понякога може да поръчаме пица или да хапнем някъде навън - но всъщност най-важното е времето, което прекарваме заедно всички.

За изписването.
Като се роди Симона, на изписването се изсипаха доста хора, мъжът ми беше доста ошашкан - изписаха ни на обяд, а той купил за почерпка уиски и шоколадови бонбони  - съответно гостите, а и ние, умряхме от глад . Бях си приготвила дрехи за обличане, които той ми донесе, ама никой не ме беше предупредил, че няма да спихна изведнъж и няма да се побирам в старите си дрехи поне още няколко месеца... та се наложи да си облека отново бременните дрехи, с които влязох да раждам. Изглеждах ужасно, всички се суетяха, снимките ни са кошмарни... След като се прибрахме, нашите и брат ми решиха да ни погостуват, уж да помагат, но всъщност беше доста натоварващо цялото това сборище вкъщи. 
Затова, на изписването на Филип и после на Лора изрично предупредих, че не искам да идва никой (казах, че нямам против който иска да дойде в болницата, но после вкъщи ще се прибираме самички - така за Филип си бяхме само ние, а за Лора дойдоха мои колежки); с дрехите се бях подготвила по-добре (особено третия път - вече се бях научила  ), гримирах се, снимките са прекрасни. Гостите започнаха да идват чак след 10-тина дни и така ми беше много по-спокойно и се чувствах много по-добре от първия път.

Колко ми е сладко да ви чета! На мен тази тема и темата за породените деца са ми най-интересните във форума. Особено при вас ми се струва, че е много забавно. Все пак аз съм съвсем в началото на голямото приключение като многодетна майка. Тепърва ще събирам погледите из квартала, само да се стопли времето.
При нас най-тържествено беше изписването на баткото. Първо дете, лятно бебе, пристигнаха да го посрещнат почти всички баби и дядовци, че чак и един прадядо. Родителите ми са учители и през лятната ваканция им е идеално да му идват на рождения ден вече 5 години. Момичетата бяха ощетени в това отношение. С първата опитахме пак да е празнично и тържествено, една скорошна позната изяви желание да дойде при изписването й, но при прибирането вкъщи заварих "реда", който момчетата бяха създали докато ме няма и направо не знаех къде се намирам, та хич не се почувствах празнично. Не че много държа да ми е подредено вкъщи, но купчините с дрехи и играчки на необичайни места из цялата къща ми дойдоха вповече. Най-малката пък сякаш я изписахме тайно и конспиративно. Беше страшен студ - -15 градуса. Дойдоха да ни вземат само таткото и баткото. Уж баткото щеше да помага с някоя и друга торба от багажа, но в крайна сметка се помайваше по пътя до колата и все му подвиквахме да не се отклонява и разсейва от основната задача. Бебето беше един огромен вързоп, неудобен за носене, но по-лек от торбите с багажа. Аз се нагърбих с вързопа, таткото - с багажа и удържахме щафетата до колата, а тя беше паркирана доволно надалече, защото "добрия" чичко на портала не позволил на мъжа ми да влезе с колата, макар и да му обяснил човека за какво идва в болницата. Вкъщи малката кака спеше и като се събуди ми беше сърдита дето съм я оставила за 3 дена, но се сдобрихме и потръгнаха нещата.

В работата аз нямам много стаж. Повече стаж имам в гледането на децата. Сега съм си в майчинство, но иначе се опитах да работя между първото и второто дете, но не ми се получи. След дълго търсене се излъгах да се хвана като застраховател в град, в който нямам никакви познати и само се набутах. Отказах се и  попаднах на друго, където ходих няколко месеца по 4 часа, но и там не ми потръгна, щото като имаш дете в детската и то боледува пак, трябва да отсъстваш често, та не можаха да ме изтърпят. Предадох се накрая и с мъжа решихме, че е по-добре да се оставим и двамата само на семейнияя бизнес. Рано не рано, понапънахме се и ги докарахме нещата. Той се грижи за пчелите, аз за децата и като регистриран земеделски производител тичам счетоводителската да се разправям с институциите. Планираме като поотраснат хлапетата да се включа и аз в грижите за пчелите първоначално като ученичка, пък по натам и като по-напреднала. Така ще си оцеляваме, няма да чакаме повече на разни шефове.

Аз да се включа по темата с кърменето, че сега основно това правим. Батковците ни са големи, за хранене и много други неща се оправят сами, но т.к. кърменето все още продължава дъъълго време, помагам за домашните, строявам, разрешавам вечните братски спорове.
Когато вторият беше бебе, големият, тогава на 2 и нещо, идваше и той в скута ми и се гушкахме с неги, докато бебето суче.

И нашата кака често идва при нас като сучем, но аз гледам да стои настрана, че е сополива, а и тя идва, за да обича бебето с "нежни" потупвания по главичката й. Малка е и съм на тръни, защото сама не осъзнава, че може да нарани сестричката си, ако се подпре на нея, за да се изправи или да направи каквато и да било друга намевра около нас.
Е, пазих пазих бебката и не я опазих. Сега и нея лекувам от хрема....