МНОГОДЕТНИ МАМИ

Коколинът и при нас не действа , дименхидринатът успива и действа на ЦНС та като цяло не се препоръчва при деца ...Иначе при нас положението е трагично-4 часа минаваме Шипка ..то опълченците пеш, едно време, са били по-бързи

За планинските почивки,аз живея близо до Троянския Балкан и много си го харесвам.Някой питаше за Враца- и там е доста хубаво и има какво да се види.Пещерата,Околчица и пътя на Ботевата чета,но къде може да се спи не знам, тъй като свекито е наблизо, та отсядаме при нея.Вършец е най-близката нормална дестинация, може би.

Така е, но тъй като ни изписват Вомакур свещички при повръщане заради вирусче, при което дозата на килограм се получаваше доста по-висока (в бебешка възраст) от 1/4 или 1/3 таблетка, реших, че е по-добре да дам съответната преизчислена доза на стрит прах... а и избягвам "мамо, боли ме коремчето, дай нещо!" защото горчииииии 

Здравейте мами   
И аз се записвам тук,ще ми е интересно да чета и споделям опит. Аз имам 3 малчугана на 12 , 9 , и на 1.7г. ,момче,момиче и пак момче. И трите са родени нормално с преносване по 14 дни. Двамата големи много ми помагат за малкия,който е доста палав и своенравен,за разлика от тях   
Относно повръщането никога съм нямала проблем,имайки в предвид,че доста често пътуваме. Държат се и тримата геройски,включително и в самолет.
 Хубав и спокоен ден на всички.

Мацки ... с новородени Пречи ми у дома ... Имам матрак за количка - Размери: ширина 32 см. / дебелина 3 см. / дължина 64 см. При главичката има отвори за по-добра вентилация. Подходящ за кош за новородено за почти всеки тип количка. Италиански е. Марка: Прими Согни. Някой иска ли да ми помогне да се оттърва от него ... и да му го подаря 

Почти безобидна, аз нямам бебешки кош за количката. Имам де, ама е някакъв странен хибрид между кош  и седалка за кола. И няма дюшече.
Иначе кошара си направихме сами.
От една стара дървена етажерка си сглобихме един "ко-слипър", дето се подпира до нашето легло, дюшека му е на нивото на нашия и така само претъркулваш бебето в неговата си част... евентуално    Дюшек му изрязах от един дунапрен, уших му калъф, и айде готови! Догодина живот и здраве направо легло 160 см в детската при големите.
Те пък имат двуетажно легло, чудесно се събират. Не мисля да го сменям, докато не сменим къщата или пък докато не се счупи 

И наще „големи” девойки спят на двуетажно легло - хем се пести място, хем са си заедно. Аз пък с Никола съм под тях - на „третия” етаж (или по-точно „на партера” ).

Майтапа е, че когато сътворихме Никола, двуетажното легло беше още проект (т.е. правехме планове да купим и да отделим каките в тяхна стая) и лъв ми се пошегува, че тежко ни и горко, защото няма триетажни легла, пък то се оказа, че ИКЕА имат решение. Не е най-удобното на света, но е гениално. Ама да не изпадам в излишни подробности.

Ла Видке, много мило, че предлагаш, аз също нямам нужда, карала съм без такива екстри и трите пъти, та затуй не мога да те отърва от него. Но вярвам, че ще се намери кой да го поиска.

Ееех, отдавна не съм се включвала (тази сесия зор ми се вижда доста), нови бебоци се задават гледам, супер! magi_sveta, честита дъщеричка и 3-та радост! 

Четох почивките обсъждате. За планина Боровец и Банско са ни любими, че са и близко до София. И Долна баня, наскоро бяхме на лагер пак там. Ама 75км ги взехме за над 2 часа, беше кофти пътуване, 1ч задръстване на околовръстното и после 1ч тапа на магистралата, заради ремонта. Малкият рева, сука, спа, мрънка, беше жега, усилно, хем с климатик... За море не сме си открили нашето местенце още, миналата година бяхме на Сарафово, ми мръсен е плажа. След месец ще ходя при нашите в Ямбол и може би ще отскочим за няколко дни до Бургас с децата. За семейно море, евентуално септември, в Гръцко, зависи от отпуската на мъжа ми и как ще го измъдрим. Ще ни се или нещо читаво или да си го спестим. От доста време ме навиват за къмпинг в Гърция, но нещо не си се представям добре отпочинала на палатка с моите гладни, ящни мъже.

За носенето на бебетата (бременностите) се убедих, че за мен важи правилото, и 5 деца да родиш, все еднакво се носят. Първият го преносих 5 дни - 4050гр., вторият 2 дни преди термина - 3900. С третия бях с контракции от началото на седмия месец, докторът викаше поне до 32г.с. да устискаме, всеки път на прегледа се виждаше, че това бебе си върви в норма и няма да е едро, всички бяхме убедени, че ще го родя по-рано, месец и нещо ходих с паднал корем и главичка ниско разположена, с контракции през вечер... Предизвикаха ми го 3 дни след термина - 5кг. Най-малкият най-големият ни бонбон!

Ех, мами, чакайте да ви разкажа една приказка, макар че нямам време и голям батко ми врънка на главата в момента. Аз все ви чета, но за включване малко трудно се вреждам. Та ето какво.
Завъдила си една великанка трима дребуси вкъщи и се грижела за тях предимно сама и със своя великан, но ето че дошло лятото и големия великан се заринал в много работа, а великанката  самичка с дребусите. Един следобед тя приспала двата най-дребни дребуса и отишла при най-големия дребус да го наобиколи. Вардила го що го вардила да не събужда спящите, па рекла да му прочете приказкаааа... От четене прочела две приказки и взела, че се приспала сама. А голям дребус като се видял свободен си развявал байряка из къщи. Отворила очи по едно време великанката, ама едвам едвам едни тежки клепачи двигнала, та се усетила, че от някъде се носи приказна музика. И изведнъж    се осъзнала, че спи, ама не където е обичайно за нея. Скочила веднага от леглото на големия дребус и се втурнала към съседната стая и що да види: големия дребус държи в ръце малкия дребус и се чуди ще го взима ли или ще го слага да сяда, средния дребус изправен в леглото си наблюдава тази картинка, компютъра набримчен на някаква мелодия от класическата музика, голям дребус ровил из него и включвал разни програмки и интернетни забавления, най-малкия дребус наакан, но засмян до уши. Идилия
Случвала ли ви се е такава приказка? Чакайте да ви кажа, минути по късно пристига си от работа великанът и заварва големия дребус да се къпе сам в банята, а средния дребус го наблюдава докато великанката кърми най-малкия дребус.
Айде да ви оставям, че въпросните дребуси реваха по сто пъти докато успея да ви разкажа...

  С подобни истории се жалвах в темата за продени, когато големите бяха малки. Особено като проходи малкия що поразии ми правеха.
Хубавото при теб е, че са ти с малка разлика и наведнъж ще порастнат. А трудните моменти се позабравят.

Ооо, преди 1000 години, великанка има много спешен превод (работа) и викат мащехата да помага (която никога не е имала деца, но претендира да работи като учителка в детска градина). Великанка заточена сама с правец 16 в една складова стая до асансьора в общежитието, двата дребуса и мащехата уж се гледат. По-големият дребус - на 3 г и 3 м. към този момент, по едно време  влита като хала в склада и ме дърпа за крачола да се прибирам в стаята, но не може да ми каже защо. Довлече ме до стаята с малкия дребус - на 9 м., изправен в кошарата, омазан с твърдото съдържание на гащите по бузите, по парапета на кошарата и по стената . "А баба ти къде е???" Мащехата от 1 час си стои кротко в другата стая при телевизора (бяхме в апартамент) и хич не й хрумва да провери децата...учителка!

Maлее, ужас.

Sharky, у нас затова великанка не признава мащехи.  Ама напук може да ми спретнат и на мен дребусите някоя подобна изненада някой ден. Добре, че великанката се наспа, че го обърна на хумор

А това: преди 16 години ... Великанката е на изпит; великана гледа бебето, което е почти на годинка. Прибира се Великанката и какво да завари: детето в кошарата; кошарата и цялото дете омацани с крем Бочко (цялата кошара, коса, дрехи и каквото се сетите по детето ... целия крем беше оползотворен); лицето на детето поизтрито, но червено ... Въпрос: Какво е станало? Отговор (от лежащия на леглото и четящ си книжка великан): Ами, яде Бочко. В.: Защо? О.: Ами, дадох й кутията с Бочко, защото и ти й даваш. В.: Ама, ти пълната ли й даде, защото аз й давам празна? О.:   ...
Та, така ...

Е, пълната кутия Бочко е осигурила на Великана 1 час тишина...

  Да, забавно, та като отворих темата, тази седмица у нас и по-страшна беля стана. Ама тя хич не е за смях вече. Счупихме стъклото на вратата на хола. Та да бяхте видели как великанка сама с три деца вкъщи троши стъкло от врата, за да го махне цялото, че дребусите да не се нарежат.