За лекарската етика

Касита, точно за това говорих в първия си пост .
Защото при съмнения винаги е по-добре да се окаже по-малкото зло, от колкото да пропуснеш ценно време.

Аз не съм се оплаквала,но лекар се е оплаквал от мен на лекарски съвет

Ами Сийке всичко зависи от човека. Педиатърът на децата ми, на когото ползвам частната практика при по-сериозни проблеми, та той подобно на твоят гинеколог не работи със ЗК и дори за  София цената на прегледите е много висока, много, повече от двойна на други клиники, частни и никога няма празен час. Но аз дори не мога да го опиша, отношението му, всичко. То трябва да се види. Респект и не само към отношението му, а и към компетенциите му. Безупречен. Тук е мястото да кажа, че повечето доктори, с които съм контактувала и са били на много високи позиции, са били културни, деликатни и добри хора, преди всичко. Грубо отнишение, не лично към мен, но към други хора съм виждала от по-посредствени лекари, това е. И от сестри и санитари.

Иначе към мен лично е проявявана фрапираща немърливост. Но реагирах. Никога не бих си замълчала. В конкретния случай постигнах следното - платиха ми скъпа ампула и преместиха лабораторията, разшириха я и затегнаха контрола.

И още нещо искам да ти кажа - хората ги е страх от лекарите и понякога не повдигат въпроси именно заради този първичен, но много парализиращ страх.

Куркума, това е най-трудното, защото никой не иска да го 4уе и / или да го повярва....

И аз   Защото има хиляди възпитани, безболезнени и етични начини да те уведомят, теб и/или близките ти, че нещо сериозно застрашава здравето ти.

Но ако пък е добър специалист? Аз се чувствам неловко при един конкретен лекар, не е груб, точно обратното, но пък е добър специалист и си налагам да изтърпя.
 Пари никога не са ми искали. Единственото ми оплакване е, че са вулгарни доста често, но като ви чета, моите направо са деликатни. Един ортопед ми казва да си сваля крака от леглото и да се опитам да стъпя, поглежда палаво сестрата и изцепи "Обикновено ви казваме да си вдигате краката, аз сега те карам да го свалиш"

Това е една много дълга история...Раждането ми бе започнало един месец по-рано и не очаквахме. Имах уговорка с шефа на отделението и когато въпросният лекар разбра за това, ме попита:"А на мен сега кой ще ми плати?" После разказах всичко, а отговорът бе:"Мноооого е кадърен, но е кофти като човек".

При сблъсъка ми с пиян служител от която и да е сфера, не бих разказвала, а щях да подам писмена жалба.




Възпитанието е до човек, не до професия. Това, че някой е лекар, не го прави автоматично възпитан.

На такива неща се нагледах, преживях в онкологичните отделения (болници) и то само за последните 6 месеца. Предишните 4 години даже няма да ги споменавам.
Чака онкоболният за прием, сестрата изнася досието му и крещи да си избере в крайна сметка при кой лекар искал да бъде, защото същият този онкоболен е имал неблагоразумието да потърси единия онколог, който отсъства и поради тази причина да се обърне към друг (говорим за една и съща болница, отделение), за да попита какво да прави, как да се справи със супер тежките странични ефекти.
Приемат те и изведнъж ти пускат рентгенова снимка, след което ти казват, почти на вратата, ами съжалявам, ама химиотерапията не действа при вас. Дават ти телефон на някакъв лекар, работели с него, имали много добри резултати, пътеката била извървяна и всичко това безплатно, лъч надежда и изведнъж въпросният лекар ти обяснява, че действително има лекарство и за твоя случай, но то струва хиляди евра и не, нищо не се поема, нито от каса, нито от болница, нито от производителя. След поредно изследване – скенер, по твоя инициатива, се оказва, че напротив – химиотерапията действа и какво от това, като пак почваш от нулата, а стресът.
Още по-лошо е отношението към тези хора в другите болници.
Ти си обречен, могат да се гаврят с теб, с усмивка на лицето да влязат на визитация и да ти кажат, ами чакаме еди какъв си консуматив и така 20-25 дни, след което да побързат да излязат, да не ги попиташ нещо. Консумативът се чака толкова време, защото лекарят търси «най-добрата оферта» – възможно по-скъп. Разбира се, престоят струва пари, за които даже не те предупреждават, просто ги изискват при изписването ти и ти «доброволно ги даряваш». Позволяват на сестрата да ти държи сметка платил ли си и как така стоиш все още в отделението, след което да те хока, защото си се разплакал и си я помолил да бъде по-внимателна, защото те боли докато ти прави някаква манипулация. Изписват те като здрав, даже ти назначават контролен преглед след 20 дни, защото са направили поредното изследване в събота. Девет дни след изписването му, след «успешните операции», струващи 6 – 7 000 лева, онкоболният почива. 
Сестрите имат някакъв конфликт с лекаря. След операция ти крещят, че те не били реанимация, за да ти дават обезболяващи, да те включват на системи, да правят консултации с други лекари, да ти дават подлога и изобщо да ги безпокоиш по време на дежурството им. 
На кого да се оплачеш, той/ти си обречен, статистика. Един път ме попитаха какво повече искам, защо се учудвам, че не са направили еди какво си изследване, нали знам каква е средната преживяемост при тези хора. 
Разбира се, по пътя срещнахме и прекрасни лекари, хора.

Винаги, когато съм се оплаквала от некадърни служители или кофти обслужване, отговорът е бил:"Ама сериозно ли? За първи път някой се оплаква от него? Ще говорим, ще видим, ще проверим". И нищо...Обикновено шефът е този, който е уредил някое протеже или роднина на място, което хич не е за него.

Шушон, едва ли падаш от Марс и не разбираш, че писмената жалба има много повече последици от разказано на 4 очи. Но в случая ти също не си искала да си създаваш неприятности с твоя познат лекар, така че явно се съгласяваш със случващото се.

И какво като подадеш писмена жалба? Аз за случая в 3та градска за който писах в началото подадох. Глобиха ги (или поне така ми казаха, че това ще е изхода от проверката) само за това което има черно на бяло, т.е. картона от престоя в болницата и епикризата която ми дадоха. Установиха, че и мен са накарали да платя престоя и касата им го е платила, защото не са отразили, че съм излязла с/у подпис и плащане, а водеха пътеката изпълнена.
Това, че диагнозите които пишеше в картона не отговаряха на истина и бяха сменени 3 пъти, изобщо не ги трогна.
А за това, че "докторката" най-брутално ме излъга и ме заплаши, че ако не постъпя, след 2 часа детето ще ми остане в ръцете, как да го докажа? Дори сестра нямаше, като тя си пишеше картона за прием (без изобщо да знам какво попълва), а и да имаше дали щеше да каже, че ме е излъгала умишлено. Става твоята дума с/у тази на "доктора" и повярвай никой в това съсловие, дори министъра да е пряк свидетел няма да го признае.

А е практика почти навсякъде да се вкарва в болница всичко наред. По този начин имат на документи истински пациенти с несъществуващи заболявания, лечението на които се плаща от касата. По този начин болници и доктори източват касата, а обвиняват всички останали за това. И колкото и да източат, все ще реват, че не им стигат парите.

Elpis, била съм свидетел как от погребална агенция слагат визитките си на шкафчетата на онкоболни. Лешояди!

Токуда - преди  6 години, по здравна каса с бебе на 30 дена, плащам си отделна стая на цена на 5* хотел - докторите не смятат за нужно да ми обяснят резултатите от кръвните изследвания, не смятат за нужно да ми обяснят, какви лекарства прилагат. Счита се за нахалство от моя страна да питам, какво инжектират на 30-дневното ми първородно дете...Счита се за лигавщина фактът, че кърмата ми спира - стресът е сериозен. Оставям без коментар момента, как си купувам елементарното обезболяващо на цена 2 лева, с което се извършва изследването на детето ми - възраст 30 дена.
По-прясно дете на 2 прието по спешност в Бургас с гърчове... няма невролог, няма ЕЕГ, няма ядрен резонанс...няма по здравна каса. Абсурд да те приемат по спешност и да те изпишат без нужните изследвания. Да те пратят на допълнителни, но....платени. Нищо че е дете на 2.

В този форум има една брутално просташка, за мен, тема - Смешно ли е раждането.
За мен е еманация на лекарската грубост, липса на такт и етика.
И на идиотското им приемане, одобряване и защитаване.
Разбира се, бях наречена злобна, че не примам за нормален споделения лекарски хумор.

И по широкия свят лекарите са нормални хора. Как пък те успяват да си държат езика зад зъбите, нашите - не могат