За лекарската етика

  • 79 586
  • 1 172
# 960
Няма, ама знаеш ли какво става масово.
Ако си ходиш само някъде по ЗК и отидеш да раждаш при който е на смяна, те гледат все едно си циганка, добрите специалисти няма да си помръднат пръста , защото не са точили от теб 9 мес пари и разчиташ на акушерките и разни изпаднали доктори, пък те доколко са компетентни никой не знае.
gerda1 , целият ти пост ми напомни първата ми бременност- аз на 25 год, тежа 50 кг, благодарение на една некомпетентна докторка от първия ден ми почната ядовете и когато в 3 месец попаднах в патологична бременност в доста тежко състояние един мързелив некадърник ми обясни как природата си знае работата  ,  да не рева, защото най- вероятно детето било някакво увредено, знаела ли съм аз как се гледа цял живот болен човек. Вместо да помогне или да направят изследвания дали има проблем с плода, те те тормозят допълнително.
Е, роди се живо и напълно здраво дете.
После и раждането- от нормално протичащо раждане ме докараха до спешно секцио с един куп усложнения, защото доктора имал планиран полет за чужбина след няколко часа.
Та в БълГАРИЯ ВСИЧКО Е ИНТЕРЕС И ФИНАНСОВА ИЗГОДА.
Виж целия пост
# 961
Не съм съгласна, че българският пациент, особено бременните, са безотговорни, тъкмо напротив.
Навсякъде на запад бременните ходят на консултации веднъж месечно при акушерка, нито правят толкова изследвания, нито ехографии като нас през седмица.
Тук масово се ходи и по ЗК и всеки месец на частно, само и само да ти се обърне внимание, да си откупиш полагащата ти се грижа за да родиш що- годе при нормални условия.
Нашите гинеколози станаха много алчни и нагли.


1. АГ лекарите пращат на повече изследвания от необходимото.
2. И всеки ден да правиш ехография, това може да е фалшиво успокоение, колкото да им се махнеш от главата; тук съм чувала за бременни, които дори не знаят, че трябва да им се следи кръвното и защо.
3. И това с частното е фалшиво успокоение, което кара пациентите да пропускат истинските рискови фактори. Тоест плащаш и имаш пълно доверие, без да забележиш, че зад лъскавата фасада стоят неща, които въобще не трябва да са такива. Като например пловдивската "Селена" с преработените си лекари, малкия брой акушерки и един коридор, в който влизат и хора за свиждане, и родилки за раждане, и има стаи за след раждане. Това е като болнични "кошмари в кухнята", бях на ден на отворените врати и реших, че там и за педикюр няма да вляза.
Виж целия пост
# 962
Съгласна съм с едно - лекарите правят каквото им е по знанията и уменията.
Винаги се пазя да се консултирам с хабилитирани лица и административни шефове лекари, които са извън потока от пациенти.
Колкото повече пациенти има един лекар, това означава, че има висок професионализъм.
Друг е въпросът с етиката......


Виж целия пост
# 963
Mamacita Bandida , и във ВМИ е страшно- отношението на акушерките, лудницата.....там родих втория път. Като цяло съм доволна, но заради конкретния доктор, заради професионализма му, ако бях отишла случайно не ми се мисли какво щеше да е.
Първото дете родих в Окръжна- там пък обратното- болницата ми хареса, беше спокойно, организирано всичко, приятен персонал, но пък доктора ми май не беше най- правилния, а уж беше един от най- хвалените.........или пък може би наистина раждането ми беше много тежко и рисково.
Виж целия пост
# 964
Елена Ди, ако искаш дай малко повече детайли за рисковият случай при теб и как са реагирали лекарите?
Сигурно е имало нещо неетично?
Виж целия пост
# 965
Mamacita, права си, че смятаме, че в частна болница ще ни обърнат внимание. Аз лично избрах "Надежда", защото там обръщат или поне на мен ми обърнаха внимание и разбраха, че макар да нямам нужда от фракси, спрямо изследвания за тромбофилия, др изследвания които рядко се препоръчват, показаха, че не достига нужната кръв до матката. В държавна болница за тромбофилии не изследват, какво остава да изследват плацентни показатели. След този случай обаче вече и тази надежда, че обръщат нужното внимание е опорочена.
Виж целия пост
# 966
Имала съм досег с частни болници в Пловдив. Има едно нещо- лекарите много добре могат да пунтират внимание и загриженост и да те пращат по изследвания. В този смисъл тая прекалена загриженост може в основата си да е неетична.
Виж целия пост
# 967
Който няма финансовата възможност не бива да ходи в частни клиники.
Най-добре оборудваните лаборатории са в държавните болници.
Виж целия пост
# 968
Елена Ди, ако искаш дай малко повече детайли за рисковият случай при теб и как са реагирали лекарите?
Сигурно е имало нещо неетично?
Моето е цял роман, от бременността та чак до раждането.
Едва ли на някой му се чете толкова много.
Виж целия пост
# 969
Елена Ди, може да изложиш фактите накратко, ако искаш.
Ще ни бъде интересно.
Виж целия пост
# 970
Който няма финансовата възможност не бива да ходи в частни клиники.
Най-добре оборудваните лаборатории са в държавните болници.


Лесно мога да платя на всяка частна болница в България за раждане, защото на този етап да кажем, че главно до тази услуга бих прибягнала. Обаче парите не са определящото, за съжаление.

А от работещ в частна болница ортопед също съм получавала много внимание- под формата на опит да ми запише час за операция за тривиален проблем, който лесно се решава и по доста по-неинвазивни начини. Това е може би най-неетичното нещо, което съм виждала от лекар. Не може да се сравни дори с ефекта "кисела акушерка".
Виж целия пост
# 971
Така...
Скрит текст:
На прегледа за установяване на бременността, лекарката не видя плод и ми каза, че е извънматочно бременност, да лежа , за да не тръгне да се движи по тръбите плода, щото съм щяла да получа вътрешен кръвоизлив и да умра. От там на втори лекар отидох- няма нищо, всичко е наред.
След 1-2 седмици ми почнаха контракции, болезнени, много начесто, пих сума лекарства, закрепих се и когато в края на 3-ти месец най- после всичко отшумя, доктора ме прегледа с вагинален ехограф и изкървих много. Оттам в болницата за задържане. Аха-аха се стабилизирах и тъкмо да ме изпишат, една мед. сестра ме забрави на система няколко часа и  от стискане/ много ми се ходеше до тоалетна/ ми се разлепи плацентата. Тогава ми разясниха за увредения плод.
3-4 месеца кървях непрекъснато, чак до края на 6-ти мес.
Едната лекарка, при която ходих през цялото време твърдеше, че си внушавам.
От 7 месец единия лекар/ който ми установи нормална бременност, заради който изкървих и който после ме лекуваше успешно/ започна да ми обяснява, че съм с тесен таз и трябва да раждам секцио.
Уж се разбрахме накрая за нормално, отидох да раждам с нормално протичащо раждане, но след няколко часа/ през които нямах силни контракции, не ми бяха изтекли водите и имах 1-2 см разкритие/ той ме вкара в операционната с думите : " Както искаш, и аз не искам да си цапам ръцете с кръв. Ако сега не те оперирам, след 2 часа пак ще те срежа, но ще извадя бебето мъртво".  Естествено , с рев, легнах на операционната. Беше през нощта.
След 1 час доктора изчезна, имал плануван полет за Германия сутринта.
Последва тежка кръвозагуба, хемоглобина ми беше паднал под 50, започнах да се задушавам, белия ми дроб не можеше да функционира. Онзи от чужбина звънеше да казва на колегите си да ми прелеят кръв, но една акушерка на своя глава отказа, за да не съм се заразила със СПИН или нещо подобно и чак на следващата смяна ми преляха кръв.
Е, оправих се, но само аз си знам какво изживях.
Толкова години по- късно в мен все още остава усещането, че щях да родя нормално, но просто след няколко дни, доктора форсира раждането, за да успее той да го извърши и да вземе пари.
Виж целия пост
# 972
И тук идва моментът, че изборът на лекар за водене на раждане в доста случаи е измамно успокоение, срещу което е доста вероятно да получиш форсирано раждане и/или секцио заради "тесен таз". Този номер е класика, за съжаление.
Виж целия пост
# 973
И тук идва моментът, че изборът на лекар за водене на раждане в доста случаи е измамно успокоение, срещу което е доста вероятно да получиш форсирано раждане и/или секцио заради "тесен таз". Този номер е класика, за съжаление.
Абсолютно!
Виж целия пост
# 974
Между другото първия път раждах с избор на лекар и първоначалната обработка беше точно това- имаш тесен таз. След това няма как да докажа, че раждането беше форсирано. Но е факт, че се стигна до начална фаза на страдание на плода. Хубавото беше, че не може лекарят да те изфорсира, за да те изкара готова за секцио на база страдание на плода- изискаха да дойде дежурен лекар за второ мнение. Иначе ако зависеше само от мен и него, щеше да е секцио и щеше да е на ръба на етиката и отвъд него.

С второто раждане видях, че ми вляха окситоцин с толкова бавна капка, че си мислех, че се майтапят. Даже помня количествата от първото раждане- започнаха с 8 капки на минута и ги увеличиха до 21 на минута. С второто започнаха с осем и въобще не ги увеличиха, само стояха и чакаха, едните прости акушерки от ВМИ. Преднамерено не избрах лекар, за да не влезе да се прави на майстор и само да ме измъчи повече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия