Re: Юлски бебета 2013 - тема 30

Хера,знам ,че най-лошото едва сега започва ! Като знам ,че с ММ и една мивка да изберем  ще се скараме и всеки ще държи на неговото,просто е кошмарно това ,което предстои  Сега започваме да къртим 2 ,3 стени ,после гипс картон,дограма,баня  и тн.20 хил.лв ремонт.Главата ме боли от мислене ,не ми се дават толкова пари ,но пък после ще сме до живот там и ще сме на широко .Общо взето ще има всекидневна с кухненски бокс ,голяма стая (около 30 кв) и 3 спални.Едната от които ,както знаете щее  за баба свеки  Надява се милата  Най-много се радвам ,че децата ще имат детска стая.Аз съм израстнала в къща,но все нещо имаше и все не успявахме да стигнем до самостоятелна стая Сега тия разбойници ще си имат всеки по една  Лошото е ,че всичките пари ще отидам в ремонт и ще си караме със старите мебели.Но здраве да е 
Извинете ме за отклонението ! Сега да кажа за Тони.Хапе ,драска ,щипе ,просто ужас  Установих ,че така си изразява радостта ! Моля Агнес да се включи ,май тя беше споменаввала нещо такова за Зар.какво да го правя ?

Данче, и аз установих, че Марина понякога по подобен начин си изразява радостта. Например в неделя така ме одра по носа, че сега имам коричка /то не стига, че носа ми е един такъв, „красив“ и орлов, а сега и това за разкош/.
Близначе, снощи по новините даваха репортаж за блъснатите от трамвая доктори. Нейният случай го обявиха за чудо- при тази диагноза 85% от случаите приключват със смърт, а тя до месец ще си бъде на работа. Много се радвам, браво.
Лили, чудесни новини! Дано само таива да са и за напред!
Ние с мм сме в спор. Парите, които имаме за строеж са за никъде, а аз кредит не желая да тегля /въпреки преференциалните условия от които мога да се възползвам има ред причини, които ме спират/. Главата му родила гениалната идея да дадем апартамента, в който живеем, под наем, да изтеглим заем и да го плащаме с двата наема /един апартамент сме дали под наем/ и да отидем да живеем на Бистрица при майка ми /там дори дограмата на къщата не е сменена, а и къщата е малка, изобщо не виждам как ще се съберем/, докато се строи. Не ме плаши теснотията и старата къща, но на 32 години да се забия в гората е абсурд!
И понеже имаше дебат, че с две породени деца е по-трудно /всъщност аз това не го отричам и вероятно не бих си го причинила/, елате да видите какво е когато с едното трябва да учиш, а с другото да се занимаваш /играеш, излизаш и т.н/. Тук подчертавам, че имам безценната помощ на майка ми. Но без да се правя на герой, мога да кажа, че не ми теши да стана преди 5, да изцедя плодове, да направя закуски, да се изкъпя, пия кафе, да си изправя косата и да се гримирам; да нахраня малкото, да отида на работа, да пазарувам /почти всеки ден/, да се прибера и да отделя време на малкото /в промеждутъка пускам пералня или бърша прах /, да го изкъпя и нахраня, а след като мм и голямата се приберат, правим кратък преговор какво е учила през деня и сядаме да вечеряме. След вечеря всички отиват по леглата, аз оправям масата и мия съдовете, оправям в хола /там е детският кът на Марина/, хвърлям си един душ и отивам да спя. Добрала се вече до леглото заспивам моментално и може би заради това, като при едни истински средностатистически българи, сексът се случва през почивните дни. То не, че почивните дни са по-лежерни /тогава мм си е вкъщи, но пък майка ми не е/. И пак казвам, не ми тежи, а се чувствам удовлетворена.

Момичета, бясна съм, направо полудяла от нерви! Снощи с моя така прекрасен мъж вдигнахме скандал до небесата, за пръв път от 6 години насам съм направо извън кожата си! Той пак подхвана темата за второто дете, макар да е обсъждана вече стотици пъти. След като отново обясних всичко от начало той ме нарече ЕГОИСТ!!! Аз дето зарязах всичко заради него и това да създадем семейство.
Сега ще ви кажа защо аз НЕ искам второ дете сега, пък вие честно ми кажете ЕГОИСТ ли съм?!
Първото нещо, което искам преди да родя второ дете е да си купим жилище. Това надявам се скоро ще се случи, вече работим по въпроса. Второ - аз съм току що дипломирана с не цяла година стаж, искам да си уредя малко нещата и тогава да се хвърлям пак в майчинство. Тепърва ми предстои да си търся работа, реализация и т.н. Няма как да се върна на предишната, колкото и да ми харесваше, защото се работи по 13-14 часа, дневни и нощни. Това той не го разбира, мисли си, че всичко опира до парите, но изобщо не е така. Той си мисли, че като има хубава работа и изкарва пари аз ще раждам и ще гледам деца до безкрай. Да ама не! Аз съм на 25, той е на 33! Най-голямото ми притеснение е, че няма да имам време за Алекс. Знам, че ще се справя, нямам друг избор просто, не разчитам на ничия помощ, освен неговата. Той много ми помага, факт е това, но той е до 5 на работа, сега ходи на курс английски, прибира се в 9 и едва успява да обърне внимание на детето. Той не разбира, че и аз имам нужда от такива неща, да уча, да се усъвършенствам. По принцип не съм болно амбицирана, но не искам цял живот да разчитам на някой друг.
Другата тема която засегна е с болестта му (която вече я няма, но спомените за нея още тежат в семейството ни). Той си мисли, че не искам второ дете, защото ме е страх да не остана сама и с двете. Аз ако го мислех това и едно нямаше да му родя. И разни такива неща се натрупват по между ни, колкото и да ми казва, че ме разбира явно не е така. А аз не искам кой знае колко време, 2-3 години, да си стъпя на краката, да си уредя разни неща, не да се чудя пак ще ми стигне ли стажа за смотаното майчинство и да се чудя какви далавери да извъртя. Алекс малко да порасне, да тръгне да детска, да стане по-самостоятелен. Знам, че ще ми помага, че ще е плътно зад мен, знам ,че ще се справим, но не виждам защо трябва да си го причиняваме? По-лесно било...
Знам, че в живота нищо не се случва по план, но поне каквото мога искам да планувам.
Ох много объркано стана, но наистина съм бясна и едва мисля   

Не си егоист, поне не повече от всеки друг човек. И нито едно дете да не искаш, пак не си повече егоист от всеки друг човек. Ти си млада, имаш много време и на твое място и аз не бих бързала. Мъжа ти също не е престарял, даже никак. Със сигурност той бърза да живее, след драмата, която е изживял и е преосмислил някои неща. Неговото бързане на това се дължи. От друга страна ако сега започнете опитите за забременяване, децата ви ще са с 2 години и половина разлика, което не е нестандартно или прекалено малка разлика, съвсем нормално е. Но след като не искаш, насила хубост не става. Освен това и двамата ще бъдете родители, така че се иска и двамата да имате желание, не само единия. Не виждам защо те насилва, наистина. Виж аз да приритам да действаме веднага, на момента, понеже възрастта ми не позволява отлагане..., но при вас наистина е излишно. Всъщност няма значение парите, кариерата, образованието, жилището..., просто трябва да го искате и двамата, не само единия.

Оушън  ,сериозно ли иска второ дете бе  Все си мислех ,че жените дават зор повече .
Няма право да те притиска.Не вярвам да очаква от теб да си само домакиня и майка.Не ,че е лошо де,но всеки знае какво иска и кога.Раждането на едно дете означава още близо 3 години да си вкъщи (ако нямаш извънземна баба ,която да води голямото на Дг,да гледа малкото ,да готви и т.н.)
От друга гледна точка пък,да кажем ,че забременееш сега ,веднага.Разликата от над 2 години е напълно нормална.Не виждам нищо страшно.Повечето хора го правят ,с цел да преживеят всичкото напрежение наведнъж.Ето ,сега аз си мисля ,че за 5 години майчинство съм си изгледала децата и започвам работа и си живея и ще си свиркам.Да,ама виж Джина как ме връща към реалността - водена на училище ,спорт ,допълнителни педагогически занимания,време за общуване с детето.Понякога си мисля ,че няма разлика дали ще гледаш 2 деца или 1.Честно Мисълта ми е ,чче като тръгне на Дг Алекс,това няма да значи край на грижите .Периодът е друг ,но тогава пък започват да искат все повече внимание,да пишат ,да рисуват ,въпросите не спират....Аз не се виждах с ученик и бебе и затова процедирахме така3г3 м. е разликата на децата ми и смятам ,че е перфектна за мен ! И аз като Джина не чувствам умора ,а само удовлетвореност !

Уж, днес щяхме да ходим за последна ваксина пентаксим, но отново ни отложиха по телефона, днес имало много хора, имало още грипави... Другата седмица в четвъртък ще се чуем пак. Дали има и друг, който още да не е сложил тази ваксина? Предвид, че детето е родено началото на юли, т.е. вече е отложена с 4 месеца. Хем изобщо не ми се ходи, хем малко се и притеснявам вече...

Малката разлика е хубава и защото децата стават много близки. Евентуално, то за близостта между братя и сестри е силно относително да се говори. Има много близки при всякакви обстоятелства, има и много далечни, въпреки идеалните условия.

Пине, ние сме без последна ваксина, а Алекс е средата на юни. Педи каза, че изобщо не е проблем, като мине грипа чак тогава да ходим, средата на март.
Иначе за близостта, това е другия аргумент на ММ. Той има сестра с 8 години по-голяма от него и ми обяснява как никога не са били на една вълна. Брат ми пък е с 3 години по-голям от мен и винаги сме били много близки, ето сега всеки уикенд идва и взима малкия, разхожда го по цял ден, храни, преоблича, сменя памперси и т.н. Но дето казваш това не е до възрастова разлика, а до възпитание и хора.

Ние не сме сложили още Пентаксим и Преорикса ( за шарките) нали ги отлагаме заради алергията. ЛЛ ми каза, че за Пентаксима няма проблем да се отлага до 24 - я месец на детето, въпреки, че аз изобщо не искам вече да му бия нищо, страх ме е.

ММ както искаше 3 деца сега вече ми намеква да си останем само с едно Аз обаче искам две, защото си е друго да имаш брат или сестра за всичко, въпреки, че наистина това, че сте роднини не е гаранция за близост между вас. За мен лично разлика от 3- 4 години би била идеална, като се замисля обаче, че трябва да се мине през всичко от начало направо ми   От друга страна сега след юни няма да имам работа, все повече се разубеждавам да пускам В. на ясла, защото мисля, че в къщи по- лесно ще преодолее алергиите и в този ред на мисли поне още 1 година ще съм в къщи и мога да изгледам и още едно дете   Големия проблем идва с финансите както при повечето...

Оушън, аз намирам известна логика в това да ги изгледаш заедно децата и после вече, с чиста съвест, да се отдадеш на кариера, на допълнителни обучения, квалификации и т.н. Тръгването на Алекс на детска градина е нож с две остриета по отношение на евентуалното бебе- обикновено голямото дете боледува в градината и носи на малкото болести. Не знам дали другите майки в темата с деца в градинска възраст плюс бебе ще го потвърдят, но собственият ми опит, както и този на близки хора е такъв- една постоянна въртележка от болести, които при първото дете ги няма в бебешка възраст. А за трудно- струва ми се, че най-трудно е с деца с година, година и малко разлика. Тогава бременната майка гледа бебе, което е на ръце, после прохожда и т.н. Това ми се струва голям гърч. Но после май става все едно. Имаш си две, гледаш две. Свикваш да балансираш, да обръщаш внимание на едното, на другото, на себе си дори (понякога). Но в крайна сметка най-важно е да имаш желание и усещане, че е дошло време за второ дете, което при теб явно го няма, значи няма какво да го мислиш и да се насилваш. Не знам дали съм права, разсъждавам си ей така.

Пина, моето дете също няма бити Пентаксим и Синфлорикс. На теория трябваше в началото на януари да му ги сложат (още от първата са със закъснение заради постоянни боледувания, донесени от детската градина), но заради неприятния грипен сезон съвсем за някога си ги отложихме.

И ние не сме слагали пентаксим. Нашата реимунизация се пада чак в края на април.

Данче, аз пък си мисля, че мъжете дават повече зор за второ (поне моите наблюдения са такива). На познати де, при нас и двамата го искахме, а и нямаше за кога да чакаме.

Разликата на моите деца е две години и пет месеца и си признавам, че не отказвам никаква помощ   не че някой много се натиска, но поне ММ много ги гледа. До скоро работеше у нас, а сега е безработен и ми се струва, че през деня той прекарва повече време с тях, отколкото аз. Но аз пък работя от вкъщи, така че имам оправдание.

В тази връзка да попитам, някой има ли представа дали мога да работя на граждански договор, докато съм по майчинство?

П.П Сега прочетох Терп и съм съгласна с нея, както и с това, че второто все прилепва някоя болест от по-голямото.

И на моята Далия не са й сложили Пентаксима

Иваигрива, по отношение на финансите- когато чакахме първото ни дете нещата бяха 6+, всичко вървеше от добре по-добре. 5-6 месеца след като се роди всичко се обърна наопаки. С второто дете беше обратно- когато го замислихме беше труден период, несигурен, неясен, но бяхме преценили, че на първо време ще се справим криво-ляво. После пък нещата се обърнаха за втори път и сега са доста над очакванията ни.  Сега съм щастлива, че така се получи, имам две чудесни деца, които си струват всичко

Оушън, не намирам ни най-малко за егоистично това, че не смяташ сега за най-подходящия момент за бебе. Разбира се, има аргументи за и против и при двата варианта, но основното е да сте в съгласие по въпроса. На твое място бих постъпила също като теб.
Ние преди да се оженим си знаехме (да се чете: аз бях си решила   ), че разликата между двете ни деца ще е 4 г. и така ги нагласихме нещата. Върнах се на работа за точно 2 г. 2 м. и сега точно толкова ще стане второто ми отсъстване по майчинство.
Говорете по-спокойно довечера; вярвам, че ще се разберете и ще постигнете консенсус
Съгласна съм с Терп, че финансите не са основен фактор за 2-ро дете. Поне при нас не са. Въпрос на приоритети.

Джине, леле, браво! А откъде намираш сили и как издържаш на тази динамика и кратък сън? Отсега ме хваща страх след 4 мес. като се върна на работа как ще огрявам навсякъде...

Пина, на К. не са му поставяни 4-ти прием на Синфлорикс и Пентаксим. ЛЛ не напира; аз също.

Лили, много, много се радвам за радостната вест за Дари!

Парите са ясни, че винаги и за всички са несигурни и няма гаранция какво ни очаква. Обрати има всякакви. И все пак си мисля, след като от 15-20 години чакам звездния момент да влезем поне в разбиранията за средна класа, а все не идва, дали изобщо някога ще дойде? Вече започва да става нездраво да се надявам на това, след като толкова време не се е случило. Все си живеем по един и същи начин и няма на какво да разчитам, което да преобърне нещата. Бяхме млади, тепърва започваше живота и чакахме. Сега от къде да чакам да паднат тия пари, като вече сме на средна възраст, а ако все още жените се пенсионираха на 55, както беше преди, то по- близо щях да съм до пенсия, от колкото до 'старта на живота си'.

За ваксината се успокоих. Бях останала с впечатлението, че сте минали всички, едва ли не.

Пина, я по-добре вместо да рисуваш черни окраски, си помечтай/планирай следващата далечна дестинация