С какво ви дразнят свекървите- 41

Какво значи АКО, нали за това е семейството - който може да се грижи за този, който не може.
То иначе направо да ни раждат и да ни хвърлят там на някакво обществено отглеждане и толкоз.

На 15 ще плаща детето наем, пък после родителите няма задължение да ги гледа, мерсим ти на такива отношения!

Родителите гледат децата, порастналите деца гледат престарелите си родители, точка. Ако не можеш да разчиташ на семейството си в момент на нужда, на кого тогава.

Егасиму и модерното, егасиму и чужбината.

Никъде не съм казала , че децата ще плащат наем на 15 -
Казах че ще плащат на 18 , мъжът ми е плащал наем , когато е бил на 15 преди 30години.. Четете внимателно моля

И за да не бъда голословна , децата имат определени задължения вкъщи , за които аз им плащам и когато си развалят лаптопи или други скъпи предмети си плащат от техните пари . Аз плащах за ремонт на лаптоп и таблети и те го приемаха за даденост , е последният път платиха за поправка от техните пари и сега ги пазят като очите си , ако искат видео игри и са над £15 си плащат остатъка сами ,започнаха да осъзнават много бързо какво да им купувам или не и стойността на парите,

Браво, Аксел, раздвам се, че сте щастливи и сте се намерили. За мен това не е семейство и затова се радвам, че всички в разширеното ми семейство сме на едно мнение за нещата от живота и нямаме неразбирателтва.

Да, и на мен точно това ми направи впечатление. Аз я разбирам Аксел.

Имах един съученик в гимназията. Седяхме на един чин с него. И той плащаше като поп с "образователна" цел. Избяга от родителите си при първа възможност и повече не ги погледна. Не толкова заради парите, а поради факта, че за него: "семейство, в което финансовите взаимоотношения за на първо място, не е истинско семейство".

Toва е много вярно.
Наистина ли се очаква от 4 годишно дете, да цени парите? И да си плаща само за някоя игра, или за счупена вещ/нуждаеща се от поправка?
Извинявам се, независимо дали в Англия, България или където и да било, за мен това не е нормално.

Тъкмо и аз те плюнчех да попитам, за кое дете става въпрос - за 7- или 4-годишно, да си плаща само за поправка на лаптоп, за игри и пр.То е ясно, че тези още не плащат наеми, а за друго дете става въпрос...

Да...ама говори в множествено число, аз да не съм гадател?

На мен целия модел ми е непонятен. Плащат ти ,за да изхвърлиш боклука,какво по-нормално нещо от това децата да помагат с елементарни домашни задължения. Плащаш им за изкарана 6-ца.А защо детето трябва да има стимул,различен от образоването му?Нима не се очаква това от всяко дете? Плаща си за счупена вещ. А нима не се случва неволно понякога? Смятам,че животът е достатъчно суров и ще имат предостатъчно възможности да го разберат,няма нужда да им отнемаме детството от рано. А за да се научиш да цениш вещите не е задължително да плащаш. Става и с обикновено обяснение,че мама и татко са положили труд и усилие,за да имат те това

Най хубавите неща в живота като любовта и подкрепата на близките обикновено не се купуват с пари, защото са безценни.  Не възприемам описания модел, което съвсем не значу че толерирам безделбичество и безотговорност. На кой, ако не на родителите си децата могат да разчитат безрезервно?!

Между другото  децата ми на 4-ри и7 години имат лични LED телевизори , лаптопи , таблети и Xbox 360 всяко  и нямам намерение да чупят игри за по £50 всеки път като не си оправят стаята или да ме третират като слугинаж , който им слага масата и разчиства след тях или банка , която плаща за поправка на счупени вещи безусловно , така че за мен това е начина да осъзнаят че родителите им се трудят за техните удоволствия и да оценят колко ми струва , така че мислете преди да хулите , това че моят модел се различава от вашия ще се оцени когато започнат сами да създават семейства.

Съгласна съм и сдвете мнения:

Но смятам, че има още мнгоо работещи модели. Важното е всички (и деца и родители) да са щастливи в дадения модел. Това вече зависи от родителите - така да правят и обясняват нещата, че да възпитават децата в определени ценности, без да ги правят нещастни.

Децата могат да разчитат на себе си. И трябва да се научат на това в защитената родителска среда - или казано по-друг начин да поемат отговорност за действия и грешки.

Една моя съседка безрезервно "оправяше нещата" при всяка детска грешка на синовете си.
При ниски оценки - се даваха големи подаръци на класната и на други учители, които са склонни да вземат.
Ако направят беля (например сбиване) - се вдигаше скандал на "другата страна" с цел оневиняване на детето. Големият беше общо взето кротък и този начин на възпитание не му навреди.
Малкият беше по-палав - едър и буен, постоянно чупеше нещо или биеше някого. Затова безрезервната подкрепа на мама беше допълнена със заплахи, сълзи и молби, предложения за плащане (към пострадалите или към човек, който може да потули нещата - например кварталния полицай). Тази безрезервна подкрепа доведе до усещане за безнаказаност. Системата работеше добре, докато "детето" навърши 16, когато заради пребит съученик го изключиха от училище.
Още няколко години продължи с глупостите, мама все успяваше да го спаси  ... докато го осъдиха условно за един побой.  Чак тогава "детето" си даде сметка, че безрезервната подкрепа на мама може и да не го спаси. И стана общо взето нормален човек.

Наблюденията ми за тази жена като двойна свекърва са много интересни.

Нека да поясня това с "наема"....Много английски семейства изплащат ипотека ,а други живеят под наем във времето,когато децата са ученици или току-що завършили.Много рядко някои да имат изплатен/наследен свой дом.След като сина е завършил образованието си и е започнал редовна работа(18г-22г) се приема за нормално все пак да участва финансово в домакинството-нали ползва стая, за която родителите плащат рента или част от ипотека ,данъци , храни се,ползва парно,интернет,вода и т.н. в тая къща.
Въпрос на достойнство е все пак да не се скатава ,а да има някакъв принос като голям и зрял човек.И младежа дава някакви пари за това.Ето това е наема .....За това става въпрос. Освен това човек над 18г( завършил средно или след 22г.след висше, започнал вече работа) се счита за отделна семейна единица и от закона.....На практика това е вододела кога един човек престава да е на ясла при родителското семейство и кога се счита за самостоятелен.....Сега какво- съгласете се,че ако остане да живее 5-10 или н-брой години в дома на родителите си един млад, здрав човек със собствени доходи е срамота да не си покрива собствените нужди и да разчита на мама и тате.
Сина ми като след започна работа също започна да участва в бюджета на дома,а след известно време се изнесе окончателно...и си стана напълно самостоятелен.
Надявам се,че след това разяснение нещата не изглеждат толкова абсурдни.

А отстрани погледнато сигурно и англичаните  се чудят как  по нашите географски ширини 2-3 поколения хора се навират в едно жилище с години или завинаги и не желаят да се отделят, само и само да спестят някакви пари(които често са с цената на много нерви) или по някаква си там причина.

На мен ми е пределно ясно, че децата трябва да се научат да носят отговорност за вещите си.
Но, за да те смятат за слугинаж, то вина има майката, която го играе слугиня. Говоря по принцип. Съгласна съм, че децата трябва да имат домашни задължения, които обаче отговарят на възрастта им. Същото се отнася и за финансите. Пак казвам, не знам как се очаква едно дете на 4 години да разбира колко й е трудно на мама да си отдели от залъка за него, за това то само си плаща.
Не те съдя, ако този модел работи правилно и децата ти се чувстват добре и обичани. Но, ако един ден, видиш, че децата ти не те уважават (пожелавам ти никога да не се случва), защото, вместо детство, те са били на пълен работен ден при теб, пак си помисли.
Ами, дете на 4 години по невнимание може да бутне играчка и да я счупи. Аз,честно казано, не бих поверила такава техника на толкова малко дете, с ясното съзнание, че хем може да я потроши без да иска, хем ще трябва да си плаща ремонта само после. А че и по-късно да му искам пари, за дето ми живее в дома.