вманиачен по онлайн игри

Моя мъж е разведен и една от причините за неразбирателството им с бившата са игрите. Играе от около 10 години и не е вманиячен както е бил в началото, но пак си играе. Казвал ми е , че много са се карали заради това с бившата му. С мен няма този проблем , защото играя повече от него
Не прочетох всички постове и за това не разбрах коя игра играе?

Няма оправия с годините. 

Трябва да се сменя мъжа по възможност

И защо да се сменя?  Не разбирам защо едно хоби да пречи на взаимоотношенията между двама души. Оставете го с неговото лично пространство, пък ако ще с игри, риболов, лов и каквото му дойде да го изпълва, само жени да не са! 

Звучиш като настоящата приятелка на бившия ми мъж Само че той играе сигурно от едно 17-18 години вече, всякакви игри, а откакто излезе УОУ, нещата тотално заминаха надолу.
За мен няма никаква оправия това, абсолютно никаква. Работещ мъж, ангажиран с жена, дете и дом, просто няма свободни 2 часа на ден за игри, всеки ден.
Да не говорим, че 2 часа са абсолютен мираж за истинския геймър, ако бяха 2 часа и бившия си щях да го търпя. Но не, той се прибира от работа, сяда на компа и ляга към 2-3ч - през това време него просто го няма. Може като си легне в 2 и аз спя вече седми сън, да се сети, че му се прави секс и после да се сърди, че не откликвам (демек не се будя, пърхаща от желание).
Ти въртиш домакинство, ти гледаш дете, ти си всичко, сама.
Дойде уикенда, детето става рано, той спи, имал е рейд вечерта, та до сутринта. Извеждаш детето на разходка сама, гледаш семействата в парка и ти се реве. Пазаруваш, чистиш, готвиш ... той към 2 следобяд може и да е станал, като се приберете да си легнете с детето. Докато сте си починали, той вече е подхванал нова игра и е изключил от света.
Е, случвало се е да идем на кино и макдоналдс някой уикенд. Освен ако не трябва да се прибираме, че имат райд/рейд (не я помня вече думата, поправете ме).

Сега момичето, с което живеят вече доста години (8-9 може би), също е геймър като него. Деца нямат, така че проблеми с това да играят непрекъснато няма- така че се разбират идеално. Предполагам, че няма и да имат деца, той вече е наясно какъв ангажимент е това и втори път няма да се излъже. За момичето не знам, наистина, много ми е симпатична и ще е тъпо доброволно да се откаже от деца заради него, ама тяхна си работа.
Синът ни беше позалитнал по League of legends по едно време, но за моя радост вече почти не играе, много рядко, по-скоро гледа да излиза с приятели, има си приятелка, изобщо, не е от висящите пред монитора.

Брат ми и жена му играят също - той вече намали много, защото е програмист и започна да му идва в повече, предпочита да чете и да гледа разни сериали. Тя обаче играе, непрекъснато. Заедно са от почти 20години, деца нямат, бабите още се надяват, аз не.

Изобщо, от такава мания далече. За мен е много страшно да живееш с такъв човек, ако ти самият не си същия. Докато няма деца, горе-долу става, имате достатъчно свободно време и двамата и не е драма, аз си излизах с приятелки и хич не ми пукаше, че играе. Ама после ... страшна работа.

Увлякох се, ама темата ми е близка 

Абсолютно съм съгласна с Бърди!!!
Няма начин да ходиш на работа, да си ангажиран с дом, жена и деца/дете и да ти е възможно И играйкането по 4-5 часа всекидневно. Чисто и просто, за да си го позволяваш, някой друг трябва да поеме и твоите задължения... А този някой, след известно време се усеща, започва да се чувства прецакан, че всичко е легнало на неговите плещи... Оттам натам- скандалите и недоволството са ежедневие, а в такава среда не се живее дълго.
Не знам как бих реагирала на риболов, лов и други занимания, но определено, ако пак е свързано с ангажиране на цялото му свободно време, без семейството му- пак бих имала против (децата не са само мои, не съм си ги направила сама, съответно изисквам грижа и от негова страна).
И за да съм пределно ясна- да, ок, нямам нищо против 1-2 пъти седмично (без събота и неделя) да се отдава на нуждите си, така както и аз... Но всяко нещо- да бъде дозирано и балансирано, без да се ощетява семейството.

Риболова го разбирам, ако си вземе детето да си ловят заедно и мама да щрака с пръсти   

Не бих го написала по-добре от molive и Бърди 
Въобще всяко хоби, заради което семейството страда за мен е болна мания!

Е още е малко детето, после ще видим! 

В този случай наистина е прекалено. На моя приоритети са наредени. Играта е на последно място. Ако има да се свърши нещо - да се изпере да кажем, отива и пуска пералнята после даже дори и ще простре дрехите по време на райда ако трябва.

Израснала съм с баща си и по-големия си брат и имам безкрайно уважение и търпение към всякакви мъжки хобита, запои и слабости!  Винаги съм била изключително толерантна и дори съм подкрепяла всякакви хобита, стига половинкта да се чувства щастлив! Докато той не откри игрите!!! И макар да подсигурява финансово семейството, да не трябва да повтарям, че има нещо да се оправи в къщата е факт, че ме натоварва фактът, че сега пия вино сама, че пак ще легна сама, че пак ще проспи неделята, докато ние с малкия ще сме се разходили и обядвали... Безумно е!

Хоби да  Самата тема се казва "вманиачен ...".
Ако авторката не е и тя геймърка дори темите им за разговор ще са ограничени. Но аз каквото и да предполагам по-горе са постовете на момичета, чиито животи са ПОСТРАДАЛИ от вманиачеността на мъжете си по игрите.

Мъжете доста често се вманиачават по хобитата си, така че за мен е синоним!

Прекрасна, то все едно сравняваш 50 гр ракия на вечеря и 1 бутилка.
Само обръщам внимание- казваш: "Оставете го с неговото лично пространство". В случая, ако "лично пространство" е цялото свободно време- няма начин да стане. И точно тук е разликата между мания и хоби- приоритетите. В геймърството- единственото важно и неотменно е... играта.

Явно от моята си гл. точка гледам. Мъжът ми ходи 1-2 пъти за няколко часа на седмица за риба и мен не ми пречи.

А ако ходеше всяка свободна минута?