Скрит текст:
Това е моята тема ... като войник съм. Ставам 5.50, зареждам котела, правя кафе, храня котките, приготвям закуска за кучето и децата, помагам на свекървата да се облече, ако има нужда простирам - това до 6.30. Събуждам децата. След половин час караници, защото той е припрян, а тя -мудна, в 7.00 потегляме. Те на у-ще, аз - на работа. Работното ми време е 09.00 до 18.00, но пристигам към 08.00. Прибирам се към 18.30-19.00. Готвя 2-3 пъти седмично за 9 човека (ако броим и бебето -10), защото толкова сме вкъщи. За мъжа ми отделно, че е вегетарианец. След вечеря - повърхностно чистене, понякога гладя и през седмицата. За децата почти не остава време 
, но поне са големи вече.
Та така, с всяка следваща година имам чувството, че денят се скъсява и времете все не ми стига. А не е като да не съм организирана..... Не обичам да ми се нарушава ритъма, но имам крещяща нужда от почивкаааа .... ако може сама за 2-3 дни на някой пуст остров.
, но поне са големи вече. Та така, с всяка следваща година имам чувството, че денят се скъсява и времете все не ми стига. А не е като да не съм организирана..... Не обичам да ми се нарушава ритъма, но имам крещяща нужда от почивкаааа .... ако може сама за 2-3 дни на някой пуст остров.
Това, само докато го прочета - каталясах. Адмирации!Аз, колкото повече задължения имам толкова съм по-организирана и бърза. Справям се, но мъжа ми, мнооооого ми помага.
Попринцип нямам проблем да идвам на работа по-късно и да си тръгвам по-рано и докато мъжът ми нямаше регламентирано работно време го правех, но сега ходим с едната кола (той няма къде да паркира) и съм си от 9 до 17:30, та не ми стига...
Време нямам. Откакто смених работата, много неща занемарих. От 8 на работа, понякога до 20 часа, друг път до 23 часа. Зависи от сделката. Прибирам се. Моят примрял от глад, защото винаги ме чака за вечеря, колкото и гладен да е. 
Понякога готвя, понякога него го оставям да я свърши тази работа. Във вкъщи стоя с отворени очи към 3-4 часа на денонощие и си лягам, защото съм каталясала. Правя си равносметка, че работя по 12-16 часа, общувам с мъжа си 2-3 часа, останалите ги проспивам, и на следващият ден пак всичко се повтаря. Добре, че имам един свободен ден в седмицата, за да си "видя" дома. 
Ама изтрещявам така?! Започвам да си задавам въпроса- работата или семейството?!