Любов във въздуха витае, ЮНСКО бебе във корема весело играе. - тема 8

  • 29 191
  • 726
# 360
ar4ita аз не издържах на контракциите и поисках упойка,след шест часа контракции и без разкритие,в крайна сметка бях със секцио. Сега много се надявам да е нормално,но нямам страх
Виж целия пост
# 361
ar4ita аз бях много надъхана на път към родилното и нямах никакви страхове!Е имах кошмарно раждане просто!!!!!Обаче моя приятелка която не търпи на болка изобщо и е доста кекавичка бих казала и страхлива имаше прекрасно бързо раждане Simple Smile Бъди спокойна и без паника.Природата си знае работата но ти не се настройвай за болезнено и трудно раждане Simple Smile
При количките няма ''зимен'' и ''летен'' кош!Има кош от 0 до 6 месеца(за новородено) и кош(седалка)6+ месеца!
Виж целия пост
# 362
piletta, аз основно на корем съм качила. Като цяло на крака и дупе почти нямам качено много. Разбира се, аз си нося кг-ми от преди това, които ще разкарвам заедно с добавените по време на бременността, но тъй като са с доста паднала талия, си мисля, че ще са ми ок. Дори да са леко по-свободни Simple Smile

ar4ita, на мен ще ми е първо раждане, но от сега съм в голяма паника. Първо ме е страх безумно много от естественото и съответно искам секцио, но същевременно възстановяването от секцио също не е много леко, а и си се води коремна операция. Та съм в голяма тревога по темата. То затова и помолих за споделяне на опит от раждалите мами. Може би е редно да споделят и кой как се е възстановил след естествено и секцио и съответно колко тежко е било самото раждане.
Виж целия пост
# 363
Независимо, че спомените ми от първото раждане са отвратителни (13часа)и сега искам нормално....да и сега ме е страх но нямам търпение да идва момента и всичко да приключва и да настане момента на майчини ласки и бебешки погледи....а при мен ще е много интересно защото незнаем баткото как ще реагира....
Виж целия пост
# 364
Няма нищо страшно....наистина както казват всички в момента, в който гушнеш прекрасното малко ангелче и всичко се забравя!
А по принцип страховете са за да се сбъдват - затова го карайте по-спокойно и с убеждението, че всичко ще е окей. Много е важна положителната емоция! Hug
Виж целия пост
# 365
Вероятно аз съм друг тип човек, но при мен кошмарните преживявания трудно се изтриват от паметта. А не искам това да остави отпечатък в отношенията ми с малкото човече. Или пък да изпадна в някоя следродилна депресия.
Виж целия пост
# 366
Вероятно аз съм друг тип човек, но при мен кошмарните преживявания трудно се изтриват от паметта. А не искам това да остави отпечатък в отношенията ми с малкото човече. Или пък да изпадна в някоя следродилна депресия.
Ти можеш да изпаднеш и при перфектното раждане.
Не ми се е случвало,при мен минава и заминава....
Просто не се настройвайте негативно...
Виж целия пост
# 367
Ох и мен си ме е страх,от неизвестното най-вече.И друго някъде четох,че не се оставя епидурална упойка при ниско кръвно(моето е ниско).
Виж целия пост
# 368
Аз искам точно това да идва и да заминава, но ако трябва да бъда честна не съм забравила нито секунда от самото раждане нищо че беше преди 7 години....
Виж целия пост
# 369
В момента не чувствам никакво безпокойство за раждането. Не знам защо. Приемам го, като нещо, което се случва естествено и си минава, а от друга страна може и при естествено и при секцио да мине тежко и това не е нещо, което може да се предвиди или промени от страховете ни. Сетих се за някой причини да не ме е страх:
Майка ми е родила 2 деца естествено с нормални размери над 3500 гр. и то в не особено млада възраст 28-30 г. Всички са се надпреварвали да я плашат, но тя се е справила. никога не е коментирала пред мен ужаси от раждането и нейното мнение е, че не бива на бременните жени да се говорят такива неща. Аз имам телесна структура подобна на нейната.
Не гледам и не чета ужасни истории за болки, разкъсвания и т.н. Малкото клипчета, които съм гледала за раждане при жени (хора) са били нормални и без ужаси.
Докато учехме, а и по-късно, защото тази тема ми е интересна съм гледала много клипчета за раждане при различни едри и дребни животни, а понякога дори за тежки раждания. Раждането при животните винаги изглежда естествено и нормално, дори когато е продължително. Това ме успокоява и особено периода след раждането, когато те започват да се държат съвсем нормално, а не като преживели травма.
Знам, че ние не сме животни, но щом те могат и ние трябва да можем.
Наистина не се страхувам и даже понякога ме е яд да чета за страхове, защото ги приемам, като вид предварителна лигавщина. (тук не искам да обидя никой, просто не разбирам).
Виж целия пост
# 370
Аз като взех да излизам от упойката след операцията се зарекох, че повече деца няма да имам. ММ беше на върха на щастието и само ме обикаляше с една камера и искаше да ми пуска клип на бебето, а моят отговор беше "Не искам да го виждам!"  Shocked. Още ме подиграва за тези ми думи  Laughing. След няколко дена нищо и никой не можеше да ме раздели с детето ми, та и до ден днешен. Според мен в последствие няма връзка м/у раждането, колкото и тежко да е било то и отношението към детето. Депресията също няма връзка. При мен депресията беше в следствие на недоспиване по-скоро. И факт е, че съм се навила пак да родя. Да, страхувам се, най-вече да няма пак усложнения, но все още не съм започнала да изпадам в паника. Старая се да мисля позитивно Simple Smile.
Виж целия пост
# 371
Единственото нещо което не ме сполетя надявам се и сега да не се случи е следродилната депресия.... Confused
Виж целия пост
# 372
Аз сега си повтарям все едно и също - "Ще изтърпя всичко за теб, бебче, само ти да си добре" И като повръщах ... и като не мога да спя ... и като ме боли нещо ... мисля, че ще ме държи това чувство и при раждането Simple Smile Просто мисълта за детенцето ми, за това, че ще направя любимия - татко, за това, че ще направя толкова близки щастливи с моето раждане ... е нищо в сравнение със страховете и неразположенията Simple Smile
Виж целия пост
# 373
О,аз пък имах прекрасно раждане със секцио, толкова спокойна бях, най-вече заради лекаря. Той самият се учуди, колко съм спокойна, аз му казах, че всичко е негови ръце, от мен се иска да легна и да търпя  Mr. Green Според мен всичко е до нагласа и най-вече да имаш 100% доверие в екипа и лекаря, който те изражда.
Виж целия пост
# 374
Смея да твърдя, че съм изключително позитивна личност и не бих се обременявала с тежки мисли излишно ако нямам сериозни основания. Ще се опитам да обясня малко по-ясно от какво произтичат най-големите ми страхове при едно естествено раждане. Първо, нито съм лигла, нито ме е страх толкова много от болката. Даже напротив, имам доста по-висок праг на търпимост спрямо останалите хора. Това, което няма да мога да понеса обаче, е отношението на персонала. Не искам да се чувствам като раждаща крава, на която някакви неуравновесени акушерки да викат и да се държат безобразно. А това се случва доста често. Да не говорим, че колкото и да си правиш уговорки с конкретен доктор, възможността раждането да започне в момент, в който самият доктор няма как да се яви, също съществува. Ако раждането тръгне през нощта, много е вероятно дежурният екип да не му се занимава и да те остави да се мъчиш там и да не му се занимава да провери дали случайно ситуацията не налага секцио. Така че, да, може да е странно на много хора фактът, че ме е страх, но в такава ситуация контролът не е в мои ръце, а доверяването на случайни хора не ми е силна черта на характера.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия