ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ! Какво сме направили до сега?

Моят случай е в подкрепа на това, че има зависимост м/у тегло и шансове за зачеване (тежа 46 кг, висока съм 169 см имам репродуктивен проблем).

Моля не спамете темата.

Не намирам такава зависимост. По-скоро драстично отслабване може да е причина за проблема. Или някакви анорексични случаи. Аз на 14 години отслабнах драстично и за 1 година ми беше спрял цикълът. После като започнах да се храня нормално и като се успокоих ми се възстанови. Все пак допускам, че матката ми си е била обърната по рождение, защото откакто се помня съм с болезнен цикъл.
Имам една позната, която е с наднормено тегло и има репродуктивни проблеми. Лекарите не искаха да й направят ин витро, докато не отслабне. От друга страна познавам доста слабички девойки, които си забременяха от половин опит дето се вика.

Под прекалено слаби се разбира такива с боди мас индекс между 14 и 18. аз направо да си призная съм с 23. някои са си просто слаби, не чак анорексични. с такъв бми - 14-18, са доста манекенки по световните подиуми. а много млади жени им подражават. но пък има и индивидуални особености - в цитираното в статията изследване се говори за по-малък процент на успеваемост, а не за невъзможност за зачеване.

iliang67, слаба, дебела, ако тръбите ти са запушени или ти е изчерпан яйчниковия резерв няма как да стане забременяването. Моля вече, не спамете тази тема с извънземни теории. Тя е само информативна и е за запознанство.

Да се представя. Жена на 31 години, съпруг на 27. Опити от две години - неуспешни. Проблеми: двурогова матка - което не би трябвало да е проблем за имплантация, а за задържане. Атрофирала и запушена дясна тръба. Ендометриоза - стадий  втори, премахната с лапороскопия. Няколко кисти и те премахнати. Да сумирам двурогова матка и една тръба, яйчници здрави и функциониращи. Успех на всички.

Аз на 32г,той на 31г,опити от 2 години и половина.Резултат-една хидротубация,едно хистеро,проходими тръби,перфектна спермограма,всички хормони -ок,три инсеминации и нулев резултат.

Здравейте, от два месеца чета всеки ден всички теми за проблемното забременяване, станахте ми близки всички, без дори да знаете. Накрая реших и аз да се включа и да пиша.
      Колкото и да не искаме, всички сме тук заради някакви проблеми, както разбира се и аз. Макар да правим опити само от 2 месеца, с моя приятел сме наясно, че при нас ще стане много трудно. Имам много дълга история, в която всичко което са ми предписали лекарите беше неуспешно и до сега. Наскоро решихме да пробваме дали случайно по нормален начин няма да се случи чудото, но аз тайно реших да пиша тук, защото знам че няма как да стане!

Искам да споделя моята история с вас, защото знам че всички вие сте минали през какво ли не, а моите приятели, с които споделям нямат такива проблеми.
    Още от много малка  - 16г. цикълът ми беше проблемен, идваше ми на 2-3 месеца. Един път просто 6 месеца не ми дойде, бях на 19 и решихме да отидем на ендокринолог (дори бях с майка ми). Изследва ми хормоните и ми назначи противозачатъчни. Започнах да ги пия и кървенето ми се нормализира. След около 2 години на един от редовните ежегодни гинекологични прегледи, лекарката (различна от предишната) ми препоръча да спра хапчетата, видя че имам множество кисти и ми препоръча ако пак ми закъснее цикъла толкова много, да отида на гинеколог ендокринолог (по това време вече бях в София). Естествено както и си мислих, цикъла ми не дойде 4 месеца и аз послушах съвета й, отидох при този специалист. Той ми назначи изследване на всички хормони - репродуктивни, за щетовидната жлеза, инсулин с обременяване, кръвна захар и каквото се сетите още. Резултатите бяха противоречиви - естествено нисък прогестерон, леко завишен тестостерон, нормална кръвна захар и висок инсулин. Тогава бях на нормални килограми - 56кг 164см.  Изписа ми диане и сиофор, които сигурно знаете за какво са, както и диабетична диета за 3 месеца, след което пак да изследвам проблемите хормони и инсулина. След тези 3 месеца от този сиофор, аз чувствах страшен апетит, при нормална кръвна захар, сиофора намаля захарта и човек изпада в състояние при което трябва да си я набави. Макар да бях на диета, аз качих килограми 3-4кг за 3 месеца, изследвах се, хормоните ми бяха наред, само инсулина ми не беше помръднал, дори се беше покачил повече. Лекаря ми продължи терапията с още 3 месеца, а след това и с още 3. През следващите месеци станах 67кг, пак се изследвах тогава, пак не видях промяна и реших да сменя лекаря. Следващия пак същия специалист, пак изследвания, изписа ми дуфастон по схема, но тъй като м/у двамата лекари не ми беше идвал цикъла 3 месеца, започнах да пия дуфастона без доказана овулация, но той ми предизвика цикъл и го пиех от 11-тия ден 10 хапчета по едно на ден и после след 5 дни ми идваше цикъла. Така лекаря ми беше казал 3 месеца да ги пия и после ще ми се нормализира редовния цикъл. Действително 2 месеца след това ми идваше редовно, след което спря и аз просто обезкуражена не отидох и при този лекар повече. След още 2 нередовни месеца (без цикъл) аз бях вече 70кг и отидох при 3-ти лекар, който видя всичко направено до сега, видя ми яйчниците и ми каза, че кистите ми не са поликистозни, а дифузни и не са проблем. Преслуша ми с апарат хипофизата и ми каза че е сигурен, че имам проблеми с пролактина както и имам тиха менструация. Аз имам менструация, но нямам течение и овулация нямам (за първи път чух този термин). След изследването наистина пролактина ми беше с пъти по-висок, както и още някои показатели бяха много ниски и той ми каза (както ми бяха казали всички до сега), че съм във втора група на стерилитет и че без лечение нормално забременяване няма как да стане (аз тогава не бях решила че искам бебе). Изписа ми достинекс да пия 8 седмици по 1 хапче и ми каза, че докато ги пия ще ми се нормализира цикъла, но реално като ги спра ще имам пак същия проблем, защото всичко при мен става от стреса! Наистина докато пих достинекса имах цикъл дори и 2 месеца след като го спрях също. Сега, 1.5 месеца след последния ми цикъл след достинекса аз и моя приятел вече искаме бебе, аз отново съм пред дилема какво да правя... Като нямам цикъл сигурно и овулация нямам, меря си базалтовата температура от няколко дни. Знам че притесненията няма да ми помогнат в нищо, знам че всеки следващ лекар ще ми изписва най-различни хормони от които задържам вода и дебелея без дори да ям. Разума ми казва да отида на лекар, сърцето ми просто се свива като знае какво ще последва... Аз не искам бебето да стане веднага, знам че дори и за двойки без проблеми, нормалното време е до 6 месеца опити, просто искам да знам действително дали някой е имал или има проблем като моя и какво е направил той!

Ще съм много благодарна на съвет, не искам да споменавам имената на лекарите, от първия съм най-недоволна, но е един от най-известните като добър гинеколог. Може би наистина последния лекар - д-р Тодоров беше прав за моя проблем, но той ми каза, че може да отида при него 4 месеца след като спра достинекса. До тогава има още месец.

благодаря на всички които изчетоха целия ми пост!

Ако имаш завишен пролактин и искаш бебе не трябва да спираш достинекса до забременяване, а след това пак се пие, но препоръчват бромокриптин. Аз достинекс пих 2 години/не с цел бебеправене/ и сега пролактина ми е в норма, а съм го спряла преди няколко години. Високия инсулин също трябва да лекуваш. И най-важното да си спокойна.

brayda, не се отчайвай - щом си попаднала тук, значи търсиш адекватен път, по който да поемеш. Можеш да посетиш темите за изследване на хормони, за мерене на БТ и други в "Искам бебе".

Посетила съм ги само четимо, сега вече ще почна и да пиша!

Искам да дам кураж на всички момичета, които искат да имат детенце, но все нещо се случва и мечтата им не става реалност.

Аз 2 години също се борих и бях изпаднала в отчаяние, но когато най-малко очакваш всичко си идва на мястото. След два аборта, от които единият беше мисед, сега аз се радвам на прекрасна дъщеричка, която озарява дните ми всеки ден.

Знам , че няма да спрете да се притеснявате и измъчвате, но искам да ви покажа че има лъч надежда.

Пожелавам на всички момичета скоро и те да ГУШНАТ своята малка рожба.

Здравейте  
Аз съм нова в този форум. Нека се представя - на 30 години съм, мъжът ми е на 31, женени сме вече повече от две години.  Първата ми бременност прекъснахме по лекарски показания в 6ти месец 7.08.2010. Плода имаше киста вместо бъбрек, а другия може да се, че го нямаше - увредена отделителна система. В резултат от предизвиканото раждане се сдобихс раничка, която първо чакахме да се свие и крайна сметка отидох при доц. Чакалова и я лекувахме с конизация с електробримка. На контролния преглед всичко беше супер и така от 21.04.2011 ни дадоха зелена светлина да правим бебе. И така до днес..., а бебе още няма. Първия път сякаш стана по лесно3-4 месеца опити.
А защо не става сега   Пробвах с тестове за овулация, мерене на температура, календарен график и все още нищо.

Иначе хобито ми са пещерите, а името ми всъщност е името на една пещера, наше откритие, където аз влязох първа и дадох информация, че е нещо голямо Ако да дадеш живот е най-голямото чудо, то може би другата голяма тръпка е да си откривател и изследовател, пръв да облееш в светлина най-тъмните места на земята.

Така се опитвам да се справям с трудностите и да преодолявам мъката по загубеното ни детенце.

ФЪРФУЛА много съжелявам за загобата,знам какво е  си4ко ще се нареди и ти пожелавам скоро да видиш двете 4ерти4ки 

Благодаря за подкрепата Ивче.