Чакан със голям копнеж, започва МАРТЕНСКИ бебевалеж!!! - Тема 8

Ден - вторник, рано сутринта, вали лек снежец. Студено е.
След като прекарах дългата нощ в очакване съм много уморена. Знаех че днес е срещата, най-важната среща в живота ни, тази с нашия син. Предния ден с др.Минев решихме че 17.02.2015 ще е големия ден, защото има опасност до бебето да стигне инфекция. Бях с 4 см разкритие, слезнало бебе надолу,не регулярни и болезнени контракции. Плацентата, тази същата от която кървих по Коледа беше презряла, просто вече не хранеше бебо. Това беше положението.
В седем и половина бяхме в АГ Селена с Иван. Уморени,уплашени и изнервени, е аз повече, той видимо спокоен. Приеха ме. Клизма не се прави, дадоха ми разхлабваща свещичка и ме сложиха на запис на тоновете. След тоалет и измиване ме настаниха е предродилна зала. Иван беше с мен през цялото време, от 7,30 до 12 часа. Сложиха ми система и се започна едно следене на тоновете, при контракция силно намалят.Дори по едно време се загубиха, сложиха ми инжекция и отново се появиха. После др. Кючуков ми сложи катетъра за епидуралната упойка и леко ми вля от коктейла, шегувахме се че искам да е със сламка и чадърче.
Имах чувството, че много бързо стигнах до онези последни 5 контракции, адските, аз така ги наричам, те са слизането на главичката в малкия таз и започващата крайна фаза на родовата дейност. По тази причина не пускат упойка за да не спре родилния процес. След това родилна зала.
Иван ме държеше за ръка през цялото време, изживявайки болките и страховете ми. Там в Родилна Зала, всичко стана много бързо. Имаше малко смях, обещания и накрая нашето бебе. Смях, защото обявих, че не искам повече да раждам, накарах Иван да ми обещае, че повече няма да раждам. Целия екип се забавляваше искрено. Бебето, бебето дойде при нас след четвъртата мощна контракция, малко срязване и много напъни без да издишвам въздух.
Бебо е важен, той се роди в 10,28 часа със много силен рев и остана свързан с мен към 10-15 минути. Искахме да му дадем най-добрият шанс, старт и начало за живот. Иван преряза пъпната връв след като спря да пулсира и бебо пое цялата кръв от нея. Обърна се към мен и ми каза " Какво викаш сега, Никола ще бъде а? "
И така това е Никола, нашата желана и очаквана втора рожба.
След обработка от моделиер-шивача, страхотния др. Минев, ме преместиха отново в предродилна и останах там до 12 и 30 часа. Иван тръгна в 12. Естествено всичко това го има на запис на камерата ни. 
Равносметката ми, че беше станало някакво чудо, нещо много истинско, силно разтърсващо и необяснимо. Природата, Господ и Ние самите сме обединили всички усилия за да може живота да продължи.
След 12,30 часа дойде рехабилитатор. След леки упражнения, станах, поразходих се и ме заведоха в моята стая. Имах малко кофти повръщане, но това беше от упойката. После се стабилизирах. На втория, третия час ми доведоха Никола, малък и деликатен с една смешна шапка и доста кървави петна по нея, с едно затворено око и друго леко наблюдаващо ме. Сложихме го на гърда, той беше толкова малък и незнаещ, че само подуши, размърда устенца и започна да търси...кърмилите майки ще ме разберат. Засука, разбира се, чак се ококорих от изненада. Роди се 3130 гр и 49 см. Оказа се един много смел  младеж. Желая ви много сила, кураж, смелост и желание! Желая ви също живи и здрави бебенца.