Фло, ще черпя за "малката".
Иначе аз си се бутам - все пак имам стаж в московския градски транспорт.
Лека нощ на всички.
Виж целия пост
Иначе аз си се бутам - все пак имам стаж в московския градски транспорт.
Лека нощ на всички.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 155.
- Публикувана: 14 фев. 2015, 04:13 ч.
- Последно мнение: 13 март 2015, 17:33 ч.
# 495
4 март 2015, 23:30 ч.
# 496
5 март 2015, 07:21 ч.
Добро утро в четвъртък!
Уж пролетта чакаме, пък то взе да вали сняг... Ще го изживеем, това е последният напън на зимата. Пролетта все пак идва ли, идва. Я, вижте Жулиета на балкона как чака Ромео за любовни закачки.
Хубав ден, и моят ден днес е хаотичен, имам доста ангажименти, а за сбирката съм рекла Ако. Живи и здрави.
Прекрасници, целувам ви и чакам кафенце от Янчето. Отивам да будя синеокият принц, да видим кога ще стане.
Виж целия пост
Уж пролетта чакаме, пък то взе да вали сняг... Ще го изживеем, това е последният напън на зимата. Пролетта все пак идва ли, идва. Я, вижте Жулиета на балкона как чака Ромео за любовни закачки.
Хубав ден, и моят ден днес е хаотичен, имам доста ангажименти, а за сбирката съм рекла Ако. Живи и здрави.
Прекрасници, целувам ви и чакам кафенце от Янчето. Отивам да будя синеокият принц, да видим кога ще стане.
# 497
5 март 2015, 07:35 ч.
Добрутро.
Ето съм, наспахте ли се?
Време е да ставате. Пийвайте по едно и юруш на тръстиката ....
.
И аз ставам без да се подмотвам, че след обяд ми се ще да е -
, ама преди това - черен робски труд.
Да ви е топло на душата и слънчево в очите, милимоички.
Спокоен и успешен ден.
П.П. Маринче, ми този риж хубавец досущ наш Веско.
Домъчняло ми е за теб, ха дано се видим-ако не днес, то поне утре, пък още по-добре ,,колкото повече, толкова повече''....
Виж целия пост
Ето съм, наспахте ли се?
Време е да ставате. Пийвайте по едно
и юруш на тръстиката .....И аз ставам без да се подмотвам, че след обяд ми се ще да е -
, ама преди това - черен робски труд. Да ви е топло на душата и слънчево в очите, милимоички.
Спокоен и успешен ден.
П.П. Маринче, ми този риж хубавец досущ наш Веско.
Домъчняло ми е за теб, ха дано се видим-ако не днес, то поне утре, пък още по-добре ,,колкото повече, толкова повече''....
# 498
5 март 2015, 08:40 ч.
Добро утро . Бъдете усмихнати и добри , въпреки , че Марта се опитва да показва характер , но това е само са фасон /не е толкова студено/
За жура - бройте ме и мен , въпреки , че и моят ден е объркан /?!/ и не знам кога ще се "приземя" на "явката"
Тази нощ май броих овцете и за да не скучая се зачетох в лирична поезия - нали март е женски месец.
Виж целия пост
За жура - бройте ме и мен , въпреки , че и моят ден е объркан /?!/ и не знам кога ще се "приземя" на "явката"
Тази нощ май броих овцете и за да не скучая се зачетох в лирична поезия - нали март е женски месец.
Скрит текст:
АЗ БЯХ
Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.
По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.
Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.
Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.
Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.
Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.
АЗ ОЩЕ СЪМ ЖЕНА
Аз още съм жена
и още търся нежността,
и още сякаш съм суетна,
забравила за възрастта.
Аз още искам ти да ме ухажваш,
да ме целуваш, макар и уморен да си.
Аз още искам звездите да ми сваляш
и за танц да ме поканиш, както и преди.
Аз още искам да съм пъргава и мила,
живот макар жестоко да ме мачка.
Да нося още женственост и сила,
въпреки годините с бързата им крачка.
Във бръчките ми ти не се заглеждай!
Помилвай оределите коси!
За годините не ми намеквай,
пламъче да свети в твоите очи.
Фани Русева
ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА
Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.
Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.
И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.
Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!
И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!
Мария Вергова
ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА
Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес – на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония, истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес – наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности – баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.
Маргарита Петкова
ДНЕС ПОЧИСТИХ ДУШАТА СИ! ИЗХВЪРЛИХ ВСИЧКО НЕНУЖНО ОТ НЕЯ!
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Кристина Филипова
Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.
По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.
Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.
Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.
Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.
Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.
АЗ ОЩЕ СЪМ ЖЕНА
Аз още съм жена
и още търся нежността,
и още сякаш съм суетна,
забравила за възрастта.
Аз още искам ти да ме ухажваш,
да ме целуваш, макар и уморен да си.
Аз още искам звездите да ми сваляш
и за танц да ме поканиш, както и преди.
Аз още искам да съм пъргава и мила,
живот макар жестоко да ме мачка.
Да нося още женственост и сила,
въпреки годините с бързата им крачка.
Във бръчките ми ти не се заглеждай!
Помилвай оределите коси!
За годините не ми намеквай,
пламъче да свети в твоите очи.
Фани Русева
ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА
Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.
Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.
И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.
Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!
И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!
Мария Вергова
ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА
Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес – на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония, истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес – наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности – баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.
Маргарита Петкова
ДНЕС ПОЧИСТИХ ДУШАТА СИ! ИЗХВЪРЛИХ ВСИЧКО НЕНУЖНО ОТ НЕЯ!
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Кристина Филипова
И щастлива среща днес!!!
# 500
5 март 2015, 09:00 ч.
Еееех!
И този мой ОБЪРКАН ден придоби повече смисъл като писахте, че ще се видим.
Чичо доктор забрани на белите ми дробове да припарват към Йойовата кашлица и температура. Опитах да оставя белите дробове у дома и да тръгна без тях - не става, спъвам се.
Така правя дистанционни чайове, баници и манджи. И една добра съседка ги носи на третия лазарет. /Първият - у ММ, вторият при мен, третият при щерка ми./
Виж целия пост
И този мой ОБЪРКАН ден придоби повече смисъл като писахте, че ще се видим.
Чичо доктор забрани на белите ми дробове да припарват към Йойовата кашлица и температура. Опитах да оставя белите дробове у дома и да тръгна без тях - не става, спъвам се.
Така правя дистанционни чайове, баници и манджи. И една добра съседка ги носи на третия лазарет. /Първият - у ММ, вторият при мен, третият при щерка ми./
# 501
5 март 2015, 13:37 ч.
Е, какво е това затишие?
Здравче, я го дай по-егоистично, моля.
Детето Йойо бързо да оздравява под грижите на мама или тате. Те ще му проготвят каквото трябва. Прегръдки за него! ТМ също. Дай си отдих на белите дробове и пази леглото някой и друг ден.
Момичета, днес няма да се класирам. Съжалявам. На вас хубаво изкарване, в което не се съмнявам!
Виж целия пост
Е, какво е това затишие?
Здравче, я го дай по-егоистично, моля.
Детето Йойо бързо да оздравява под грижите на мама или тате. Те ще му проготвят каквото трябва. Прегръдки за него! ТМ също. Дай си отдих на белите дробове и пази леглото някой и друг ден. Момичета, днес няма да се класирам. Съжалявам. На вас хубаво изкарване, в което не се съмнявам!
# 502
5 март 2015, 17:57 ч.
Привет, момичета!
Янче, може и за малко да се виждахте на концерта, но се виждате и то много качествено.На мен много ми харесахте.
Маринка, твоето злоядо внуче ми напомни за моята щерка.Тя беше на целодневно обучение ( от 6г. възраст) и се хранеше в стола на училището. Отивам на род. среща и учителките ми казаха, че Галя отказвала да се храни в стола и храната й оставала, защото си ядяла храната, която съм слагала от вкъщи....аз се ..
опулих, не съм слагала закуска.
Прибирам се и питам щерката какво обядва и тя много гордо ми заяви:" ябълка"... всяка сутрин в чантата слагах по една ябълка , децата обядвали в стола, а тя хрупала ябълката в стаята.
Аз също си спомням как дъвчев, дъвчев и трудно преглътвах храната даже и с вода. ММ е бил същият злоядко, децата ни и те като нас , ама не ги насилвах да се хранят. Винаги им казвах да ядат толкова,колкото искат.Сега си хапваме порядъчно, ама само на мен ми се "лепи"...
Утре с ММ ще ходим на гости при бебчо.Направих зелеви сърмички, мешано на скара и парено агнешко месо.Казах на сватята, че за гостенското у децата аз ще се погрижа.Дано не е толкова лошо времето,ама все тая.Не искаме да отлагаме.
Виж целия пост
Янче, може и за малко да се виждахте на концерта, но се виждате и то много качествено.На мен много ми харесахте.
Маринка, твоето злоядо внуче ми напомни за моята щерка.Тя беше на целодневно обучение ( от 6г. възраст) и се хранеше в стола на училището. Отивам на род. среща и учителките ми казаха, че Галя отказвала да се храни в стола и храната й оставала, защото си ядяла храната, която съм слагала от вкъщи....аз се ..
опулих, не съм слагала закуска.Прибирам се и питам щерката какво обядва и тя много гордо ми заяви:" ябълка"... всяка сутрин в чантата слагах по една ябълка , децата обядвали в стола, а тя хрупала ябълката в стаята.
Аз също си спомням как дъвчев, дъвчев и трудно преглътвах храната даже и с вода. ММ е бил същият злоядко, децата ни и те като нас , ама не ги насилвах да се хранят. Винаги им казвах да ядат толкова,колкото искат.Сега си хапваме порядъчно, ама само на мен ми се "лепи"...
Утре с ММ ще ходим на гости при бебчо.Направих зелеви сърмички, мешано на скара и парено агнешко месо.Казах на сватята, че за гостенското у децата аз ще се погрижа.Дано не е толкова лошо времето,ама все тая.Не искаме да отлагаме.
# 503
5 март 2015, 19:09 ч.
Хей, оправни жени! Имат време за всичко! Браво!!!
Аз навеждам засрамено глава и се червя. Като изключим времето , прекарано с внучетата, пълно безделие.
Виж целия пост
Аз навеждам засрамено глава и се червя. Като изключим времето , прекарано с внучетата, пълно безделие.
# 504
5 март 2015, 19:54 ч.
Брях! 
/следва етюд на Камен Донев за "Уау!"/
Ма верно затишие.
Пък ние си се кискахме на воля на 11 Август.
Само дето една дружка беше сбъркала с предишната кръчма на 11 август, ама довтаса - росна, хубава и слънчева
На разотиване с нея обилно обсъждахме международното положение под един капчук на Дондуков.
Друга Убавица пък ни строши главите с тикви
Уникална! Минала през Джили та й обрала тиквите. Натоварила ги в багажника. 
И цъфна към 16, на всичкия си объркан ден, в клубчето да ни ги раздава. 
Мерси, приятелки! Викторчо, Йойо и щерка и ММ ще ви споменават с добро дълго време!
Шест бяхме. Или седем?
Майчееее, червилото е супер! Оказа се верно дето мечтая от години за тоакова.
Виж целия пост
/следва етюд на Камен Донев за "Уау!"/ Ма верно затишие.
Пък ние си се кискахме на воля на 11 Август.
Само дето една дружка беше сбъркала с предишната кръчма на 11 август, ама довтаса - росна, хубава и слънчева
На разотиване с нея обилно обсъждахме международното положение под един капчук на Дондуков. Друга Убавица пък ни строши главите с тикви
Уникална! Минала през Джили та й обрала тиквите. Натоварила ги в багажника. И цъфна към 16, на всичкия си объркан ден, в клубчето да ни ги раздава. Мерси, приятелки! Викторчо, Йойо и щерка и ММ ще ви споменават с добро дълго време! Шест бяхме. Или седем?
Майчееее, червилото е супер! Оказа се верно дето мечтая от години за тоакова.
# 505
5 март 2015, 20:58 ч.
Ма верно ЖМИ ГРАДОТ!
чЕ И ПОХЪРКВА
Танче, къде е четиригласът ти ? Много ми липсва!
Виж целия пост
чЕ И ПОХЪРКВА
Танче, къде е четиригласът ти ? Много ми липсва!
# 506
5 март 2015, 21:30 ч.
Тук съм, чета и ви се радвам. Няма с какво да се изкажа по въпросите.
И усилено боря петрола - свалям му цената. А да видим кой-кого.
Виж целия пост
И усилено боря петрола - свалям му цената. А да видим кой-кого.
# 507
5 март 2015, 22:59 ч.
[/b]
Днес бяхме на концерт в залата на Община-Варна, после отидохме с приятелки да се почерпим в сладкарница "Казабланка".
Утре нашето дружество сме на осмомартенски банкет в р-т "Комета", която е акостирала в канала море-езеро от доста години и като не става за пътуване е ресторант.
Събота ми е "почивен ден", в неделя съм на банкет с пенсионерите от нашия квартал и квартал "Младост", и в понеделник вечерта съм на банкет със дамите от Варна.......
Банкетаджийски месец, какво да се прави!
ЛЕКА НОЩ!
Виж целия пост
Цитат
Тук съм, чета и ви се радвам. Няма с какво да се изкажа по въпросите.
Днес бяхме на концерт в залата на Община-Варна, после отидохме с приятелки да се почерпим в сладкарница "Казабланка".
Утре нашето дружество сме на осмомартенски банкет в р-т "Комета", която е акостирала в канала море-езеро от доста години и като не става за пътуване е ресторант.
Събота ми е "почивен ден", в неделя съм на банкет с пенсионерите от нашия квартал и квартал "Младост", и в понеделник вечерта съм на банкет със дамите от Варна.......
Банкетаджийски месец, какво да се прави!
ЛЕКА НОЩ!
# 508
6 март 2015, 03:15 ч.
Добър вечер или по_ скоро добро утро.
Редовното от няколко месеца вече събуждане в 03.00.
От ,,дефекта,, се мъча да направя ,,ефект,, _ да оползотворя времето за нещо отдавна забравено, но приятно. Поезията _ балсам за загрубялата ми душа .
Виж целия пост
Редовното от няколко месеца вече събуждане в 03.00.
От ,,дефекта,, се мъча да направя ,,ефект,, _ да оползотворя времето за нещо отдавна забравено, но приятно. Поезията _ балсам за загрубялата ми душа .
Скрит текст:
МАРТЕНСКИ СНЯГ
Дърветата повярваха на вятъра,
когато ги погали с топла длан
и ето тук и там в кафяви клони
разпукна цвят, учуден и засмян.
И сънена трева надигна плахо
студени разрошени коси,
и слънцето погледна към земята,
с невероятно пролетни лъчи.
Светът повярва в пролетното чудо,
усмихна се наивен и зелен,
но привечер над цветове и клони
запада сняг, внезапен и студен.
Дърветата повярваха и ето
платиха скъпо с първи цвят и плод;
така понякога за малка грешка
човек заплаща с цял един живот!СТЪПКА ПО СТЪПКА
Стъпка по стъпка
към тебе вървях,
смях се във сънища,
плаках във смях.
Много поисках,
а малко простих,
пазих те в спомени
ваях те в стих.
Стъпка по стъпка
къде е сега,
синьото цвете,
оная тъга,
старият дъб
и брезите и ти?
Есен е.
В огън
дървото гори.
Нейде щурците
умират в слана.
Стъпка по стъпка
си тръгвам сега.
НА АНТОН
Сине!
Трябва да свикваш със болката,
от зъболекар, от камък и оса,
от любов и приятелство,
с болката от красота.
Сине!
Трябва да свикваш със болката,
от ожуленото коляно,
от измяната на жена,
до "Сбогом мамо!"
Сине!
Трябва да свикваш със болката!
Дните не са само щастливи.
Научи се достойно, по мъжки да страдаш.
Щом боли, значи сме живи
Всичко това е от СЛОВОТО - Иванка Миклович.
Дърветата повярваха на вятъра,
когато ги погали с топла длан
и ето тук и там в кафяви клони
разпукна цвят, учуден и засмян.
И сънена трева надигна плахо
студени разрошени коси,
и слънцето погледна към земята,
с невероятно пролетни лъчи.
Светът повярва в пролетното чудо,
усмихна се наивен и зелен,
но привечер над цветове и клони
запада сняг, внезапен и студен.
Дърветата повярваха и ето
платиха скъпо с първи цвят и плод;
така понякога за малка грешка
човек заплаща с цял един живот!СТЪПКА ПО СТЪПКА
Стъпка по стъпка
към тебе вървях,
смях се във сънища,
плаках във смях.
Много поисках,
а малко простих,
пазих те в спомени
ваях те в стих.
Стъпка по стъпка
къде е сега,
синьото цвете,
оная тъга,
старият дъб
и брезите и ти?
Есен е.
В огън
дървото гори.
Нейде щурците
умират в слана.
Стъпка по стъпка
си тръгвам сега.
НА АНТОН
Сине!
Трябва да свикваш със болката,
от зъболекар, от камък и оса,
от любов и приятелство,
с болката от красота.
Сине!
Трябва да свикваш със болката,
от ожуленото коляно,
от измяната на жена,
до "Сбогом мамо!"
Сине!
Трябва да свикваш със болката!
Дните не са само щастливи.
Научи се достойно, по мъжки да страдаш.
Щом боли, значи сме живи
Всичко това е от СЛОВОТО - Иванка Миклович.
# 509
6 март 2015, 04:59 ч.
Да са живи и здрави именниците!
Да почерпя за мойте двамца Красковци!
Виж целия пост
Да са живи и здрави именниците!
Да почерпя за мойте двамца Красковци!
Препоръчани теми