Ей, не е лесно да си жена! Не говоря за онова, младежкото време, когато тате носи, мама меси, а ние-пей сърце! Това време минава бързо... Говоря за времето, когато поели нелекият път на жени, съпруги, работнички, майки и баби, трябва с ловкоста на фокусници, жонгльори, виртуози да съвместяваме всичко това. С мъж и деца на главата, с внучета на шията, какво ни остава. Едно сърце, две очи и две ръце. Едно сърце, в което има място за всички, които обичаме. Две очи, които плачат от мъка и радост. Две ръце, готови да милват уморения мъж, да поемат чаканата рожба, да превържат ожулено коленце, да подкрепят силния, да прегърнат скъпите внучета, да им изплетат шалчета и шапки, да им изпържат палачинки...Може да не е лесно, но е прекрасно, че сме жени...
Хубав ден! Благодаря ви КАРИ, МИМИ, РИМАР, МАМСИ, ДИДИА, ЯНЧЕ, ФУРИЙКА, ЯЖКЕ, ЛУСИ, МАРИНА, БОРЯНА, ТАНИТА, ЖАБКЕ, ДИДИМИТИ за хубавите пожелания, за стиховете и музикалните поздрави. Ведър и слънчев ден

БОРЯНЧЕ,
Писали сме заедно. Отивам да чета...
Гладни няма да останат. За мен-супичка.
Хубави са, но не е нещо невиждано. Ще ги хапнем.

