Регресия

Croco
по принцип, има въпроси, на които не се дава информация, например ако предстои ти да вземеш решение. Пробвай с други въпроси. Или пък може да получиш информацията след време и по други начини. Бъди наблюдателна. Ще се радвам, ако ми напишеш на лични какво успя да видиш.

Пиши и на мен ако искаш. Може да съдействам в разтълкуване на нещо

Днес бях на регресия.
Скептично настроена,  защото нямаше никакъв отзив за тази жена ,  а в същото време видях 3 свои живота и ясно осъзнах, че във всичките животи  ,които видях, вкл.и сегашния който водя се повтарят едни и същи грешки и модели . Нещо като родова карма, ако мога така да го нарека.

Здравейте , може ли да споделите какво точно видяхте , ако е твърде лично не пишете.Лесно ли се получи при Вас? Имам въпрос към тези които са се подлагали и са видяли грешките които са правили в минал живот .Ако в някой от животите си не осъзнаеш ,че правиш грешка и не в поправиш тя се връща пак при теб с по-голяма сила ?Пример в няколко живота подред пренебрегваш себе си и даваш подкрепа , сила и път на останалите около теб .При следваш живот това се връща пак при теб с още по -голяма сила ?

Предупреждавам,  че поста ми е дълъг.
Благодаря предварително на тези , които ще прочетат.
Ще се радвам и на съвети и ваши гледни точки и виждания.

Лесно се получи. На моменти имах чувството  ,че нещо ще излезе през очите ми , защото ставаше изцяло бяла гледка , все едно очите ми са се преобърнали,  не мога да си го обясня. Не знам какво е това цялото бяло нещо (нали като си затваряте очите,когато лягате да спите примерно , всичко е черно. И при мен е така , но после става всичко бяло и така се вижда, преди да видя даден живот . ).

А ето , сега ще разкажа . (Успях да отговоря на въпросите си , поне половината от тях.)
Оказва се , че наистина съм свързана с душите на дядо , на мама и дори на тати , което ме очуди доста.
Едни и същи модели се повтарят и в трите ми живота и сега се повтаря. Дори щеше да стане същото , защото бях тръгнала да се отказвам по документи от баща ми преди няколко месеца и да се отричам от него.. и добре , че отидох на регресия сега , защото в противен случай щях да си повторя модела и грешката. И айде пак всичко отначало , до безкрай.
И в трите живота си бях в ренесанса , ето го и отговора на това чувство, което изпитвах , а то е именно това,  че изобщо не се чувствам ,че съм родена в правилното време и място (т.е. сегашното време  ,сегашните модели и маниери на хората )  , а все ме влече миналото и ренесанса.
Преди да вляза в миналия си живот , жената ми каза така : вдясно е вратата за бъдеще ,  а в ляво е вратата за миналото.  И странното е , че аз или моята душа много силно поисках и ме привлече вратата на бъдещето и се бях запътила за там, но когато жената каза ,че влизаме в миналото изпитах разочарование и някаква страшна сила ме повлече през вратата на миналото. Паднах по дупе на дървен под в дървена и празна къща  ,която бе моя. Много объркана бях , тъй като ясно осъзнавах , че отдавна съм умряла , а в същото време съм се завърнала . (И при трите животи аз имах 3d виждане , тоест вътре в телата на хората съм + 2d виждане,  т.е. отстрани.  Комбинирано е.)  И така ,  в първия живот бях жена . Отново къдрава коса и облечена в рокля , подобна като на прислужниците, но не работех това   . Синя рокля и бяла престилка. Никъде нямаше жива душа в къщата , станах и изтупах престилката по себе си , пригладих я и реших да изляза навън на пътя и да видя ще срещна ли някого. Никой нямаше , пусто. Чуках на вратите по къщите , никой не отвори . Прибрах се и имаше скок във време , като по-голяма. Метох в собствената си къща и бях някак си примирена от събитията  ,които не знам какви са , но сякаш бях приела факта , че ще си остана сама. Пак имах скок във времето и се видях как вече съм млада баба и съм на един люлеещ се стол . До мен е внучето ми (майка ми в сегашния живот ) . Това момченце беше с уникално гарваново черна коса , къдрава. Много красиво и добро . Да беше на 3-4 години. Много му се радвах и го галих по бузата , а то стоеше до мен и ми разказваше нещо , виждах в очите му , че съм любимата му баба . Тогава жената дето ми води регресията ми зададе въпроса къде са моите деца , т.е. родителите на това дете все пак , щом ми е внуче. И аз казах , че ни вест , ни кост имам от тях , тоест нищо не знам. И пак имам скок във времето , когато вече ще умирам от старост и това момченце вече е станало голямо , някъде към 15-16 годишно може би. Много високо и  слабо момченце. Хвана ръката ми и почна да лее сълзи и да ме умолява да се държа и да не си отивам . Да не го зарязвам, защото си няма никой друг, освен мен. И все пак аз умирам , и душата ми се чувства виновна , че съм го изоставила , а момчето спира да живее. Смисъл буквално блудства и няма живот за него , не може да се отърси от факта ,че баба му вече я няма . (Това което се случва с мен и дядо в момента, защото той почина наскоро,  а аз бях тръгнала да се отказвам от живота си. Този модел се повтаря) независимо ,че това беше душата на мама и аз бях баба , а тя мое внуче.

ПС: във всичките си живота аз живея до дълбока старост 80-90 години , и съм изключително здрава,  не боледувам. Аз и сега не боледувам,  най-много да настина веднъж в годината и това е.

Във втория си живот аз бях мъж. И какво се случва тук?
Женен съм и имам дете,  а тогавашната ми майка всъщност се оказва моя дядо от сегашния живот. (Т.е.. дядо ми е бил майка ми в предишния ми живот , и аз съм мъж. А сега той е мъж , а аз съм жена, ето и отговора на въпроса , защо аз чувствах дядо ми в настоящето си повече като мой баща , отколкото като дядо ).
И какво се случва.
Аз обожавам жена си , обичам я с цялото си сърце и душа . Правя всичко за нея , но тя уви , все неблагодарна, все недоволна  , все някъде отива и аз я чакам сам в къщата ни с нетърпение да се прибере , но тя не се прибира. Досаден съм й , не ме обича  . И съответно цял живот аз тичам след нея и се опитвам да оправя връзката ни. И тук идва и другата карма ..
Нали имаме дете с нея. Това дете мрази майка си , не знам защо. Обаче обожава и много обича баща си , т.е. мен. И постоянно е в очакване и надежда , че ще му обърна внимание и ще сме заедно , но не се стига до там, защото аз до последно тичам да се оправя с жена си и един вид пренебрегвам детето си (сега се случва същото. Аз се надявам да се оправим с тати , а в същото време , той никога няма време за мен ).
И накрая аз се затварям в нещо като библиотека и почвам да пиша много книги , писател съм. Нито една книга не издавам (ето защо и в този живот ми се отдава писането ). И съответно дядо ми , в случая майка ми в онзи живот се опитва да ме вразуми да спра да следвам чужд човек , а да обърна внимание на собственото си дете . Аз умирам естествено и детето ми е толкова разочаровано от факта ,че не съм го погледнала , че тръгва по моя път и повтаря моите грешки. Т.е. не иска да погледне неговите си деца. И майка ми , т.е. неговата баба се опитва и него да вразуми да не тръгва по моя път , но не успява .

В този живот дядо ми до последно се опитваше да ме вразуми и да ме моли да търся тати , че все пак ми е баща , да не бягам от него , а да го допусна до себе си. Моята майка също ме кара да изградим връзката си , но и двамата удрят на камък . Т.е. дядо и сега продължава мисията си от предния живот , а именно да ми помогне да се оправя с тати.

А в третия живот видях душата на тати и си отговорих на въпроса защо се получава така .
Раждам се бебе , момиченце. Изключително желано и чакано детенце съм. Майка ми и баща ми страшно много се обичат, голяма любов. Баща ми , също ми е баща и в онзи и в този живот.
Всички завиждат на любовта на нашите  ,на семейството ни , и на това колко съм красива ... и от там мама се разболява , тати започва всяка вечер да пие , да не се прибира ... и никога не бе до мама , когато тя има нужда от него . Започвам аз да се грижа за мама и намразих баща ми . Мама се бореше да оживее и оцелее , за да мога да имам майка, но все пак когато ставам на 16-17 години някъде,  тя не издържа вече и умира . Когато става това , аз започвам да мразя в червата си собственият ми баща и да го обвинявам във всичко . Казвам, че заради него мама умира , че той изостави мен и нея ... и че толкова му е струвала любовта очевидно ...
И той започва да падна на колене , да ми се моли да му простя , да се оправим , да сме заедно , тропа и чука по вратата ми , но аз никога не го пуснах. Това продължава много време , докато той не осъзна , че аз никога няма да го приема и допусна отново. Никога не му отворих вратата. Не му и проговорих. Всеки път го гоних,  отрекох се от този човек. Всяка вечер влизах в стаята , където мама е умряла и много страдах от този факт. Стоях винаги на това нейното легло. И пак имаше скок във времето и моето дете постоянно ме молеше и ме умоляваше, да го запозная с дядо му , т.е. с моя баща. Но аз му се карах и му забраних. Казах му , че такъв човек не съществува вече и да си го избие от главата.


--***---

И сега всъщност излиза , че моята душа още не му е простила и затова в този живот аз съм на дистанция и нямам близост с баща ми. Първо ми се получава това  ,защото аз не обърнах внимание на детето си , а то е чакало баща си. Същото става и сега, т.е. аз все се надявам да се оправим с него и все не става. Тати също се надява да намери пътя си към мен , но и той удря на камък.  Отделно не простих в другия живот на моя баща и това нещо продължава и сега, т.е. душата ми има памет , без аз да го осъзнавам.
И сега ако си оправя отношенията с баща ми и му простя за всичко , което е станало и дори в миналото , кармата ще се прекъсне и ще мога най - накрая да имам собствено семейство, защото в миналите си животи аз нямах успех в това и все по 1 дете имах. Причината е ,че се изолирах от света , спирах да живея и се вглъбявах в моите проблеми , които са семейни , очевидно.

А сега ако си оправя отношенията със семейството , ще мога да отключа щастието си за нещо ново , т.е. за мое собствено семейство.
Ще започна да работя с баща ми и осъзнавам ,че прошката е много дълъг процес , но трябва да го направя , защото аз съм много добър човек във всичките животи , а  в същото време само мъки. Трябва да прекъсна тази нишка и повторяем цикъл.

Вече съм спокойна , като знам, че винаги съм била и ще продължавам да съм свързана с душите на дядо и мама и винаги ще сме заедно.

ПС: по - нататък може пак да се подложа на регресии и дори на прогресия.

Благодаря Ви , че го описахте и разказахте за нас .Наскоро четох , че каквато вибрация отправящ в пространството така и ще получиш .Като резонанс , изпращаш любов и получаваш любов.Оправете отношенията с баща си .Аз със моя баща нямах перфектни отношения и  много пъти вината е била в мен и една наскоро започнах да го разбирам.За съжаление , той почина и мн време бях изгубила в безмислени неща.

Много интересен разказ . На мен ми е интересно как разпознаваш кой от настоящето - кой е в миналите ти животи? И кой ти води регресията, в кой град?

Много интересно преживяване сте имали. Може ли да попитам какъв беше въпросът, който зададохте, за да видите всичко това? И как разбирате кой кой е в миналите и настоящия живот?

Регресията беше при Деляна Пашова - психолог. Стара Загора .
30 лв е регресията.

Значи лицата на всички бяха различни , не ги разпознавах по това. Самата душа усетих , самата връзка. Не знаех, че ще е така и ,че по този начин се усещат нещата , но душата просто си ги знае тези неща, тя явно няма нужда от лица и потвърждения.

А за въпросите,  аз имам изключително много въпроси , като дори исках да се срещна лично с моя духовен водач. Но не съм конкретизирала въпросите ,  а по-скоро тръгнах с нагласата , че ще ми е нужна повече от една регресия , за да получа отговор на всички въпроси и че каквото ми е по -важно  ,само ще дойде при мен и ще ми се покаже.
И се оказа , че за мен е по - важно да разбера дали съм свързана с мама и дядо .

Сега ми остана да разбера за сродната душа ...

Много интересно! Кой ви води регресията?

Butterfly:3
Това не го разбрах добре? "
(И при трите животи аз имах 3d виждане , тоест вътре в телата на хората съм + 2d виждане,  т.е. отстрани.  Комбинирано е.)"
Искаш да кажеш, че виждаш, така все едно ти си героят в случката а и отвреме на време виждаш все едно си страничен наблюдател?

Точно така , правилно сте ме разбрали.
Аз съм си аз , вътре в тялото и усещам и чувствам всичко , а отвреме навреме съм ,както казвате страничен наблюдател ..

Аз по този начин сънувам.

Надявам се скоро и аз да си направя регресия. Все още търся и проверявам, но само не разбрах как разбирате кой ви е духовния водач?

Това трябва вие да го усетите