ЕЛП 46 - ароматна

Лумче наистина е симпатично. Като локумче сладко и като лумче светло.

Атти, моля те, не се въздържай, това е толкова приятна и уханна тема.
За Фетиша може и да си права, доколкото съм разбрала предишните ти обяснения за "шипър", за годините си права, само за цветочното нямам много спомен, но сигурно е било, защото аз обичам леко цветочни и тръпчиви миризми, не сладки. Вчера пътувах в тролея до една дама, силно миришеща на смес от роза и кокос, оказа се много неприятно съчетание, толкова сладко и курабиено, че чак затрътващо, ама изтърпях, щото тролеят беше много пълен, и без това от такива миризми няма мърдане поне на около два метра, та поне си бях седнала.

Сетих се сега, обаче, преди години, когато т.нар. френски сирена бяха много голяма рядкост, в нашия супер в Люлин, покрай някакъв конгрес ще да е било, заредиха разни такива сирена - може да са били и швейцарски или други, не знам. Но купихме си ние от повечето по стотина-двеста грама, да опитаме. И на другия ден разказвам на колежките и едната, френска кореспондентка, ми поръчва ако има сирене "Роял", от голяма оранжева пита, да й купя. Имаше, купих й едно парче, не по-голямо от половин кг. Качих се на автобуса и скоро около мен едно пространство се отвори, а другите хора се бутат един в друг. Отначало не загрях въобще, обаче после такива погледи улових, че като се "върнах" в автобуса, щото се бях зареяла в мислите си нанякъде далеч (винаги го правя в градски транспорт), размислих и се сетих, да. Лошо ми стана. А като пристигнах в службата и го дадох на колежката сиренето - тя го разви, да се убеди, че е каквото трябва, та другите колежки я помолиха да го държи извън стаята. Трима души в една лодка ряпа да яде.  След няколко дни ме помоли да й купя пак. Отказах й. Компромисно се съгласи на Рокфор.

Да, коткозай удиви и мен. Добре, че има
подходящи бутонки за сверка 

В 80-те майка ми носеше Диор, във всичките
им разновидности, които тогава не бяха в оно-
ва пазарно изобилие (по-скоро излишество),
което е днес. Страхотни парфюми. Разните му
там стандарти нагазиха и парфюмите и сега са
така преформулирани, та чак неразпознаваеми.
Въпреки това, заимах Диорелла. Трябваше да
правим изследване на ЛоДж за една не много
благоприятна диагноза. Отиваме в Токуда и си
мисля по пътя, че да сложа парфюм, който ха-
ресвам - не е много умно. Ако се окаже нещо
лошо, ще се разделяме с него завинаги. Отхвър-
лиха негативната диагноза и друг път, когато ми
трябва повишена доза късмет - все посягам към
него.

Аз искам още парфюмни разговори. Не мога да участвам, но мога да се възторгвам на обонятелната поезия. Голяма (и силно подценявана) работа е обонянието, има миризми, които помня отпреди десетилетия. Продължете, моля!   

Лоана, ти хубаво казваш за какво е мерна единица лумчето, ама да вземеш да кажеш и какво е светлинен поток, м? Сноп десет лъча, сноп двеста? Ужасяваща невежа съм във физичните области, нали знаете, а всичко, свързано със светлината е такава магия... Ех.

Много ми е приятно да чета за аромати... Направо ще ме е срам, като знам аз с колко леки миризмици се парфюмирам, да дойда да ви замириша...


Идвам обаче днес при вас със специална мисия. Сутринта в понеделник споделих с Пуцът,  и света, че Кинг ТРЯБВА да се изучава в училище. И също така и казах, че ми е писнало сички да мрът. Литературно де. И също така започнах да чета ЛъжИЦИте, за да се спася от тежката драма. Е, не! Сега остро препоръчвам Нейно Пуцино преводачество  и ви се похвалвам, че започнах книга САМО защото съм сигурна, че драма в нея НЯ-МА! А защо съм сигурна? Щото е на Вероника Рот и... тази жена няма какво толкова смразяващо и смазващо да каже! 

не искам да вкарват Кинг в учебниците, нито Пратчет, нито Удхаус, нито никой от най-най-добрите
вкарат ли ги там никой няма да иска да ги чете. ще стане като с Чудомир и Петя Дубарова 

за Лумчето гледали ли сте детско филмче "Хлапе във времето"?





момиченцето от ляво е от племето на лумените

Викаш, Добри, "нищо ново под Слънцето"...

Ама според мен менюто в учебниците по литература е как да кажа... постничко... а учителите акцентират на това, което обичат и знаят най-добре. Петя Дубарова и Чудомир не са били при нас. Някакво такова... двустранно нежелание се получава.

Аз се запознах с Пратчет единствено поради причината, че имам роднина фен. Иначе щях да гледам на него, както гледах на Кинг доскоро.

Ваненце, ама то изобщо не е нужно един парфюм да е термоядрено поразяващ, за да е сногсшибателен в преносния смисъл. Мен ме знаят всички в парфюмната тема какви убийци на живи хора харесвам и нося и боя се, че отдавна мнението ми е престанало да бъде показателно за повечето от тях, с изключение на такива като мен, те не са много. Обаче като кажа, че Eclat D'Arpege Lanvin ми е вечен любимец, никой не вярва - такъв скромен и човешки парфюмец, непоразяващ, недразнещ, аз, АЗ (чети "парфюмният монстър") да го харесвам? Ами да, намирам го за много добре изкомпозиран, с чудесен баланс на съставките, с незатормозяващо развитие и като цяло ми е изключително комфортен. Цената също отдавна не ми е никакъв критерий - откривала съм абсолютни дубликати (официални, разбира се) на цени 10 лв срещу 300 лв. И изобщо като цяло - всяко нещо трябва да бъде помирисано, а пък ако нещото е в шише и се бълничка вътре, помирисването му е просто неминуемо  

Абсолютно подкрепям изучаването на Кинг в училище. Обаче в горен курс. Поглъщам го наред, свалила съм си къде каквото съм намерила и ги ям една след друга. Петокласникът ми проявява интерес, но засега се боя да го пусна да ги чете, много е впечатлителен и като цяло ми се струва малък. Пък Лъжиците ясно, че ще ги намеря

Ох, Атти, кажи, че си прочела "Мъртвата зона" и те е заболяло, и и пуснала сълза. Щото Пуцът рече, че е съвсем нормално - емоциотално смазваща е. Виж, на петокласник не бих дала Кинг, но в 11 клас си е съвсем нормално!

Мъртвата зона и Кери бяха първите книги на Стивън Кинг, които прочетох през живота си. Те ме накараха да искам да прочета абсолютно всяка дума, която е излязла от ръката му. Бях в 7 клас. Не спах, докато не им видях последната страница. Сега пак бих ги прочела, за не знам кой път.

Добре! Значи не съм луда! Успокоих се!
През 2016 пак ще чета негов роман. За тая година ми стига толкоз секира, толкоз брадва!

На мен пък не всичко на Кинг ми понася. Сърца в Атлантида е любимата ми. Играта на Джералд не можах да прочета - едвам мъчих първата трета. Мъртва зона беше първата, която прочетох и ми хареса, не помня дали съм ронила сълзи, много отдавна беше.

Две такива теми в паралел!  

По ароматната - сестро, не крия, леко се изненадах
в първия момент с Eclat D'Arpege Lanvin - това мило-
видно създание парфюмно. После се сетих, че имам
и аз един такъв любимец - Libertine Vivienne Westwood
Много жизнерадостно шипърче, на което е избрано
изключително подходящо име - звучи си точно така,
усмихващо. Рядко го ползвам, но ми е важно да го
имам    

Ир, мисля да прибягна до една лека хитрина. Въз-
приеми светлинния поток на интуитивно ниво, не
е нужно да се изръсва тук излишна теоретичност. 

Кинг в училище? Защо не? Подкрепям. Подкрепям да
има истинска литература, като делът на идеологичес-
кия подбор за влизане в учебната програма да е мини-
мален. Не съм фен да щадим до степен на неразумна
инфантилност чедата - не се става човек с пазене от
драмата на живота до дупка.

аз казах "не" не за да щадя чадата, а защото в една особена възраст те са настроени срещу всичко задължително. и колкото повече се опитваме да ги накараме нещо, с толкова по-голяма сила се теглят обратно  чиста физика, но няма да обяснявам

аз никога не съм чела Евгени Онегин.  беше задължителна книга. заплашваха ме с двойка, учителката (много си я уважавах) ме убеждаваше, че е прекрасна книга, но не и не.

отблъсна ме задължителния елемент.
и това, че трябваше да я прочета на български.
на руски може би щях да опитам.
не гарантирам.

Добри, права си и аз се опитах да продължа мисълта ти. Напоследък често си повтарям - баланс, баланс, баланс... И все по-трудно ми е да го опазвам. Та и по таз тема така.