ЕЛП 46 - ароматна

Ооо, Добри, не е този, със сигурност. Този е Димитри и е страхотен. Всяка сряда дебна колонката му. Този е майстор на перото и страшен ерудит. Удоволствието да го чете човек е огромно. Или да го слуша.

нали? много ми допада 

а другия изобщо не го намерих.  реших, че има грешка в името 

Много обичам Димитри Иванов, много.

Предполагам, че е този:



Бивш служител на Държавна сигурност. Нататък не четох. Само от погледа ме втресе.

Предлагам ви четиво за следобедното кафе, ей това интервю. На мен ми беше много интересно, но аз много харесвах този артист.

http://frognews.bg/news_65238/Filip_Seimur_Hofman_i_Pravilata_na_jivota/

Много го харесвах този човек, актьор - хамелеон беше за мен и ми е тъжно,че вече го няма.

Харесвам част от мислите, но и стила на Димитри Иванов.
За другия нищичко не знам.
Чопър използвам. А когато стане време да се реже лук -
задължително (тягава е историята ми с нарязания лук,
по-точно с миризмата му).
Честити празници на патерици  Въпреки комерция-
та, първомартенското ми е на сърце. Третомартенското -
също.
Имаше и друго, но мен пък много време ме нямаше. Зато-
ва ... А, не, по повод публицистиката на Еко - нямам идея
защо, но много трудно се справям с четенето ѝ. Може би
защото все едно сме в разговор и твърде внимателно се
опитвам да го слушам, не знам  . Или защото в раз-
каза си е твърде обстоятелствен и изобилието от образи
натежава. С художествените не е така.

Димитри е видимо информиран, но е твърде кисел, твърде дидактичен за истински ерудиран човек. Малко мърморан си пада. През изречение се оплаква как едно време имало истински вълшебници. Сръчно пише, но липсва лекота и чар, дистанцираност, а бих казал и същинска оригиналност. Фуклив е, такъв беше още от соц времето, когато не пропускаше да подчертае какво бил чел за разлика от други, като че ли книжките, за които говореше, бяха достъпни за хората. Начетените хора не правят така. Застарял антиглобалист, като се чудя на първата или втората дума да е логическото ударение. нерядко ползва опорни точки и подготвени другаде тези, което не виждам за какво му е на тия години, но може би по навик го прави. И все пак приветствам това, че умни и можещи хора пишат в нета, кой с подкрепа от Хора, кой без.

А Димитър Иванов е някогашното главно ченге на народната република, прописал напоследък и закнигоиздавал. Последното е чудна дума.

Никъде не мога да намеря надеждно данни за количеството валежи за изминалата година. По мои повърхностни наблюдения количеството е около 3 пъти над средното, а в селото на булката - над 5 пъти.

Завчера бяхме там, вече има мобилен интернет. Дошлите на гости млади хора седят на припек по пейките и ровичкат с пръст по екраните. Циганетата ходят по улиците всяко с телефон в ръка, с усилена докрай музика. Няма цигане 12-20 години без прическа. Преди известно време арабите в София ми направиха подобно впечатление - всички младежи сякаш са тъкмо излезли от фризьорския салон.

Инак прекарах добре, час по час отскачах до курника за прясно яйце. Пия ги през една дупчица, като пор.

 Честит празник, милимоинки, независимо признавате ли го или не, аз искам да ви пожелая винаги и много любов!

Бъдете си жени, останете си жени, радвайте се, че сте жени - пожелавам ви никога да не ви се налага да се правите на мъже.

Поздравявам ви с тази песен заради текста - за порасналите дъщери, които се превръщат в жени.

(Милият Тото, търсейки песента, едва го познах на това клипче, тази болест и нему не прости...)

Честит празник, момичета! Желая ви щастие и любов!

Възползвам се от случая да поднеса почитанията си са вас, елпини! Аз съм от немалобройната порода люде, които смятат, че жените са по-добрата част на човечеството, и от тази част вием сте една много специална, много фина, ценна и ценена от мен извадка.

Живи, здрави, обичани и умни все да бъдете!

Благодаря, милорд!
Честито, дами, чувствайте се винаги специални, защото сте!

Обичани и честити да сме всички, дами и милорд   !

в тон с отминалия празник и  с ароматността на темата искам да споделя колко е разумен моят половин

прибираме се вчера от официална празнична закуска навън и застигаме негов колега. с хубав букет  + малко пакетче в ръка.
двамата минават напред, а ние с детето вървим след тях и слушам:

- добре си се заредил за празника! концепцията Б&Б в домашни условия. Разумно. (това от моичкият)
- да. ама съм притеснен. обикновено момичетата ми казват кое е модерно сега, но са болни и избирахме парфюма със собственика. какво да ти кажа. мъка!
- ооо, познато ми е. никога не съм успявал да разбера как усещат разлика между единия и другия парфюм.
- и аз така. ама и жената намира. та като оставя нещата в ръцете на момичетата съм по-спокоен. а сега...
- оо, няма страшно. като видиш, че за цяла седмица не е мръднал надолу, значи не си го уцелил и я заведи на извинителна вечеря.

това последното е пак от моя.
мъдър.
м'ого мъдър, но ще ме води на извинителна вечеря само да се прибера  

Благодаря за честитките, елпи мили.

Така, да докладвам, че у наше село извинителна вечеря нема да се наложи , защото момичето си хареса парфюма и, Аттинко, благодарение на парфюмните ти таланти, зарадвахме майката на Малкия Лъч и Майското цвете. Сега обаче, по Добрин половин, ще следим шишето, да видим да не е само добро възпитание. Ето, пак научих нещо от вас, умничките ми. Ся ако ми кажете и кво е Б+Б, съвсем ше се образовам.
Да се пофаля, че получих от Госпойца Прекрасна чудна картичка, лично направена от нея, с пожелание да съм "все така усмихната". Е как да не е усмихнат човек!
(Дано не прозвучи фукляво, ама ще видите, когато децата на децата ви почнат да ви правят картички. Човек малко изгубва мярката тогава )