Не знам защо, ми напомни Фамагуста с едрите й звезди...Добри, такова дворче гледам и аз срещу единия балкон. Почти е паднала къщата вече, но живее все още в нея някакъв лудичък субект, който си говори сам и се провира между храсталаците по една пътечка, за да си влезе в къщата. Не знам как още не му е паднала на главата, страхувам се за него. Изглежда смешно-симпатично - кльощав и дребен, винаги с костюми, палта и тренчкоти (стари-прастари), с дълга коса като от седемдесетте. Много често спори със себе си пред къщата с една пластмасова чашка кафе в ръката (понякога сякаш водка в чашката, но не съм сигурна). Ходи напред-назад, буквално прави тегели като шевна машина и през цялото време убеждава някой невидим в нещо - ръкомаха, разпалва се, после пак се успокоява, пак се ядосва и така с часове.
Добри, мечтите са задължителни. На мен на времето ми бяха препоръчали 15 мин. мечтаене на ден. Позабравила съм тази заръка, трябва да се върна към нея...
И аз го практикувам това упражнение с огромно желание и малко тъга.
местенцето е прекалено малко и за да могат да направят нещо ще трябва да включат и съседната къщица
Не се катурнах от стола.