За тези, които четат любовни романи №15

Мноогоо ми се искаше да видя какво се случва с Боби Том... И разбрах де... Не можах да оставя книжката. Какво да кажа? Хареса ми и то доста /вярно не може да се мери с Избрах теб и Знойни сънища/, но книгата има невероятно очарование и динамика.
От първата книга Боби Том ми се беше сторил много симпатичен, сладък...чаровник. В тази книга се оказа, че е нещо повече... Абсолютен ексцентричен, егоистичен, самодоволен, себелюбив задник... Тооолкова арогантен, толкова себичен...Но... въпреки това не ме е дразнил особено много, което е странно явно чарът му, описан толкова майсторски е способен и от страниците да те накара да му простиш... Такъв майсторлък в очарованието на жените, впечатляването на мъжете и изобщо не е чудно колко е харесван Боби Том от всички. Милионер, красив, страстен,мъжът мечта, който дава всичко от себе си, на всички. Но щастлив ли е? Заради тежка травма, той вече не може да играе футбол... и той губи същността си, губи себе си...
Ами главната Грейси? Тиха, скромна, добродушна, захлюпена, тридесетгодишна девственица /грозното патенце/, която няма никакъв шанс пред магнетизма на Боби Том. Естествено тя се влюбва в него, но без да се самозаблуждава... И в един момент патенцето се превръща в лебед...
Не съм спала, за да я дочета, което е показателно, колко ме завладя книгата...Динамиката ме грабна...Героите се сблъскаха с нежност, твърдоглавие, амбиция, неискаща нищо в замяна любов, себичност, егоизъм и щедрост, доброта... и преследване... Преследване на това да намериш себе си, да намериш и смисъла на живота си...
Посмях се, понасълзиха ми се очите...наслаждавах се на себеотдаване и нежност, на любов и страааст /според мен С.Е. Филипс е от наистина талантливите в тази област/ ... И ми хареса книжката, хареса ми и финала, където всеки получава заслуженото си...

Има самоубийство и сексуално насилие над деца, но не като основен мотив, а като обяснение на нещата.