Табу ли е третото дете в България и защо?

Един английски е поне 15лв на час (учебен). За повечето спортове се изисква екипировка, на нас най-скъпи ни излизат ските, защото включва ски, обувки, щеки, каска, очила, ръкавици, яке и гащеризон. За най-баналния футбол си трябват бутонки, плюс за зимата бутонки за зала. И финансовия ресурс да ги развозваш насам-натам.

Ако детето дръпне, се натрупват още разходи - конкурси, състезания. А едно влече второ - от един спорт започва втори, към пеенето прибавя свирене.

Мамасита, иска се време, това всъщност е един от проблемите. Откога може да ходи самичко на всички неща? Ако половината дейности са вечер какво, ще оставиш 10-годишно дете да се прибира вечер само?

Ми в краен случай ще си ги обучаваш на английски у дома. Предполага се, че все пак го знаеш на някакво ниво, нали?

И може да сложиш малко стоп на това безумие със спортовете. Ако няма данни за елитен спортист, ще се движи по други начини. И без развозване- ако не е в квартала, не се тренира. Просто е. Няма да ходи на някои неща. Това вече е Нероден Петко- ами ако е талант, ако тръгне по конкурси...

Честно, кажете към 2015 колко са приетите, задължителни и препоръчителни дейности, курсове и уроци за едно средностатистическо българче. И къде се очаква да го доведат ските, арфата, декупажа и синхронното плуване...

А ските изобщо не са задължителни, освен ако не искаш да се показваш. Ако много държиш, може да минеш и с втора ръка.

Всъщност българите си позволяват малки луксове, защото нямаме култура на раздут лайфстайл. Да, ще отидеш на почивка, ама няма да имаш дом като за 3 семейства. Тук и милионери живеят в апартамент, не в McMansion.

Ските не са задължителни, футбола не е задължителен, то така като се замислиш задължително е със закон само да ходи на училище. Аз харесвам определени спортове, ски най-много. А в нашия квартал няма никакъв спорт. Наблизо нищо не се предлага за деца.

В квартала ми има джудо, айкидо, скално катерене. Раницата е евтина, пътеките в балкана- без пари, просто го взимаш със себе си. Ето ти няколко  ангажиращи спорта, два от тях дори състезателни, които не искат развозване, ако детето ги почне на подходяща възраст.

А от един момент нататък всички тия дейности общо взето нямат много значение за крайния продукт и успехите. Даже има изследвания, че точно по-богатите деца, които могат да си позволят да пробват от всичко по малко, не успяват да се задълбочат, защото нищо не приемат насериозно.

Като ученичка ходех на спорт и пиано и беше предостатъчно. Ако искаш да рисуваш, купуваш боички и рисуваш. Велосипед се купува един път, а те забавлява много пъти. Изобщо опции има, не е нужно всичо да е с курсове и дирижирано. И не е нужно да почне на 3 годинки.

Много глупости накуп, ама това с велосипеда най-много ми харесва. Един път - от 3 до 18 год. възраст.

Добре де, три пъти. Но не купуваш велосипед всеки път, когато излизаш да покараш, нали? Нито плащаш такса "един час каране на колело".

А знаете ли, има опция учителят да идва у дома.

Е колко пъти да купиш велосипед?Ето на моите-на 4 години купих 20 цолов и сега на по-голямото (10) ще купя 26 ц.Значи 2 пъти.Сега като се запролети и до късна есен караме всеки ден тримата.По 10-12-15 км.Страхотно отпуска и си е спорт.Тениса на корт е 80 лв месечно.По-скъпа е ракетата,но се ползва 1-2-3 години.Ясно ми е ,че топ-спортист няма да е детето,водя ги на спорт за тонус и настроение основно.Езици -занимаваме се основно аз.Аз говоря свободно немски и английски,баща й-немски,английски и френски.Винаги има начин.

[/quote]
Ми ето, дори и само по този параграф има толкова разлики, че човек не следва да обобщава. Всичките занимания, на които децата ми ходеха като по-малки, бяха в близък периметър и на  повече от сносни цени. А не бяха малко като бройка - плуване, пеене, приложно изкуство, пиано..И преди казах, че с порастването сами осъзнаха кое им харесва и редуцираха дейностите до 1, 2 - такива, които са им интересни и на които ходят с удоволствие. Не съм привърженик на идеята да ходят на всичко с мисълта уж да са всестранно развити. Дадох им опцията с повече  като вид занимания именно с цел да се ориентират и да си намерят мястото. Не мисля, че от криво разбрано равно отношение към децата, всичките трябва да ходят на всичко и заради това заниманията им да се припокриват. та те са различни, имат различни интереси, различни дадености и повече от логично е да се развиват във времето конкретни заложби. А участието в конкурси и състезания, Андариел, не е непременно обвързано с много допълнителни средства. Едното ми дете от години ходи по такива, при това дори извън бг и  доста често храна и нощувки са поети от организатори. Остават транспорт и джобни. Та пак всичко е различно.

Не зная да има задължителни курсове и занимания. При нас нещата си тръгнаха някак от самосебе си, защото почти не ходеха на градина, но пък и от разнообразна структурирана среда, в която да правят нещо допълнително и препоръчително в група. Да, блиостта беше много важен фактор, но с времето обсегът на дейности се разшири и вече имаше допълнителни логистични усложнения. Някои неща отпаднаха, други бяха заместени, а трети си останаха и досега. Колкото повече напредва едно дете, толкова повече финансови и логистични изисквания се трупат.

Виж сега, ти говориш повече за индивидуални дейности - рисува ти се, значи си купуваш боички, а не ходиш на уроци. Но ако детето има талант, в един момент стои въпросът за уроци, защото учителят може да го научи на необходимите неща. Не всичко може да се научи от ютубето. Има има и групови дейности, които са много важни за развитието на децата, особено ако им харесва да правят неща с други деца, има някаква обща идея. Когато имаш колектив, в един момент нещата са доста извън близо или далече, а има отговорност към общата цел и към членовете на групата. Танцовата трупа има концерти, допълнителни репетиции, завързват се приятелства, и нещо като "далече ни е, не мога да те водя повече", трудно минава.

русалке, как да не е обвързано с пари! Обвързано е, защото отиването на една олимпиада в  друг град вече е свързано с разходи. Училището може да не поеме нищо, а дори да поеме, не можеш да пуснеш детето в друг град с два лева в джоба. Всяко мърдане извън обичайния график е свързано с допълнителни разходи, пък дори това да са два лева за билет за трамвая и още два лева за вода и кроасан примерно. Ако приемем принципа на 4тефтера" и започнем да вписваме всички разходи, то числата говорят сами за себе си - всеки разход извън базовия, е допълнителен разход. Тук левче, там два, и в края на месеца те заболява главата. В повечето случаи организаторите хич ги няма, а всичко се поема от родителите. Разходите за сметка на организаторите е по-скоро изключение.

Освен това през 2015 английският не е вече корекомска стока, не се учи само от една щепа хора. Кеф ти книги, учебници, видео. Ама все още имаме манталитета, че то това е нещо специално, недостъпно, в някакъв кристален замък се учи...

Да си запиша децата на конен спорт и фехтовка вече ще е overkill, макар че ги има тия неща в Пловдив и околностите. Защото в 21 век ако не яздиш и не се биеш с меч, си за никъде...

Ами нима пеенето не е в колектив, става дума за пеене във вокална група с всичките съпътстващи концерти, участия, пътувания... Едва на много по-късен етап дъщеря ми се преориентира към занимания с индивидуален вокален педагог. Така че социалният елемент не е липсвал. При приложното също става дума за работа в група. И не е такова, че да хванеш боичките и да работиш сам. Казах все пак приложно, а това понятие  събира в  себе си толкова различни техники през годините - декупаж, рисуване върху текстил, върху стъкло,  иглонабивна техника върху вълна и т.н. Всичките изискват материали, с които детето не разполага у дома. Тоест ходи на курсове, на които има не малко  други като него. Общуването пак е налице. И така е с всяка друга дейност, която упоменах. Само пианото беше индивидуално. И когато знаеш какво търсиш, има опции да го намериш и не в другия край на града. Нито театрална школа има само една, нито само на едно място се работи приложно с деца, дал господ много вокални групи, още повече школи по английски или опции за спорт. Нещата могат да се напаснат и като вид дейност, и като средства, и като място. Все пак го казвам от опит.

Не, вече всеки си мисли, че знае английски - от филми, игри.

Аз от филми и книги, от списания и от интернет съм попила толкова английски, колкото не могат да ти преподадат и до магистър филология.

За основите на английския на едно дете му трябват сравнително малко уроци. След това то ще си попива: английският не е нещо, което изучаваш, това е труден и богат език и непрекъснато се надгражда. Най-смешни са тия, дето си мислят, че са изучили английския и го говорят така, както са им го казали в училище.

По тази логика българския съвсем няма нужда да го учиш, нали си го говориш.