накрая всичко опира до това какво можем да дадем в момента, а не утре или след години. Децата имат нужда от това, което сме способни да им дадем в конкретния момент - за тях миналото и бъдещето са смътни и мътни, те живеят в настоящето.
В този аспект да. Но първоначално се спрягаха някакви 4 к, които съм можела да дам.
Основното, което исках да кажа е, че в живота е много трудно да планираш тъй като не всичко зависи от теб. Аз не зная дали ще имам финансови средства утре, например за обучение, но надеждата ми е децата да искат да учат. Тогава начини ще се намерят. (За протокола и двамата с мъжа ми сме с корекции в захапката, при това полууспешни. Неговата първа пломба я направиха когато беше на 38. Всичко е много индивидуално.
Досега, никой никога не ми се е подигравал за кривите зъби, а откакто се помня се усмивам често и широко. )
Т.е. тези пари ще ги дадеш разсрочено. Същото е и с школите преди кандидатстване в гимназия или университет. Като изпляскате сумата накуп, изглежда много, но и аз ако кажа колко пари годишно давам за градски транспорт и гориво за личния автомобил, сама ще се стресна, но ежемесечно не се натоварвам финансово. 
