Табу ли е третото дете в България и защо?

Малък? Ъ?

Таз хвалба не я разбирам...

Искаш да кажеш, че за теб е приемливо да отидеш и да кажеш на малко дете
"ти си затлъстял(а)/дебел(а)?

Не ставаше дума за това дали е нужно да се говори за затлъстяването, а за това дали е редно да кажеш на ДЕТЕ с наднормено тегло, че е дебело.

Интересно ми е какво ще се постигне с това?

Тя сигурно за друго говори, но ти с това мръсно подсъзнание (не че и аз не си помислих същото). 

Ми, малък, не дирник, не гъзище, не дупище, не пърделник, не задна гума на Икарус, не диференциал на Татра, о.к.?

За задник иде реч, не за пенис.

   Е в много работи са ме обвинявали в тоя форум, ама в близане още не са.... Ама никога не е късно, явно.
  Сега, да обясня, щото явно се правите на тъпи/щото не вярвам да сте чак толкова тъпи. ама знае ли се/, че да не виждате как постоянно се захапва някой, в случая е Касита- потребителка, която ми е приятна поради ред причини, но нито една не е свързана с б/лизане. И да, дразня се, когато всичко можещата Мамасита взе да разбира и от педагогика/образователна система и прочие.....То не бе спортна форма, мускули/ да , още помня една снимка/, не бе психология, не бе лингвистика,  абе..... Андариел бе много права по-горе.

  

Преди да изчезна: Пурко, това не е хапане. В този форум са ме хапали и зная какво е. Това е опит да бъдеш оригинален, да не загубиш форма, докато си у дома и кърмиш, и да имаш къде да разтовариш насъбралата се негативна настройка.

ставаше дума, че потребителка изобщо не употребява думата пред дъщеря си. Че гледа дъщеря й едва ли не да не научи тази дума(не ми се връща назад да цитирам). Едва ли само за мен е странно това. Дебел не е мръсна дума.

 Още ли преливате от пусто в празно? Всеки има правото да е дебел, и ако това не му пречи да танцува балет защо да не го прави?

Как може да угоят едно дете до 40 кг в първи клас     На тази майка някой трябва да й
отвори всички кухненски шкафове и да изхвърли боклуците.
Малкия е в първи клас и тежи 26 кг и не е нисък, не мога да си представя момиче - двойно тежащо.

Някой назад в темата спомена, че за детето е по-добре да има братя и сестри, да е в отбор.
Напълно се съгласявам. Не винаги братята и сестрите са в добри отношения, но пък ако са повече толкова по-голям е шанса за едно дете да си пасне по характер с поне един от своите братя или сестри. Аз имам по-голям брат, но сме с много голяма разлика и на практика израстнах като само дете. И знам, че ако бяхме отбор детството ми щеше да бъде още по-добро от колкото беше.

Гледам снимки и чета истории на американци (там масово имат по много деца) и ми става едно такова мило като виждам колко много общуват помежду си. А и е хубаво да имаш и от двата вида - както братя, така и сестри. Освен това за едно дете е незаменим урок от малко да трябва да се учи да общува с най-различни характери.

Ще върна малко назад, за да кажа, че аз пък много се радвам като виждам цели групи от детски градини по музеите, в Лувъра включително (някой по-рано го спомена като нещо лошо). Според мен, ако им се обясняват някакви неща на техния език, може да е само от полза. Всяко дете се впечатлява от нещо различно, а в тази възраст (до 6-7 години) децата попиват като гъби и ако не знание, то поне ще им остане приятното усещане, че музеят не е страшно, а достъпно, интересно и забавно място. Може и да не осъзнава какво точно е изкуство, но определено се обогатява, разширява кръгозора си, не седи между 4 стени да гледа телевизия по цял ден. Не е излишно, особено когато е безплатно.
Би било хубаво и в България да се провеждат повече такива мероприятия, но, уви, това, което виждам е все с комерсиална цел. Уъркшопове, концерти на възглавници, четене на приказки и задължително след тирето: Вход... лв.
Едно време в училище нас пък ни водеха на театър "задължително". Мразех да трябва да съобщавам на нашите, че ще ходим на някакво такова мероприятие, защото за тях това беше разорение и винаги реакцията беше една и съща и винаги аз се чувствах виновна. Ако едно нещо е задължително, трябва да бъде и безплатно, не е ли така? Иначе нямат право да задължават, все пак основното образование е безплатно по закон.

И така, щом може да се променя темата, да питам нещо. Ясно е, че всички държим децата ни да спортуват, но като избирате даден спорт, взимате ли под внимание характера на спорта? Защото, да речем, в бойните изкуства се играе по двойки, както и в тениса, фехтовката... Чувала съм, че може да доведе до прекомерно усещане за конкуренция и - при успех - до удовлетворение от загубата на противника? Не е ли по-добре в такъв случай да се тренират колективни спортове? (кажете ми ако прекалявам в отклонението)

Аз каква сестра имам няма никакво значение. Ти какъв брат имаш също. А какъв брат си щял да имаш пък хептен.

По принцип е хубаво децата да си тестват границите във взаимоотношения в по-разширен кръг (извън семейната единица). Също така е хубаво да имат значими близки извън тесния семеен кръг. Такива, които да са им модели на поведение и дори е добре да има такива възрастни, които не са част от семейството. Братята и сестрите привнасят и друга динамика. Само че отношенията брат-сестра, брат-брат, сестра-сестра (в различна степен) са едни от най-сложните, за които мога да се сетя. За отработване. Дори да оставим настрана родителя и неговите преживявания. Децата наблюдават какво внимание им обръщат ДВАМАТА им родители, плюс семейство  (фаворитизиращи могат да са не само родителите, а и други членове от фамилията). А и конкуренцията между деца е основен проблем, като разбира се има и изобилие от разкази "моите са на 5 и 2 и си се разбират чудесно". Сума ти братя и сестри НЕ СЕ разбират хич никак.  Често други семейни емоционални зависимости се навързват около тях. Родители, които настояват да се вземе тяхната страна в спор са най-, ама най-очевидното.

Който има сили, желание и капацитет - супер.  Аз не.

А, да, и преди около 20 страници беше станало въпрос за почиването и що за ужас е (рахатлъкът). Да кажа пак, че много си го ценя.  

Не, не е табу. Имам няколко колежки, които родиха трето дете - говорим за образовани жени със стабилен доход. Някои от тях даже родиха трето дете от мъжа, от който са и първите две, други пък намериха своята нова половинка и я зарадваха с наследник. Интересното е, че все момчета родиха.
Аз съвсем скоро приключих неуспешно третата си бременност. Реакциите на близките ми, докато бях бременна, бяха разнородни - браво - от сестра ми, ще се справим - от майка ми, най-умното нещо, което можеше да направиш - от баба ми. Приятелите ме обявиха за луда, в добрия смисъл. Само една колежка реагира с "Ти можеш ли да броиш до три???", но впоследствие каза, че ми се радва на силата и често ми звънеше да пита как съм.
Така че няма норма, въпросът е в желанието и в обичта.

Много ми е приятно да те чета, Русалке.
Моите деца също си имат задължения в къщи, ясно определени, знаят си ги и си ги правят. Смятам включването в домакинството за много важно и полезно за възпитание и придобиване на навици. Понякога мрънкат, разбира се, но по-често си свършват работата спокойно и доволно. Времето само за мен и аз си го имам - излизам с приятели, сама или просто се затварям за половин ден сама с хобито си или с книга/филм. Уважаването и опазването на личното пространство е възможно и с три деца.

Съгласна!
В градината на малката правят посещение на музей/театър/изложба по веднъж месечно. Тук е много разпространено и правенето на детски рожденни дни в музеи - датите са резервирани за месеци напред.

Оставям децата си да пробват спортове, които харесват и сами да избират къде искат и къде не искат да ходят. Това, на което държа е, да не се отказват от първия неуспех или трудност, а да опитат още няколко пъти. Ако не искат и тогава - приключваме, спортове има много. Важно ми е да спортуват активно - добре е за тонус, координация и здраве, но професионални спортисти не бих искала да стават. Колективният спорт е важен - работа в екип, спазване на правила, обща цел, усещане за общност, поизглаждане на чепат характер и прочие полезности Но и индивидуалните спортове имат плюсове- разчиташ само на себе си, гониш и постигаш сам целите си, каляваш упоритост, самодисциплина и усърдие.
Момчетата ми минаха през няколко спорта, в момента тренират хандбал и плуване, като хандбала е на сериозно ниво - с турнири, лагери и състезания. Въпреки, че са различни характери, комбинацията от двата спорта им пасна много добре- активни и спортни натури са.
Дребосъчка е по-спокойна като характер, експлозивните спортове не са за нея. Опитахме, но не хареса няколко неща. В момента ходи сериозно на балет и е влюбена в това. Плуване също, но по-полека, без прекаляване, още е малка за по-сериозно спортуване. Мечтае за езда, но все още се въздържам по няколко причини.
Освен организираното спортуване, смятам, че е много важно за децата времето за неорганизирана активност навън, игри тоест. Недирижирани, неорганизирани, свободни и волни. Имаме късмет със спокоен квартал с много съседски деца, всяка свободна минута дечурлигата са навън и това много ме радва. Ролери, тротинетки, колела, криеница, гоненица, катерене по дървета, футбол, скейтборт, лонгборд, уейвборд, рисуване с тебешири, сапунени балони, хвърчила. Детство.

Разбира се, че имат нужда, дори бих казала, че е задължително, да имат спонтанни игри, а за тийновете време, в което да гледат тавана. Вижда се, че им е достатъчно в момента, в който започнат да измислят само магарии или да мрънкат. Явно тогава ги хваща скуката и трябва нещо структурирано от възрастен човек. Едно време са ги карали много да работят.

Честито, Русалке! Да ти е живо и  здраво името!