Табу ли е третото дете в България и защо?

Ти не беше ли с наследствените имоти от нам' си коя година?
Та я кажи първо ти какво си постигнала

А, бе, вие не разбрахте ли, че Мамасита знае най-добре.

Тя да си го знае, ама да не ми го накъртва постоянно и във всяка тема, в която пише.

Най-добре може да знае евентуално само за себе си. За мен няма как да знае, защото най-малкото аз съм извървяла този път десет години преди нея и съм видяла резултата от моите начини за мен.

Никой няма да каже наистина откъде е първият милион:)

За един е пагубно едно, за друг - друго.
А и отправната точка беше друга - как, разбираш ли, никогаш хайлайф дамите от форума нямало да причинят на децата си мизерията да делят обща стая.

Тя и за себе си толкова знае, но не ѝ пречи да препоръчва.

Абе щом Джордан Белфорт може да е консултант по бизнес етика, то и аз мога да имам мнение за това кое е една идейка по-витално като житейски път.

В София са му плеснали рекламния плакат точно срещу Бизнес парка, всеки път се смея, като минем оттам.

И това няма общо. Ние от скоро сме в 100квадрата апартамент, още притежаваме стария 160 квадрата ЧЖП - разбирай три големи спални, огромен хол, трапезария, кухня, две пълноразмерни бани, 20 квадрата безполезно антре и т.н. И децата ми пак спяха в една стая. Така бях преценила.

Кой житейски път, Мамасита? Твоя или на съседката ми?

Ммм, не, благодаря. За мен това не работи. Харесва ми да имам самостоятелно жилище, което да е по мой вкус и да го поддържам по свои правила. А и не ми харесва идеята личният ми живот да става достояние на съквартирантите ми, което е неизбежно ако човек има връзка - аз и гаджето в стаята, прикрити като някои ученици.

То всичко на този свят се плаща. Но точно това ми бяха мотивите, осигурявайки по един апартамент на двете ми деца- да не зависят от външни хора и да имат начален старт. Когато баща ми почина, аз и майка ми наследихме апартаментището в центъра на София, което се състоеше от два съединени апартамента с обща площ над 200 квадрата и една вила в Симеоново. Тъй като аз си имам мой апартамент още откакто се омъжих през далечнаа 1991г., изборът беше майка ми да бръмчи сама в този апартамент или да направим нещо друго. Продадохме апартамента и спарите купихме три двустайни- по един за децата и един за майка ми. Вилата в Симеоново дадохме под наем насемейство чужденци. Апартаментите на майка ми и на дъщеря ми се дават под наем, синът беше изритан след завършването на гимназия да живее и да се оправя там сам. Майка ми се върна в дома на родителите си в едно градче, близо до София. Пенсионерства, гледа градина и с наемите от Софийските имоти не се притеснява, че е с жалката пенсия на бивш учител. Аз мога да си позволя да работя основно от къщи, залепена за лаптопа (преводач съм), което ми дава възможност да си гледам малкото дете на спокойствие, без да се притеснявам за пари. Не зная дали синът ми ще е неприятно гардже, запалващо червени лампички по описанието на Мамасита, но трите години живот отделно го научиха, че сметките ще се платят, ако има пари за това и ще яде, ако си сготви, а чистите дрехи не падат от небето, а искат включване на пералня и простиране. Не му е лошо образованието- даде му възможност още в 3-ти курс да започне работа в "Телерик". Дъщеря ми, може и да е примамка за зет-зестрогонец (пак по определението на Мамасита), но ако се случи нещо кофти, тя има свой старт и няма да зависи от мъж, свекъри и подобни.
Аз нямам никаква заслуга за имотите, които съм наследила. Ако изобщо може да се нарече "заслуга", това е здравият разум, който проявихме аз и майка ми, действайки с наследените имоти, по начин, който да даде комфорт (според нашите разбирания за комфорт) на цялото семейство. Важно е семейството да действа като екип.

Житейски път, който е полезен за човека като цяло. Има такъв, точно както има джънк фууд и полезна храна.

Полезният път е този, в който се изправяш пред неизвестното и търпиш дискомфорт. Да кажем, че ще е в избрано от теб количество, не е нужно да е максимален или съкрушителен дискомфорт. Достатъчно неизвестност, че да те държи буден, достатъчно дискомфорт, та да ти пораснат мускули.

Вреден път е тоя, който те прави мек и заспал. В който не си разширяваш границите.

Наличието на имот не е единствено условие да си приспан. Житейския ти път ти поднася толкова много дискомфорт изначално, че едното жилище няма да те направи пожален тотално откъм изпитания по пътя. Или щом имаш имот, значи целия благодат се е изсипал върху теб?
Дълго време бяхме заспали над мотива-имам да си платя наема, значи съм добре. А хората с апартамент дори не знаеха що е наем, умът им бе зает да мисли други неща, не толкова битови. И резултатите са десет години напред в надпреварата.