Табу ли е третото дете в България и защо?

Австрия. Конкретно за Виена мога да говоря.
Иначе мога и да гарантирам и за информацията от една друга тема, че в Долна Австрия примерно децата над три ходят на държавна градина, която е до 12:30, после вкъщи.  Ще ходиш на частна следобед, но, ако въобще частна има.

Но не се впечатлявайте прибързано. Тукашните градини не предлагат такъв комфорт, както българските. Нямат отделни спални примерно и спят на душечета на земята, което шокира маса българи и не могат да се отърсят от шока с години- правят се снимки, следват драматични разкази с ококорени очи итн   Две дами отговарят за 25 деца, тук разлика държавна-частна няма. И в храната стандартът е един и същ, тъй като доставчиците са две огромни фирми. Градините в централните квартали ползват обществените паркове, нямат собствени, което понякога води до това, че да не излизат всеки ден (примерно, ако няма необходима бройка придружители).

Децата, както и родителите, бързичко се разделят. Просто забелязвам кои са му приятелчета. Не са децата на мутресите- с тях дори има известен конфликт.

Не знам какво общо имат партитата с не-водене на болно дете. Щом ти пука за детето, явно няма да го водиш болно.

От друга страна ако още в началото се бях замислила как да направя максималното за едно дете, може би и аз щях да си остана с едно. То и за една бройка да остана де...и щеше да е с програма направо за показ.

Чакай да се сетя: първи рожден ден- торта, събрахме се възрастни. Втори рожден ден: торта, семейни приятели на ресторант, той си намери някакви деца в ресторанта, с които да играе. Трети- същото. Четвърти- пак същото, само че му подарихме и пътуване като за него в близката околност. В градината- торта и почерпка за децата. Пети- същото. Шести...ще го измисля, след месец е, може би пак ще е същото.

Изобщо, аз съм от тия майки, които дават това, от което има нужда, обаче няма да си мръдна пръста за това, което се смята за модно. И със сигурност няма да сътворя дете, което е расло с усещане, че е център на вселената и цялото семейство трябва да му изпълнява идеите. И без това сега се смята за принц.

Изобщо, работя в посока да направя среда, в която две или три деца да се гледат приятно, на автопилот, без много планиране и усилия, без стрес за тях и мен. Ако ми се приискат екстри, ще ги има, но няма да хукна по задължение да доукрасявам детсвото- като да позлатяваш лилии, няма да станат по-красиви, но ще увяхнат... Нито пък ще се доближавам до тази порода майки...брррр...

И мислиш, че детето ти има нужда да се съберете възрастни на ресторант за неговия рожден ден.

Детето има нужда от внимание, обич, усещане за празник. Ако го съвместим със семейния празник- защо не. Във всеки случай кажи ми защо детето да има нужда от панаирджийски кич на рождения си ден.

Детето освен това има нужда от модел и идея за живота, а моята идея за живота изключва някои видове фриволност и панаирджийски кич.

Кажи ми сега с какво съм навредила, ако детето ми не е бесняло с други 1, 2 и 3 годишни един ден в годината...

Аз само да те питам, Мамасита-сина ти е голям вече, ти консултира ли се с него как иска да си празнува рождения ден, или ще го направите както ти си решила?

Аз на моите деца смятам съм дала също обич, внимание, усещане за празник, но съм ги  пускала и да поскачат някъде. Едното не изключва другото, не е задължително да са лишени от горното, щом са канени и са ходили на рождени дни.

Да, голяма радост за детето е да се съберат възрастни да ядат и пият. И много възпитателно.  Поне ги заведи на Аида.

   Ужасно.

Детските ми рождени дни, които помня, се състояха от част възрастни на маса и част панаирджийски кич с други деца. Първата част ми беше ужасно скучна, втората чаках с нетърпение.

Стоенето с възрастни на маса ми е от най-смотаните спомени от детството... Часове и часове приказки за неща, които не разбирам. Нямаха край тези събирания.

Първият рожден ден на детето може и да се направи само с възрастни. От там нататък за РД-тата си трябват и деца.
1-ви РД на детето - събрахме кой ли не у дома.
2-ри и 3-ти РД на място където бяха канени само приятелчетата му от квартала с техните родители.
Супер купони бяха, особено последния, защото детето расте и нуждата му да общува с връстници се увеличава. Детето се прибра с песен на уста и след 2-рия му РД, и след 3-тия.
За ДГ нищо особено не сме правили, защото още не познаваше добре децата. Вече догодина ще мислим.

Присъствах на един рожден ден скоро - възрастните на една маса, а за децата имаше друга маса. На мен ми се стори ужасно. Децата пак идваха при нас, а другата маса си стоеше така наредена.

Аз да си призная миналата година минах с РД по роднински и за най-голямото. Детето искаше да празнува, но за беда е родено в отпускарски сезон.  Приех го философски, все някога трябва да научи, че не всичко става както го искаш. Колкото по-рано, по-добре. Сигурно за много ще съм лоша майка, но ако резултатът е човек стъпил на земята, нека съм лоша.

Допълвам, че рожденият и именият ден ми бяха любимите дни от годината и на тях очаквах панаири, пирамиди, фараони, кастофони, бонбони и каквото още се сетите. Дори възрастните на маса бях склонна да изтърпя в името на панаирджийския кич.  

Не е голям, на 6 е. Нямам навика да се консултирам с шестгодишни. Ще му слушам мнението след една възраст- 13. Колкото до мнението му- той е израснал с много контакти с възрастни и по-малко с деца извън градината. Така че искаше да си направим барбекю и да поканим нашите приятели.

Всъщност съм го водила на две оперети и една опера. Хареса му.

На децата им харесва това, което им представиш. Харесва му и да се събираме. Не смятам, че "социализация" задължително значи събиране на деца на еднаква възраст. Събирам го с всякакви хора и му е интересно. И с по-големи деца, и с по-малки, и с възрастни.

Изобщо не знам защо трябва да имам идеята, че следва да организирам детски рождени дни по някакъв модел. Първите три години изобщо са си празнуване по-скоро за възрастните. Честно- кой си спомня собствения си пръв рожден ден?

Няма да им правите фън, я!
Истината е, че за да се заиграят децата (особено 3-4 годишните) трябва някой да ги поведе, да им организира нещо, да им покаже игри, танци, песни. Този фън приветствам, много добре се отразява на децата.