Табу ли е третото дете в България и защо?

Да, не обрича. Но и не всяка жена има способността да балансира с всичко, без в един момент да изгуби себе си.

   На мен ми беше изключително трудно. Не съм ползвала отпуска по майчинство  и ми беше много много трудно да работя, само когато той спи и да ходя с бебе командировки. Просто не искам да си спомням. Като цяло, намалих активността си и не вземам никакви нови проекти.  Приела съм,че е по важно да подкрепям детето си, защото има нужда. Но ако бяха две или три, просто щеше да ми е невъзможно. И пак, работата и позицията ми позволяват да го правя, но не всички имат тази възможност.

Разбира се. Също и материалното положение на повечето хора не е чак толкова лошо, че да не могат да отгледат поне две деца. Проблема е духовен и психологически.
Децата просто са нежелани, а не че е невъзможно да се отгледат.

Зависи какво разбирате под кариера и добра работа.
Аз лично не мисля, че многодетните майки са се самозачеркнали от обществения живот, а че просто...изнемогват.

Сит на гладен не вярва.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%B … D1%88%D0%BA%D0%B0

От кариера до кариера има разлика, ако искаш да си най, топ и т.н., всичко което не помага - пречи.

Можеш ли да си най-добрата домакиня и да ходиш по 8-9 часа на работа?




10х.

Очаквано - темата зави грозно и накриво.

Отново изводите са следните:
1. Гледането в паничката/под юргана/ в портфейла на съседа е национален спорт.
2. Толерантност, приемане на различността и широкоскроеност? Тези неща почва у нас нямат.
3. Раздаването на съвети за чуждото щастие и размятането на оценки и присъди са национални умения, с които се гордеем.

Нито едно от трите, Сбъдваща.
Просто си се чудя какви са причините масово българите да искат да се затрият като нация. Дали заради нов фолксваген?  Дали заради кариера на Айнщайн, или заради апартамента от 100 кв.м.?

Липса на успехи като нация може би ни е довела до чуството за безизходица и е секнала вярата в бъдещето и децата не се вписват там?

А и в трите твои точки се прокрадва тази тънка презрителност към българите като народ, което донякъде може би обяснява "малодушието", за което говореше мамасита...един вид чуство за етническа малоценност и безперспективност.
Как пък в твоите постове нищо хубаво за българите като нация досега не съм прочела...

Тия 3 извода, хубаво, ама защо така ги представяш, сякаш само в България се проявяват. Напротив, навсякъде ги има.

Не са български черти, човешки черти са.

По отношение на "кариерата"- за доста жени това точно е измама, която ги държи в плен на нещо, което е просто работа.

Жените трябва да разсъждават повече като мъже. Ходя на работа- получавам пари- използвам ги за лични проекти. А не да ходя на работа и 50% от парите ми да отиват, за да се презентирам на същата тази работа. Жените обичат да са прилежни...

Откакто имам две деца, изобщо не ми пука дали в една фирма ще отида напред, или дали ще имам престижни постижения. Интересува ме изкарването на пари, pure and simple. Не ме интересува удовлетворение, престижа на индустрията и такива работи. Не бих се лишила от деца, само и само да направя топ интервю, което в ерата на Туитър ще е забравено след 20 минути.

Истината е, че развитието става като във филмите "Роки". Първо тренираш 3 години, уговаряш мач. Печелиш. Почиваш. След това уговаряш нов мач, тренираш преди него усилено, печелиш, почиваш. Няма нужда да си прилежна и идеална в сто процента от времето. Това е основна спънка на жените- че не работят като мъже. Когато трябва да почиват, те натягат, а като трябва да натегнат, избръмчават.

А и като вече се заемеш, трябва да знаеш, че е боксов мач: няма да изглежда красивко, подреденко и предсказуемко.

Иначе на мен в момента 3 деца са ми зоната на комфорта, но не обичам малодушието и ако видя прозорец за още, мога да се възползвам от възможността. С пълното съзнание, че пак ще си трансформирам живота и приоритетите.

Но няма как да имаш ресурс, ако искаш да работиш една работа по един и същи начин и никога да не дадеш форсаж.

Обидени са на държавата. Не искат да раждат българчета, а деца.

"Вървим към пропаст, облечени с новите си дрехи.
Децата нямат място на погребения.
България умря."

Бг хайку, 2015.

Ето, докарах драматичния патос.

Е сега какво излезе - трябва да раждаме за да не се затрият българите. Нещо като обществен дълг. Иначе сме егоисти

Еми така е, ако не се ражда достатъчно, рано или късно ще спрем да съществуваме.

В световен план няма такъв проблем към момента, точно обратното.

Много мъже работят за нови висоти в своята област. Същото е и за много жени, т.е. много хора не работят и не разсъждават изключително по гореописания начин.

Освен това често изкарването на пари е странична дейност и рутинно занимание паралелно с научната кариера. 

За ресурса - и аз мисля, че става дума основно за психическа нагласа. Когато си се заровил в нещо, което поглъща цялото ти внимание и енергия, въобще няма да те интересуват бебета. Като стигнеш до даден етап и ти просветне пред очите, може и да се сетиш да родиш. Аз още не съм стигнала дотам, но знам, че до 5-6 години е добре да стане.

Не чувствам дълг да увелича прираста на българската нация. Искам да имам деца някой ден, но не гледам на въпроса по този начин.

Един ден, ако заима проблем в световен мащаб, сигурно вече ще можем лесно да клонираме и създаваме хора по алтернативни начини. Роботите и машините, също се развиват.

Пък и може да не е небходимо биологично тяло след известно време, знае ли човек.