Табу ли е третото дете в България и защо?

Не, Андариел се опитва да насади чувство за вина на всички, които не са си гледали децата до абитюриентския бал.

Аз също не виждам нищо лошо в намазаните филии за обяд или за вечеря. Ако не харесат манджата и пак ми се цупят за кво да се моря? Не стига че си се пекъл до печката и си се усмърдял на кво ли не , а и после да оставят половината  и пак да търсят филиите и бисквитите...

Зарекла съм се от утре да готвя само като ме помолят учтиво. Иначе да имат да вземат...

  А, да бе, три пъти на ден ще му готвя топла храна, то ще ме намрази. И без това едва го догонвам с вечерята и ми идва да му я сипя във врата.

  Децата обожават майка им да не е наоколо след определена възраст, която като гледам е... 10-11 максимум.

Ми моите ме молят. Омръзнали са им филиите явно.

Аз те попитах какво е твоето ниво. Каква кариера постигна? Хирург ли стана или директор на банков клон? Що мълчиш? ПохвалИ се кое е това твое ниво, което се опитва да срине в казана една проста домакиня като мен?
О, мерси, значи ми отпускаш още няколко годинки до бала! Значи, чакам да завършат гимназия, и съм свободна!  

Ирис, ти сигурна ли си в това, което пишеш за първи клас? Точно от първи клас се започва времето, когато е много нужно майката да си е вкъщи, за да не висят децата по занимални половин ден, а после пак по два часа вечер да дописват домашни, има и много допълнителни дейности и т.н. Затова някои майки решават точно в този момент да родят второ - хем са по майчинство, хем могат да се занимават с първокласник. Като се замисля, най-напрегнатият ми период организационно, физически и т.н. беше именно в началните класове на децата, когато на всичко отгоре ходеха и на сто други неща. Ако човек търси средна хубост постижения на децата си, може да се надява на учителката в занималнята и в училище, както и на трето лице, което да се занимава (обаче това трето лице не гледа така, чуждото дете, както ще погледне на своето). И се започват мъките защо детето закъсва, как учителките лоши и т.н. И най-неприятното е, че тези проблеми се натрупват незабелязано, разбират се дори към четвърти клас. А най-голямата бомба гръмва в пети, когато лавината се стоварва над бедните майчини глави и детето от отличник в четвърти клас, започне да реди четворките.

Изобщо не ми се занимава с поредната глупост за домакините и работещите. Не ми е зор да се доказвам, защото вече съм се доказала по възможно най-добрия начин - децата почти съм ги отгледала, мисля качествени хора. Писала съм и преди - моите са обикновени деца, не гениални като чуждите, затова си ги бутах толкова години, пък нека съм проста!

Според мен зависи каква предучилищна е посещавало детето. В случай, че са му давали малки домашни, вече има навици. /Знам, че сега ще обясни някой какви са държавните образователни изисквания за предучилищна група , но е факт, че не всички учители ги следват сляпо със сто процента от децата и добре, че е така/
 Ако е гледано и вкъщи, то най-вероятно вече може да чете и пише, та общо взето първи клас не е особено труден.

Първи клас е песен, не се хващайте за него.
Но когато следва да преподаваш вкъщи дроби, алгебра и геометрия, се получава малко по-различно.

  Само хирурзите - хора. Айде сега. Всяка работа предолага повишаване на някаква квалификация, контакти с хора, сравняване. Иначе може да си остане човек в затворен свят и да си деформира представата за света. А и както споменахме, доста хора не могат да си позволят да не отидат на работа.
   Като майка на петокласник, отчитам че е доста съществена помощта, която оказвам. Но сумарно времето, което прекарваме в такова подпомагане е не повече от час,два на ден, което време може да се разположи в коя да е част на деня. При нас домашните се пишат около 9 вечерта. Мога да кажа, че времето, което прекарвам с детето си е по-важно за мен, отколкото за него. Не искам да изпускам тези последни години, преди да се почувства "голям" и "независим". В първи и втори клас използвах времето да се разхождаме в парка с часове след училище.

Сега прибави още едно дете в схемата, обаче. Ти си с едно, разбирам, или греша?
Час-два с едното, още два часа с другото. Ако се прибираш в 6-7 вечер от работа, това прави помощ за едното + другото до 10-11 вечерта само. И сте на филии, както се разбра, манджите не са важни.

Първи клас го споменах, защото той е началната точка на голямата промяна. Детето трябва да научи значението на думичката "трябва". Откъм материал... май четвърти клас е тази точка на натрупване, когато учат много натоварена математика и български. За съжаление се оказва, че лежерното учене с шестици на килограм, преписване на домашни по занимални и пр. води дотам, че в пети клас родителите разбират как децата не могат да четат с разбиране, не могат да обработят дълги текстове (допълнително утежнени от отвратителния стил на уроците), не могат да разкажат по история едно събитие... И това защо? Защото никой не ги е научил! Формално учителите си покриват материала, в занималнята детето е с написани домашни и родителят е спокоен като види шестиците в бележника. Ако един учител реши да натовари децата в начална степен за покриване на всички необходими (не толкова по програма, а стабилно) основни задачи, така да го кажем, без родителят да се намеси и да поеме доста от подготовката, просто не става. Който иска да ми вярва, който иска да си мисли, че си придавам важност! Така да се каже, давам бонус безплатен съвет.

Амбър, ти си с едно също, а ако имаше още едно? Тогава как щеше да се разкъсаш между училището, работата и състезанията на детето? Защото две деца, всяко със своите интереси и развитие, гълтат два пъти повече време. ученето е едно на ръка - всяко дете в различен клас. После като всеки има по две различни допълнителни занимания или по различен график, и като се случат състезания, концерти и т.н., все ми е на ума колко време ще остане за качествено работене.

 Стига де. Децата масово си изкласяват сполучливо и придобиват добро образование без мама да учи с тях до пети клас и за тази цел да не ходи на работа. Все пак не всички майки са склонни да останат в къщи до завършване на училище, нито е нужно.

  И - да, в първи клас детето има нужда все още от помощ, домашна среда и т. н. и затова... е добре да има баба на разположение . Но и децата от занималнята не са чак толкова за ожалване, като ги гледам. После в картинката има и баща, които също да обяснява и да помага за училище, има и събота и неделя и т. н.

  За мен е разхитително да се посветя избутвам едно дете или деца през средното образование, , като може да се занимавам през това време и с моята си професия, която ме интересува, че ми и плащат. Освен това държа детето ми да има пред себе си пример на работеща жена.

 Но всичко това е моят избор и  за омя живот, иначе нямам нищо против домакини, домакинчовци и всякакви съвременни конфигурации. Аз, например не бих желала и да работя от къщи.
  

аз затова казах - моите са от обикновените, дори може и глупавички да ги пишеш. Не са гениални като чуждите, дето си изкласяват благополучно и без мама. Ти колко бащи си видяла и чула да се занимават плътно с децата? Дори на родителските срещи на двайсет майки я има един-двама бащи, я не!

Моят баща се занимаваше с мен. Но пък професията му позволяваше да го прави. Що нерви сме изтрошили заради ученето ми.
Добре, че майка ми не се пробва да учи с мен, че....
Ходих и на занималня.

Ама то и аз работя, не си разхищавам времето за работа, отдала съм го на работата.
Дори да редуваме баща-майка преподаването, има периоди, в които си на филии, и не е на добре.
Те, че изкласяват, изкласяват, няма не изкласило, така е. Посредствена работа.
Примери всякакви, има хора, които искат да са навън. Масово обаче искат да са си вкъщи, гаранция, повечето искат да могат по-лежерно да го дават, а не в конски тръс до градината/училище, после да се готвят уроци и да живееш на филии.

Не съм казала такова нещо. Може и като студенти нещо да не им е ясно. А пък тогава най-много се нуждаят от топла храна.