Табу ли е третото дете в България и защо?

Как пък няма да се "напъна", преносно и буквално, да родя, в името на българската нация     Това ми е най-малкият мотив,никакъв такъв, даже.
И какво се пенявите,не разбирам... . Всяка жена ще или не ще роди, колкото деца прецени,че желае да износи и изгледа.
Че има лигави и невъзпитани деца, има. Ама това, че аз ги определям като такива, не означава,че в очите на родителите са такива  .Няма да се очудя, ако и моето се стори някому твърде задоволено и т.н.,ама 'ич не ме  е еня  :mrgreen

Адел, не, разбира се. Дъхът ми спира от умиление, вие защо допускате винаги най-лошото?

Е, затова ти се виждат така страшни.
Твоите и на приятелите ти ще са си съвсем нормални.  
И не само, защото ще са на хора, които са ти близки или твои собствени, а, защото ще ги виждаш във всичките им фази- спокойни, усмихнати, милички, но и изнервени, ядосани, тъжни.

Сигурно си права. 

За мен хората, които имат 3 и повече деца са поели някакъв риск и заслужават само уважение. Познавам родители и двамата доценти с 3 деца. Изобщо не им пречи на кариерата, децата им са супер възпитани, красиви и умни. Кариерата им е успешна.
Картините за измъчени домакини пред печката заобиколени с маймунчета... сори но такива аз не познавам.

   Аз пък познавам. Съседи с 5 деца. Българи.Даваме им дрехи. Имаше едни с 8 деца. Даваха ги по някоя от емисиите. Спяха родителите и малките деца в едната стая, някои по столове. Чули че държавата има нужда от деца и раждат хората. Общината им подари печка, защото им изгоряла. Иначе те си бяха горди.
   Не е зле да се помисли ще може ли да се осигури образование на детето,ако случайно не си доцент. И то образование, с което ще си намери работа и ще е полезно.
    

Сигурно има и такива, около мен има 4 такива семейства с 3 деца и едно с 4. Всичките са работещи с кариери хора, някои с високи обществени позиции.
Това с дрхите нищо не значи, между мен и приятелите ми непрекъснато циркулират всякакви дрехи и играчки по чисто практични причини.

Стана ли ясно Герри колко маймунчета, пардон деца, има?

Мотивацията е лична и колкото и да се обясняваме няма как да разберем напълно другия.

Децата за мен са израз на любов между двама , огромна отговорност и разход на ресурс - емоционален, психичен , физичен и материален . Нищо по хубаво няма от едно дете , както и няма по отговорно решение и разчертаване на живота поне за едни 20 години напред ,и не само. Другото е сантимент на който не робувам . 

Аз лично не познавам многодетно семейство с повече от две деца, където майката има личен живот и кариера. Четири от четирите жени си стоят вкъщи и разчитат на средствата, които съпругът носи. Не че е лошо - имат висок стандарт на живот, децата са обгрижени, пътуват, но мен такъв начин на живот би ме сринал. Аз си обичам работата и не бих могла да живея до следобеда, когато познатите ми ще свършат работа, ще се освободят и ще се видим. През ум не ми е минало да ги осъждам за избора, но и не желая някой друг да осъжда моя.
Колкото до материалното - предпочитам да карам хубава кола, да нося маркови дрехи и аксесоари, а не да се чудя дали да купя на детето нови обувки или може да изкара и с тези на брат\сестра си.

Pani Kowalska , в допълнение към твоите думи, да кажем, че в момента аз съм достатъчно добре материално, работила съм според правилата на Мамасита когато трябва, за да мога днес да го давам по-лежерно, но и с време за деца. Правилно пресметнато, пак по нейна схема, първото дете е родено рано , сиреч-млада, второто дете на усреднената за идеална възраст около 30-те. Реално имам и трудов стаж зад гърба си, и опит, и професия някаква, че и деца дори, не бебета и отново съм в играта. Да кажем, че имам финансова възможност по-висока от средната за София. Обаче, подтикната от някои течения и аз пазих дрехи от едното дете, обувки, чудеса. Ами второто дете не ми излезна "без пари", въпреки, че по едно време залитнах на Плюшкин да стана от зор да пазя, че да се употреби от още някой. Въобще, това нескончаемо пре-предаване на вещи ми беше влезнало под кожата, да доказвам как не съм консуматор уж. На кой да доказвам и защо? Търках и перях, кърпех и преправях, на свой ред давах нашите неща на следващото дете, но преди това лъсках вещите. За мен, след няколко години участие в този процес, изкристализира една истина (повтарям-за мен) - старите вещи се захабяват и изискват в пъти повече усилия да ги докараш в приличен вид. Ако е дреха-ще се глади и колосва, ако е уред, ще го търкаш упорито, а той все ще е захабен. Това е като стара къща-чистиш-а тя все мръсна изглежда. След ремонта блести, и един парцал е достатъчен да удариш. Един ден ми писна и изринах всич-ко. Ама всичко ти казвам. До едно. Влезнах в магазина и купих на децата каквото им е нужно-тяхно си, ново. Па нека съм такава и онакава.
По същия начин и колата си купих, сори, нека съм в графата драпащи за голф вместо деца да правя. Предпочитам да возя децата в нещо, което няма да ме остави на половината път, та колата всъщност върви с децата, те го изискват, а не аз. И няма как да родя трето, а да не купя кола, с която да возя първите две.
Въобще, такива реплики са ми крайно неадекватни.

Личен живот, кариери, глупости са това. И аз не познавам такива. Познавам няколко, мислещи се за такива, но орда баби, лели и съседки всъщност тичат до градината. Личния живот започва отново някъде къмто края на пубертета на детето, когато то не се сеща да се прибира вече. До тогава, един час за книга или два часа откраднати за маникюр не са ми еквивалент на лично време. Познавам такива, които имат стройна организация и логистика и да, с две деца правят какви ли не чупки и стойки, за да успяват. Успяват, разбира се, но това има цена. И финансово изразена цена и психическа. Такива не позволяват да изречеш, че не е възможно нещо, директно отсичат-липсва ти организация, затова е така. Всички са с една невероятна организация бе, семейни мениджъри от класа. Но това е маска. Ако днес са успели в трафика и са горди, то на следващия ден са рухнали от нерви в същия този трафик. Виждала съм ги тези-силните, подредените с приоритети , с организации и те да реват на моменти колко им е трудно.
Аз затова казах още в началото-за да има деца, за да има раждаемост, трябва да има условия. Освен финансови и социални. Да не ставаш на маймуна, за да го запишеш детето на градина. Да не рухваш на третата година изтощена влачейки детето по тъмно сутрин, защото закъсняваш за работа. И т.н. и т.н.

Социалистическа пропаганда - материалното не е важно, защото хич го нямаше.  И раждайте деца на държавата. Все още го срещам и не само у циганите.

Да, хич не е важно материалното, затова всяка новоизлюпена забременяла пита първо на какви помощи има право, как да влезне в схемата с майчинските и после се реве какви били тия деЦки, що ги бавели и се пускат отчетни в стил-днес има -Варна -докладват си един вид къде по градове са превели пари.

Нали на държавата раждат деца - длъжна е да им ги гледа.  Хеле пък героините с 3.

[/quote]
Както казах вече, имам добра кариера, печеля много над нивото на стандартната работеща жена в БГ. Работя по 8-9 часа дневно. Гледам си трите деца, отлична домакиня съм и дори ми остава време за хобито ми - да правя погачи. Правя прекрасни погачи и напоследък се случва дори и да ми правят поръчки за празници и тържества.

Сега да не се окаже, че съм извънземна?