Реално погледнато типажи като Андариел са леко по средата, не знам защо така в крайности се вкарвате. Допускам, че и нея не я удовлетворява голо седене вкъщи над уроците с децата и допускам, че ежедневието и не е съставено само от това, но пък в периоди, в които е нужна на децата и за това-тя е на линия. Това с уроците за 7 клас е само период в крайна сметка. В останалото време едва ли тя прелиства и пренаписва учебници. Но пък стоейки близко до децата във важни етапи смятам, че все пак е била от полза за тях, сега на което дете до където му стигнат силите в крайна сметка, тя никъде не твърди, че е отгледала гении, за да се заяждате така на дребно.
Много лесно палите, само защото нещо ви се струва неприложимо за вас. Аз самата, с деца в училище отчитам обаче доста полезни и верни неща, казани точно от Андариел, усещам дори липсата ми как се отразява на децата точно във възраст, в която не са все още съвсем откъснали се (а и не всяко дете, макар в пубертета, отблъсква родителите си до степен да не иска да прекарва и с тях време). Аз самата се налага да проучвам уроци и да помагам вкъщи. Казано простичко-да преподавам наново. Когато това се случва вечер, и се добави и още едно дете, качеството на всичко, което правим, рязко пада. Да, и моите деца не са гении, та се налага помощ да оказваме. Дори, ако щете, помощ наричам това, когато предния ден учителката по някой предмет изиска някакъв материал и това е свързано с излизане, обикаляне да го намериш, защото детето иска да отиде подготвено. Да, масово родителите препсуват вкъщи, махнат с ръка и децата си ходят неподготвени. Може да е нещо дребно и елементарно, но и това показва отношение към процеса, показва работа с детето, показва заинтересованост към ежедневието, чувствата, желанията. Обаче, това отнема време. Това е истината. И когато децата са повече си става направо екстремно понякога.
Масово се ползват странични помощници-баби, пра баби, лели, съседки, дядото, въобще, вкарва се в схемата целия наличен роднински персонал. Не виждам лошо, ако майката има предоставена възможност да остане у дома и да си движи тези неща, да го прави. Нагледала съм се на празници, на които присъства бабата или дядото. Представление-пак бабата. Открит урок-дядото, за цвят. Майката-на работа. На работа и пак на работа.
. Сякаш му е малко на него. Да, понякога се получава, аз самата съм допускала да моля голямото да помогне на малкото. Точно по тази тема много доста негативи да изпиша, като имаща вкъщи нагледен пример и дори от гледна точка на дете, расло в подобни условия с помагащ по-голям. Въобще, това не е панацея, нито е решение да проблем, ако има такъв с наличието на време.
Как пък не ви просветна, че щом нито една майка, чието дете е било във "великия" седми клас не подкрепи снизхождението, с което се отнасяте към Андариел (меко казано), като събирателен образ на мотивираната майка на седмокласник, значи има нещо вярно.
Пускам всичко аз в наборната тема. Тестовете му, тетрадките му, обяснявам задачи в темата за задачите. Знаеш много добре, че има начини да се пускат на съфорумци материали. Пращала съм сборници, посрещала съм деца и родители. Каквото мога съм направила. Общо взето в темите, в които пиша ме познават и лично.