Табу ли е третото дете в България и защо?

Аз ли нещо съм крива или до пети клас може въобще да не се разчита на материала от училище? На практика може да предложиш на детето да чете разни неща, които после да разкаже. Ако учителката много се заяде, че трябва по учебника...ами ще си поговорите с учителката да не се взема много насериозно.

В училище има 2-3 неща, които са неизбежни; другото е скука. Ония предмети за природа и общество би трябвало дете от семейство с образовани родители вече да ги знае и изобщо да не се занимава с учебникарски гламотии. Малко математика, писане, много четене на странични книги и детето никога няма да се усети затиснато от материала, напротив. Правилно възпитаното дете има здравословен скептицизъм към училището и вижда кога нещо е абсурдно, учебникарско и ненужно. И знае откъде само да прочете и научи.

Мамасита, отново правиш опити за оригиналност, но в този случай не ти се получава. Когато синът ти стане ученик, отказвай учебните комплекти още в началото на учебната година. Зная, че го можеш.

Нямам ученици още, но следя дискусии на родители на такива. Имаше например снимани страници от природознание (не му знам модерното име, нещо с човека) и на мен ми звучаха толкова академично, че се усъмних какво от това могат децата да разберат. Чудесно е, ако имат вкъщи някого да им "превежда". Назубреното наизуст може да носи оценки, но не и знания.

Има невероятни безумства в учебниците и учебните помагала, но този носталгия по нашите учебници е като тази по комунизма. Тези на детето ми и моите ги сравнявам в началото на всяка учебна година. Разлики не виждам, или поне е особени, що се отнася до стил и начин на поднасяне на информацията. Руският академизъм в средното образование и днес работи с пълна сила.
Скача се срещу учебниците, но как ли се приема идеята до края на прогимназиален етап да няма изобщо такива, а да се работи по учебен план общ за всички от даден набор и материали по усмотрение на учителя.

Започваш да показваш даскалско професионално изкривяване. Започва се с идеята, че има само Един Правилен метод и източник на знания. Ами не е точно така...

Всъщност смятам добре да прегледам учебниците някой ден и наистина да махна излишното. Защото смятам, че преди всичко образованието и оформянето на ума е работа на родителя, учителят помага. Не обратното. Просто времето за учене по този начин е отминало отдавна.

Значи все пак ще се наложи да отделиш време за работа с детето в 1 клас.

Аз догодина съм първи клас. Сега се подготвяме. Убеждавам се все повече, че системата за обучени е направена брутално.
Имахме такъв учител, Касита. Учебникът само залагаше темата, човекът преподаваше по свое усмотрение. Аз съм за, но тогава от учителите ще се изисква да са много по-подготвени.

Учителите са си подготвени. Детето няма да е подготвено за формата на изпити после, съответно няма да покрие матурите, съответно езиковата/математическата/изберете си коя друга -гимназия му се разминават. Иначе може да е много умно, много начетено, да е покорило върхове, да е черпило от майка си науки у дома, да е във всичко най.

За формата и изискванията на изпита може да се подготвиш за кратко време, целенасочено. Аз едно време заради изпита си смених почерка, после пак си пишех със "забранени" в училище букви.

Изпитът не иска знания, иска хакване. Знаещите и отличниците изпокапаха за дребни технически елементи, така че и с прилежност, и без все тая.

И за да е по темата- смятам, че с повече деца родителят като че ли поема повече отговорност за това как и какво учат, а не очаква просто да им се налива в главата.

Изпитът не се взима, а се хаква. Как взимат САТ, след като българската система не ги готви за това? учат се, за два месеца и са готови. С матурите може да е същото.

Повечето учители, Мамасита, в чиято глава тече мисъл за ограмотяване на децата, не просто за каканижене на материала, а това е всеки колега, който иска децата му да показват добри резултати на нетипични извънучебни форми, умеят и практикуват отсяване на плявата от същността. Не ти трябва да правиш сина си черна овца, а да избереш учител, който да импонира на твоите разбирания за учене и научаване.

И в тази тема забелязвам склонността на родителите да са по-компетентни от учителите по всяка дисциплина. Едно обаче остава необяснимо за мен- как тези надарени и високоинтелигентни хора са успели масово да останат толкова неграмотни, че в съседство темата за правописните недомислици расте не с дни и часове, но с минути? Същите терзания имам и като чета неразкритите пред академичното общество гении на медицината в темите за ваксини и т.н.

По темата- да, в България семействата с три деца са по-скоро изключение. Предполагам е въпрос на манталитет точно толкова, колкото на финансова реалност.

Така като те чета си някъде мой набор. Винаги съм писала със собствен почерк и такова нещо като "забранени" за училище букви не е имало. Дори по "онова време".
Тук май никой не вижда по-далече от носа си.
Щом сама ще готвиш децата си за матури и ще ги учиш как да ги хакват, пак питам-как смяташ да стане без тези два месеца? Нали нямаше да му висиш над главата?

Мамасита, къде виждаш обидени? Аз например съм сред онези, които те слушат в този форум. И на "специализирано насекомо" не се обиждам. Говорили сме и преди за етапите в човешкото развитие, нали вече не смяташ, че човек трябва да е постигнал пълна съзнателност на 20 и няколко? Само допреди пет години бях съвсем друга. Нещата, които преживяваме, ни формират. Аз затова на Касита и звуча като трол - защото говоря противоречиво по детския въпрос. Децата са ми тъмна Индия, едва от година изобщо мисля за тях, откакто срещнах мъжа ми. Аз оттогава и готвя. Касита, не си въобразявам, че имам твоя професионален и личен опит. Спокойно подминавай постовете ми на детска тематика. Те съдържат само теоретична постановка и приказки на вятъра.

Мамасита, обидена си може би ти, защото се опитах да те отклоня от твои утвърдени представи. Не го очаквах. Исках да хвърля светлина и върху друга част от "младото поколение", която е по-голяма от хипстърската. Просто нормални хора, които се стремят да постигнат стабилност, за да имат какво да дадат на бъдещите си деца - и материално, и духовно. И не съм ги чула да казват, че никога не искат деца. Чувам, че искат до няколко години.

Но има хора, на които никога не им се развива родителското чувство. По-добре е да нямат деца. Защото някои от тях имат и много вредят на обществото по този начин. Пази Боже, да имат три. Затова защитавам правото на всеки да има 0 до колкото деца си пожелае. Тази работа не е за всеки, убедила съм се с очите си.

Като обществен барометър дискусията може би е показателна, макар и взривоопасна. Но реална полза от нея не виждам, освен ако не провокира създаването на закон, който задължава всички ни да родим по 3 деца до една година. Много нещастни деца и родители ще произведе този закон.

Допълнение по въпроса за личността. Касита и Софи, имахме семантичен проблем, иначе мисля, че мненията ни принципно се припокриват. За мен личност е твоето най-добро Аз, за което дълго трябва да работиш, за да го достигнеш. Има някои много надарени и ярки хора, които рано го постигат, но там е сложно, няма да навлизам в подробности. Други може цял живот да работят и пак да не станат личности. Повечето изобщо не тръгват по този път.
За вас детето като личност, доколкото разбирам, е индивид, който заслужава грижи, любов и уважение. За мен също. Но то е едва кълн на личност и ако го третираш зле - малтретираш или лигавиш - ще си остане по-близо до животинското, хайде, няма пак да казвам онази дума. Не мога да допусна, че идваме на този свят готови малки вселени. За какво се борим тогава? Само за година във вселената ти могат да нахлуят сто нови неща. А в началото бебето дори не разграничава себе си от околния свят, голяма личност, няма що.  

Аз прекарвам целия ден в писане на три различни типа неща (третото е форумът ). Но мога и да засадя и оплевя градина, да се ориентирам в планината и в центъра на непознат голям град, да сготвя прилична манджа - все още не красива, но вкусна. Да говоря и на хипстър, и на баба, и на петгодишно така, че да ме разберат. Не съм с нещо изключителна. И приказки мога да разказвам, така като ме слушате, мислите ли, че ми е трудно? Само практическите неща по отглеждането на дете ми липсват. Но те са липсвали и на нашите на по 28 в "онези години", а ето че са се справили с мен и брат ми.

Може би го смятат за нещо маловажно. Детето е толкова гениално, пък искат да го сложат в рамките на правописа.

"нетипични извънучебни форми"

Това беше зверски даскалски жаргон...

Черните овце от класа ни вече са доктори, или други видове умници. Грамотните са лузъри или вече са на лекарства.

За мен успехът на децата ми не се изразява само с това, което се случва от врата нагоре.

Нито пък смятам, че някое дете може да се ограмоти отвън. Или ще се усети, или няма да се усети. Обаче лошото е, че има начин да ти дадат фалшив интелект, инструменти за разсъждение, които не са твои. Уж си умен, а не си. Та така, аз ще съм от нетърпимите родители, до едно ниво.

Songes, нямам предвид теб, ти си ме разбираш и не се хващаш за думата. Говорех по-скоро за себе си. Не критикувам никого, ако и аз не съм била същия идиот в миналото си и не съм го преодоляла. Щото имах склонност и аз да се чудя и да се оправдавам, вместо да се уча и да действам.