Табу ли е третото дете в България и защо?

Според мен децата трябва да имат свобода в една защитена за тях среда. В тази среда да има възрастен, но той да не е прекалено натрапчив.
 Бебетата и малките деца не обичат прекалено дълго някой да се занимава с тях-усещат го като насилие. Много деца не обичат да им се натрапват игри.

Не е нужно да си чел, достатъчно е да "чуваш" и да си изградил познанието за правилата на езика. А това се научава далеч преди да се стигне до диктовките в първи клас. Децата, които са успяли да извлекат и усвоят езика като система, при равни други условия рядко имат проблем с диктовките. Грешките, свързани с книжовния език като обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата, типичните за книжовния език правила на правопис, несъдпадащи с тези на устната реч, но те се изчистват до края на първи клас.

Кои някои деца не обичат? Всяка култура има набор от игри, включително за бебета, които развиват целия комплект качества към възрастта. Де да им се натрапваше на бебетата игра и внимание, ехей! А то обичайно е точно обратното - на бебето се гледа като на нещо, което трябва да се нахрани, преобуе и приспи, за да не реве.

Сигурно е така, но ако четеш, ще пишеш правилно без да се замисляш за правилата на обеззвучаването, просто защото знаеш как се пише, а не защо така се пише. Класната на сина ми казваше "на някои сякаш им е вродено да пишат вярно". Не им е вродено, просто четат непрекъснато.

  Присъединявам се към това.

Децата, които не четат книжки и не се интересуват от четене имат най-много проблеми при диктовките.
Обратното-тези, които четат, които имат интерес към книгите, те пишат правилно и възприемат разликата между това как се пише една дума и как се произнася. На такива деца лесно можеш да обясниш защо хляб не се пише с п.
Докато деца, които не са пипнали книжка през живота си, не могат да схванат тази тънка разлика..Просто сте открили разликата в развитието между момчетата и момичетата...

Не, не е така! Не е от четенето, а от това, че много преди да тръгнат на училище са усвоили езика като система. Нататък е трябвало само да добавят няколко правила за правопис. Затова изглежда, че им е вродено да пишат правилно. Четенето може да има някакво влияние, но то е минимално. Как точно ще се научи едно дете с четене да пише вярно още в първи клас, като не е прочело до момента нищо друго, освен текстовете в буквара и помагалата, ако тръгнем от твърдението за четенето? Затова при проблеми с писането се работи върху цялата езикова система, а не върху четенето. Ако с четене ставаше, с мед да го намажеш!

Гледам и тук се е разписала ненормалната съпруга на г-н депутата.
Явно Господ ги е събрал тези двамата.

Коя е тази съпруга на депутат? Не знаех, че си имаме такава в темата.

Не ти говоря за първолаци, а за малко по-големи деца. Пък и приеми, че някои са чели книги още преди да дойде ред на буквара. И затова на някои програмата им се струва като за малоумни. То отдавна чете книги, ама го карат да срича.

Аз отглеждам две. В двете крайности - едното изискваше внимание, буквално ме дърпаще голямата за ръцете, говореше ми, постоянно трябваше някой да се занимава с нея. Ако не съм аз - друг.
На 1.10 г. редеше пъзели от по 30 - 40 парчета. Първо такива, които е редила с мен, после други, сама.

Малката сега изобщо не обича някой да и натрапва каквото и да било. Обича да си играе само, сама си реди елементарни кубчета, разхожда се по стаите, не обича физически контакт - да я гушкат. Всичко иска сама да прави, абсолютно. Сама се научи и пъзел да реди. Своеобразен пъзел - една дъска с морски животни, различни и те са с магнит, ловят се с въдичка и после се слагат по местата им. Научи си ги сама кое на кое място се слага. На 1.10 е, точно колкото възрастта на сестра й, когато усвои боравенето с пъзели.


С две думи - аз нямам теория кое и как се получава. Т.е. имам - получава се различно, в зависимост от различното дете, което Е личност. Още от тази възраст и много добре знае кое му харесва и кое не.

С малката не се занимавам пряко /толкова е лесна/, но аз почти не излизам от нас. Като съм по майчинство нямам никаква нужда да съм постоянно в контакт с хора, приятели или да излизам извън дома ми или двора, или улицата.
Де факто аз съм непрекъснато около детето. Което за мен е също много важна част от процеса на гледане на дете. Тя ме гледа и контактува с мен когато съм на компютъра, помага ми да вадя прибори и съдове от миялната, помага ми да прибирам завивките от през нощта в шкафчетата. Да слагам дрехи в пералнята. И специално тя - да подреждам хладилника  
И си говорим, много.

Никога целенасочено не съм се стремяла да "играя" с децата. Ако си поискат - да.

Глупости. Но пък от друга страна говорим за интелект. Първо идва интелектът, а после четенето. Обратното е невъзможно. Няма как тъпанар да го влекат книгите нали? Ако детето е умно, то ще се научи да пише правилно и без да е чело много нали?
 И стигаме до това, че с преподаване на ченгели тъпанарът няма как да се научи да пише правилно... , но пък може да се научи да пише грешно, но ръкописно..

И какво за по-големите деца? То може да чете, и пак да допуска грешки при писане. Да не говорим, че може да чете, но колко от прочетеното разбира? И какви текстове чете? На количество ли го караме или на качество? Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед.

Знаеш ли колко умни деца има, които са зле с четенето и писането? И колко хиперлексици има, които грам не разбират какво четат?

Сигурно може, не споря, но ако четящи деца допускат грешки, то те ще са много по-малко в срванение с тези, които допускат грешки и не четат. Четящо дете никога няма да напише "фиум" вместо "филм" или "борт" вместо "борд". И какво - всички, които четат преди първи клас не рабират прочетеното, така ли? Тук вече ми е смешно.

Ще го напише, и още как! Ако "чува" фиум, така ще го напише, ако ще хиляда пъти да го прочете! Също като "скакаУец" . Точно това уъ-кане е много хубав пример как грешното чуване, грешното изговаряне води до затвърждаване на грешен модел на думата, а оттам и грешно писане. Затова толкова в градините и в първи клас се работи по звуковите модели, и затова е толкова важно около детето да се говори възможно най-правилно, също и учителите да са с нормативен говор и език.