Табу ли е третото дете в България и защо?

Е, тук не се коментира тази група за която децата са начин да изкарват едни пари или плод на неграмотност, тук говорим за двойки които съвсем съзнателно са взели решение да имат повече от две деца и са си поели отговорността за това. Разликата е огромна.

чак пък табу- малко неточен израз
всичко е въпрос на гледна точка
и аз, и съпруга ми сме по 3 деца в семействата ни, очакваме 3-то
страховете са големи, неизвестните още повече
не сме богати, не сме и от хората, разчитащи на държавата и социални помощи
до като забременея с третото работих на две места, за да мога да подсигуря по-добър жизнен стандарт на децата си
имаха жена, която да ги гледа, всичко което притежаваме е купувано с кредити- връщаме си ги безропотно
не разбирам хората с 1 дете /не, че е нужно де/- за мен са просто хора, които държат предимно на себе си и не искат да се лишават от много неща за сметка на едно дете /твърдо държа да подчертая, че не ги обвинявам за този техен избор- различни хора сме, нито те мен ще ме разберат, нито аз тях, няма смисъл да ходим да си борим истините/
дразнят ме всякакви предразсъдъци от сорта на това, че при две еднополови /в нашия случай/ сме решили да си направим трето
преди 12 години един квартален гинеколог каза, че няма да мога да осъдя мъжа си за бащинство никога, минахме по пътя на стерилитета, лекувахме се, изследвахме се и в крайна сметка успяхме да се преборим- всяко едно наше дете е желано и много искано

То наистина стана многодетни срещу еднодетни 
Няма какво да се оплаквате тогава, че не ви разбират с трите деца, след като вие пък не разбирате тези с едно.

Мисленето ти е много закостеняло.
Не всички хора с едно дете държат предимно на себе си и са егоисти. Някои получават медицински проблеми като екстра от първата бременност или раждане, заради които не е разумна втора бременност. Не е ли по-добре едното ти дете да има майка, отколкото двете ти деца да са сираци? 

Други пък получават вторичен стерилитет и не могат да забременеят. Би трябвало да знаеш, след като си имала същите проблеми. Никога не може да знаеш защо някой е останал с едно дете и е грозно да обвиняваш всички такива в егоизъм.

Аз се радвам на такива хора с 3 и повече. При всички положения 3 е по-весело от 1.

Сирена, според мен тя няма предвид хората с проблеми...


По същия начин тези, които имат 10 деца не могат да разберат такива като теб, които имат само 3  

Аз съм с едно и ако знаех какво е бременност и раждане и него нямаше да имам. Такава съм си страхлива и за мен беше истински ужас. Иначе нито държа на свободното си врем, нито пък на пари, въобще това са неща, които не са ми приоритет, спокойно мога да се лиша от тях.
Ето ти още една гледна точка.
Всеки си има своята  
Както и бройката деца. Защо точно 3? Защо не 4? Както за теб 3 е цифрата, така за друг е 2, за трети 1 и т.н.

всъщност, ако трябва да съм честна, винаги като видя семейство с по 1 дете, си задавам въпроса дали случайно нямат репродуктивен проблем )) но аз съм обременена на тази тема
защо 3 ли- ами 3 станаха не съм си сложила цел, не съм твърдо за тази бройка
и пак натъртвам-  не е нужно да ми обяснявате вашата истина, никой на никого не дължи обяснение, защо така постъпва
аз одобрение за моя си живот от никого не търся

Ами ами именно , при друг пък са 1, 2, 4, 5. Аз също не виждам смисъл от обяснения, просто казвам, че всеки си има своята причина за тази бройка и това си е негова работа.
Пари, лишаване и т.н. може да е била твоята дилема преди да забременееш с трето, но това не я прави валидна при другите 

Не познавам лично семейство с три деца. Според мен и преди ,и сега са рядкост такива семейства. Покрай мен са все с по едно дете, тук-там с по две, с разлика от по 2-3 години помежду им. Не ги виждам да се хвалят как децата си играят заедно. Тези с по-голяма разлика (над 10 години) са от различни бащи, обикновено.
Нито си позволява някой да ме подпитва,нито го отразявам,ако си позволи дали няма да завтарям.

Можем да си позволим още едно дете, имаме и баби,и стаи. Ама така си ни е добре. Ще ми се да имам и друго дете, имаше момент и за това...за по-натам-незнам. К'вото-такова.

Нито таткото,нито баткото искат да си развалят рахатлъка, аз съм на кантар. Но си знам какво и как го искам.Ако се получи-добре дошло  .
С две думи- не е табу третото дете, а предизвикателство-финансово,емоционално,физизческо и т.н.

Смятам, че е много по-отговорно да не родиш дете, което не желаеш,отколкото после да го упрекваш мълчаливо. Всеки си знае сам себе си.

Още по времето на соца рядко имаше семейство с три деца. Стандарта беше две - добре гледани, осигурени и т.н. Но тогава едното дете се срещаше рядко... толкова рядко, колкото и тройката деца
Сега е различно. Народа ни е много окраден, озлобен и безпросветен... все по-често се срещат семейства само с едно дете, и то съзнателно избрали това. Мъжете рядко имат усещането, че искат брак, по скоро смятат, че ще се "минат" с обвързването; жените, дори да искат две деца, след първото бързо се отказват, ако не получават разбиране и обич от партньора, както и ако не се чувстват сигурни. Репродуктивните проблеми се увеличиха... и какво ли още не....
Аз мисля, че липсата на чувство за сигурност е основния проблем.
Лично аз искам пет деца  Но май няма как да се случи...

Личното ми усещане за не-скучаещото ми ежедневие е ,че планирах кога да имаме дете. Не че бях на 100 % готова ,но исках да имам дете повече от другото.


Да сте се наживели преди детето ,да сте опитали пътувания, различни култури , независимост и да сте избрали кога и как да се случи нещо е личния избор за който говоря. Дори и при наличието на всички компоненти ,гаранция няма ,че желание би се появило,но ако се появи за второ ще е осъзнато и пожелано,а не наложено от обстоятелства и нрави.


Родих на 28 и 1/2 , бях си поживяла- от 19 годишна съм самостоятелна - избрах партньор , избрах кога да стана майка и колко време у дома ще ми е необходимо да съм само майка ,учех паралелно ,гледах си детето екслузивно без ясли, ДГ или баби , но виж за второ нещо подредения ми свят не го влече.
Харесва ми живота ми такъв какъвто е , не виня детето си за нищо, досадно е понякога , но е мой избор и е приоритет пред всичко друго на моменти. Искам да го отгледаме добре .


За второ не знам дали имам  също толкова неизчерпаем ресурс от физически сили, психически сили и търпение да продължа още 5-6 години в къщи .Не че искам да работя чак толкова ,даже напротив, а просто тъкмо виждам време за себе си най-накрая и не искам да се разделям с това време за себе си. Детето вече е на у-ще и има най-доброо от двата свята .


 Аз лично не искам второ дете, защото ми е по добре така .Не е само материално ,не е само емоционално, не е нищо конкретно ,а просто нежелание да имам още едно . ММ е единствено дете ,както и майка му и баба му са били и дума не дава да кажа,че не искам още едно , имаме разговори по тази тема толкова често,че няма какво да кажа ,което не съм казала вече .

Много хора се чувстват длъжни да оспорят избора ни и че не бил правилен ,нямали сме право да лишаваме това слънчево и контактно дете от брат/сестра заради удобството си. Имали сме възможности за още две ,а сме били егоисти... А нежеланието никой не го третира като основателна достатъчно причина.


Определено не е материална причината . В момента сме пред закупуване на къща с 4 спални , 2 бани и т.н. ,но освен стая за гости ,спалня за нас и спалня за детето ще има и стая за игра и библиотека. Не са само един или два фактора ,а всеки съди според собствените си причини и не би могъл да разбере друг човек с коренно различна мотивация .


Такъв човек съм,че ми трябват няколко часа самота и тишина само за мене си и така имам най-доброто от двата свята и съм щастлива с това, което имам. Другото са ми мои си оправдания ..С три деца няма да съм себе си ,не че няма да се справя ,но защо да ми е трудно когато може да ни е лесно !

Различно е, но наблюденията ми са обратни на твоите, сега имам доста познати с по 3 деца  

Аз лично за себе си бих искала ако може както си го мисли НСЧ.В смисъл отивам до щанда за бебета и даже може да си взема още две.Тялото ми няма да издържи на трета бременност и раждане.Двете предни бяха тежки.С дископатия съм,правя блокажи по краката и след първия блокаж изпаднах в ужас,че не мога да ходя.Нямам против обаче децата.Обичам деца,забавни са и все мислят щуротии.Даже и да има моменти в които ме изкарват от кожата ми е за около 30-40 мин.Тогава си знаят и не ме дразнят докато ми мине.Имат си и желязно правило-не говори с мама преди да е пила кафе .
Та радвам се на семейства с 3 и повече деца.Аз също бих имала 3 при други обстоятелства!

Мини, с цялото ми уважение, спести си някои квалификации. Аз искам и винаги съм искала едно дете. Значи съм егоист така ли? Просто не ми харесва да съм бременна и не бих си го причинила втори път. И това е осъзнат избор!

Мини, противоречиш си. Хем казваш, че си било тяхна работа на всеки, дали да остане с едно дете, уж не ги обвиняваш, а продължаваш с " за мен те са хора, които мислят предимно за себе си, за пари и т.н". Можеше да си го спестиш това.
Например в една тема, имаше пост от жена, която няма репродуктивни проблеми, но е избрала да осинови дете, вместо да роди. Не искала да минава през раждане, бременности.Ето има и такива хора, има и някои с по десет деца. Всеки си има своята причина и не можеш с лека ръка да твърдиш, че мислели за себе си, за парите, за спокойствието си.

В този аспект да. Но първоначално се спрягаха някакви 4 к, които съм можела да дам.
Ами съседката не може. Днес и сега не може да ги даде за нейното дете. Едното носи шини, другото не носи. На едното му оправиха захапката, на другото не. Освен, че отнася подигравки за кривите си зъби днес и сега, защото децата често са жестоки, ще извади само, ако успее след време, за по-сериозни интервенции (лечението на пародонтоза не е евтино също, а е следствие от лоша захапка).

Извън простите финансови сметки и аспекти (които са си ангажимент на кандидат-родителите), броя на децата в едно семейство е личен избор и усещяния на родителите и възрастни, лели, съседки и стринки показват липса на елементарно възпитание, ако се месят.