По цял ден съм на работа/не защото искам да правя кариера или ми е кеф,ама нали и пари трябват за децата/ и вечер кое по-напред.да ги нахраня,да ми разкажат за деня си,да си поиграем /едното иска на кукли другото на карти/ и то не останало време,да не споменавам,че имам нужда и аз да свърша нещо само за мен си,поне от време на време да хвана някоя книга например.Някак си в тази ситуация третото дете не го виждам.Не че няма да го обичам и да му се радвам,но като се върна на работа и тримата ще страдат от това да са трима,реално няма да получават това,което заслужават и това,от което имат нужда.
Иначе аз познавам няколко семвейства с три деца,където основон бабите и дядовците ги гледат,това за мен е ужасно,да си отгледан от баба,аз искам да съм истинска майка,не просто тая дето го е родила,а иначе то се възпитава от бабата.
Познавам и семейства,които майката си гледа децата /3,че дори и такова с 4/,но това е въпрос на късмет,бащата има сериозен доход и майката може да си позволи да е вкъщи,в Бг не се среща често мъж да взима толкова пари,че да гледа,жена и три деца като хората.
От добър живот е това.