Табу ли е третото дете в България и защо?

Мисълта ми беше, че интересите им се доближават и е много лесно се забавляме заедно. Двайсет месеца ги делят. Иначе започна ли да пиша във форума, да знаете, че не работя- нито вкъщи, нито където и да е било другаде. Та не ми е голям стрес. Поне в момента, де... Всяка втора седмица дори се случва да ми доскучае, та съм се заела с едни интересни доброволни каузи. През другото време малкият син гради имунитет, тоест боледува.. Но и това ще мине, нали така  

Мнението ми е малко по-различно, Нино. Все си мисля, че за състоянието на душевното имат отношение и битовизмите. Може и да съдя по себе си, но когато ежедневнието ми върви в релси, без сътресения, то и душевното ми състояние е отлично. Иначе и мен ме налазват мрачни мисли.

Значи моя грешка, аз 1-2 пъти съм го хващала досега.

Много сме работили.....ММ е локомотива и ние вагончетата.
Той е офицер,  а аз учителка ( 1983г)
Голямата ни дъщеря беше ученичка, аз в майчинство ( с бебе и друго бебе на 1г 3м.).В близко село до града, в който живеехме, ММ видял изоставена ферма за прасета и реши да вземе 10 прасета (майки),да ги отглежда след работа.Родиха се малките прасенца ( 12-16 от майка), трябва да се хранят през един час............и тогава наехме близка къща в селото под наем и отиваме  с малките деца да живеем на село ( аз на 26г.),  а голямата дъщеря оставяме на свекърите.Имахме  фотографски часовник ( да звъни през един час, за да отиваме да храним прасетата)  ММ ги хранеше през нощта, а аз през деня, като оставях децата на една съседка.
Не ни достигаха парите за фуража и ММ направи клетки за кокошки носачки в гаража и взехме 400 кокошки, тогава яйцата се заплащаха на две седмици и се вземаха от дома.Та с тези пари си купувахме и храната за прасетата.В 6ч. сутринта им включвах осветлението на кокошките и 24ч го спирах.  Започвах да бърша яйцата ( с мокра кърпа и оцет) и ги нареждах в касети, щом малките заспят.............
Един човек от селото веднъж ме попита каква професия имам и като му казах, че съм учителка, той помисли, че се шегувам.
................................................
ММ го преместиха в града, в който сме и сега.Дадоха ни панелен апартамент, който си закупихме.Включихме се и в строеж на ЖСК ( тогава не можеше да имаш  две жилища) и дори минахме през две дела за фиктивен развод....... добре, че до акт 16 на апартамента се прие нов закон и не се наложи да се разведем.
Кооперацията ни беше с плоча до втория етаж и ММ реши да гледаме гъби в гаража и мазето.Прави силажи и две години това ни беше допълнителната работа.
................................
После купихме помещение и направихме зала за компютърни игри.Там вече работеха и децата.
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Сега магазина го даваме под наем, ММ е пенсионер.Едно време за сватбата ни приятели на свекърите ни подариха два кошера с пчели. ММ ги направи 150 многокорпусни кошери и хобито му сега ни носи и прилични доходи.
Пп:Двете ми деца след работното си време правят детски книжки за оцветяване.Повече от половината книжки на БГ пазара са техни...............
 

Че то има ли някой, на който в един момент да не му минават мрачни мисли?
Аз си признавам, че преди децата ми беше все тая какво ще се случва. Имам предвид, всичко ми беше веселба, живота шарен. Роди се дъщеря ми, и започнах мрачните мисли. И тях ще ги има винаги. Е, сега живота ми пак е шарен, но с други краски. И съм щастлива. Коловоза и липсата на сътресения ми дават спокойствие на душичката (както при Касита).
Ама то това е нормално.

Добре обяснете как и сериозно ли имате "по няколко часа на ден за децата".
В 8 тръгвам на работа,там съм в 9,тръгвам си в 5,ако нямам да пазарувам в 6 съм си вкъщи,но ако имам...
Ако нямам сготвено ми трябва поне половин час да им направя вечеря,докато се преоблека преди това наместя багажа и т.н. станало 19ч. До 20 вечеряме от 20 до 21,30 си играем  и после се къпем и по леглата.Та за този час и половина два как ще обърнеш внимание на три деца?
И сега не са ученици,ами като тръгнат на училище,в началото си мисля,че е редно да преглеждам домашни и т.н. Сериозно ли намирате време.
Моята работа е хубава/доходоносна и ме удоволетворява/ но изисква време,много малко професии в България хем носят пари,хем ти отнемат да речем по 4 часа на ден и останалото време да ти е за детето,повечето са си на пълен работен ден,да не говорим,че освен това са и ниско платени,дето се вика аз съм добре.
Затова не мисля,че е редно да раждам трето,няма да имам достатъчно време за него,а в картинката не слагам маникюр /това е недостижима мечта/ само от време на време си крада малко,за да почета или веднъж в месеца оставяме децата вечер и отиваме на кино,ама то и аз съм хор  

Сериозно ли мислиш така ?

Някой хора просто нямат капацитета да излязат от блатото, пък ако е свързано и с пари...трябва нюх за тази работа.

Каси, съгласна съм, но конкретно при мен мога да кажа, че мрачните мисли ми идват баш в периоди, когато ми е много кеф. Гледам малките и си викам - ами това реално ли е? Ами ако изчезне изведнъж нещо от цялата картинка, ако нещо не е наред?
Честно ти го казвам, битовизмите не ми влияят. Никак. Не знам, може би поради това как се е стичал до сега животът ми / не само хубав е бил/.
Иначе, Адел, и аз като теб, преди децата не бях открила тия страхове.


Да, по много часове. Но пък правя други компромиси /мисля, че не е точната дума, защото не ми тежат, но не се сещам с каква да заместя/, които други хора никога не биха си причинили.

На мен ми преглеждаха домашните само в първи срок на първи клас, след това- никога.

Ненормално ми се струва това висене на родители над главата на ученик...

Историята на cream_ е вдъхновяваща направо. Ми явно има начин...а можеха да си стоят на държавните работи и да се оплакват как нямат за повече от едно дете.

Съответно ако днес си "Специалист социални медии", а той- някакъв хипстър, стойте си и се питайте защо е трудно...

Hetera, много добре те разбирам, защото и аз съм по същия начин. Затова се чудя как така другите се справят, ама ето никой не обяснява. Явно нещо не е съвсем така. Разбрах вече, че повечето очевидно са с частен бизнес и свободно работно време, така може.
Моято дъщеря като беше малка си играеше с тенджерите на пода в кухнята докато аз готвя. А за да ходим след 18ч. по градинките да си играе сме изяли килограми готови храни, сиреч боклуци.

Аз никога не съм учила с родител и винаги съм си писала домашните сама, когато бях ученичка.

Относно свободното време, това зависи много от самата професия най - вече, според мен. Аз нямам все още деца, но не намирам почти свободно време, защото съм постоянно на работа и по много часове.
Ако имах 3 деца, сигурно щях да си намеря по - подходяща за мен работа, например редовна смяна и 8 - часов работен ден.
Ако предположим, че жената излиза за по 2 години в майчинство, то през това време може да обръща внимание изцяло на децата си, някои си взимат и болнични по време на самата бременност, после излизат в неплатен отпуск или работят от вкъщи, така че ако децата са с малка разлика, в голям период от време майката може да бъде вкъщи.

Между другото, докато чаках второто бебе, по едно време се мислеше, че ще е момче. И ми викат- ами айде, трябва и трето, да имаш момиченце.

Сега като съм ги "нашарила", никой въобще и не мисли, че може да имам трето. Дори и родната ми майка. И тя е по-скоро за модела идеално семейство.

  Хем работата ми е такава, че аз определям в повечето време кога и колко да работя. Хем имам едно дете и пак е едно препускане и бързане и нямам време за куп неща. И в 5 клас поне един час на ден помагам, проверявам, обяснявам. Тази приказка за това, как е хубаво сами да се готвят я слушам от хора, които не са се сблъсквали с днешната система. И на мен никой не ми е помагал от първи клас, ама ако оставя моето надали ще завърши училище. Разбира се има и такива деца, които се справят самостоятелно, но не са толкова много.

Приятелката ми току що ме подсети нещо друго по въпроса на Естел.

В Австрия за осиновяване се чака години. Да речем, че след средно три години си одобрен. Получаваш грижата над детето, но по всяко време, с предупреждение или без, социалната работничка може да те посещава. След една година осиновяването става факт. Но пак имаш срещи със социалната работничка. Та има хора, които се отказват да минат по този "одобрителен" път.

Вариант две: осиновяване в чужбина. Пак проблем, ако не искаш да е бебе- език, култура, въобще изкарването от страната. Та не е като "искам дете - ето ти дете".

Осиновяване при биологични непълнолетни деца е почти невъзможно. По-вероятна е приемната грижа и то пак след редица изисквания.

Ами, моето е 9ти клас в момента, ама много рядко идва да пита за нещо.
И като по-малка беше така.  И не казвам, че всички деца са по този начин. Но и не смятам, че ако на някое не му висиш нон-стоп на главата, за да проверяваш и обясняваш, няма да завърши училище.