Не знам кой още в темата е в моята възрастова група, но смея да кажа, че познавам почти само хора на 20 и няколко, между които само един хипстър, и нито един "специалист по социални мрежи". Само най-близката ми приятелка е хипстър и се обижда, когато и го казвам.
Нея си я обичам, иначе с тези хора трудно мога да се разбера. За тях съм ретро в лошия смисъл на думата, т.е. демоде. Аз пък наум си ги наричам "шалчета".А може би аз съм хипстър, защото във форума обикновено звуча като пеперудка на стероиди - нещо, което и сама виждам ясно?
Не всеки, който се интересува от модерни неща и популярна култура, е хипстър, който като типаж по определение копира. Тези неща също дават познание и ти казват много за света, в който живееш. Музиката, филмите и модата не се формират във вакуум, а под влияние на обществената среда и актуалните събития в политиката и икономиката. Много е интересно да търсиш връзките между тези неща. Не е случайно, че "дърварите" и американският фолк са на мода, нито, че скандинавската филмова стилистика и Уес Андерсън доминират телевизионните реклами. Не е случайно, че е модерно да си правиш скандинавска баня и да имаш бюфет в стил shabby chic. Сега, да си хипстър се е комерсиализирало и това не е ново явление. И Вивиан Уестууд комерсиализира пънка до статус на висша мода.
Има и госпожици рекламистки и блогърки, които са ми наборки. Тях познавам само от блоговете им, които чета, за да си сверявам часовника. Може да не са от моята кръвна група, но ми е полезно да ги чета.
Мамасита, права си, когато казваш, че сме на различни планети. Ти си си изградила определена представа за моето поколение. И да искаш, не можеш да се отклониш от нея, защото не си в тази среда. Уважавам твоето форумно присъствие, дори не знаеш колко съм научила от теб. Но не може да изградиш глобална теза, когато се опираш само на частни случаи от личните си наблюдения, които няма как да са достатъчни в случая. Край себе си виждам хора, които работят на едно или две не много лъскави и модерни места, печелят пари, постигат цел след цел и не се форсират да имат деца. Искат да имат някой ден - и толкова. Става дума за работа в сферата на обслужването и/или академична кариера, колкото и да е смешно да се говори за второто на толкова ранен етап.
За статистиката, в моето обкръжение под 25 родиха няколко момичета без трудов стаж, които ги издържаха съпругът и родителите. След майчинството само една започна работа, а другите още ги издържат. Много рискован ми се струва този сценарий, не е за мен.
Гореописаното е почерпано от личните ми наблюдения, не е представителна извадка.
Темата е у-ни-кал-на!