Табу ли е третото дете в България и защо?

Много бихме ти се смели, ако имаше удоволствието да ни наречеш "снобска среда".

Сега аз започвам да се замислям - ти къде живееш?
Защото по улиците аз виждам следното: всяка 10-та кола БМВ, всяка 15-та мерцедес, всяка 18-та е джип,  всяка 20-та, чисто нова. Разбира се това не е официална извадка, но огледайте се по пътищата... Собствениците на тези автомобили не ми приличат на "смачкани и обрулени тъжни хора". Никак дори.

Бай да уей, гледахте ли по ТВ, че Анна Баракова, прясна-прясна депутатка, си джитка с джип Порше?

Ами посмейте се-няма да ви се меся.  Може после и дядо Вазов да почетете групово с домашната помощничка, ако желаете,  след като изчисти внимателно банята в скандинавски стил...
Да-има две Българии. Едната не вижда другата, защото носът и е в облаците.
Другата България пътува с влака от Перник в 5.30 сутринта, за да застъпи смяна на строежите за по 40 лв. надница. 
Чудя се колко ли късоглед трябва да е един човек, за да не си дава сметка за цялостната картинка, която го заобикаля.

    Нашият джип е от вида карал го цял живот, завещал го на сина, да го даде на внука. Увековечен в един от най-невероятните и прекрасни филми - Боговете сигурно са полудели. Та като го сложат наравно с ново БМВ, направо си е екстра.
  И щом колите са критерий за възможонсти, информацията ми е,че продажбата на Мерцедес в страната силно е спаднала. Купуват най-вече земеделски босове. Та значи там ще се качи раждаемостта според съответната логика.

България има и трето лице- на младия, образован с прилично финансово положение /не състояние!/. Малцина около мен го постигат "само с едната заплата". Тези, които го правят, работят или в строителния бранш, или в IT сектора, или във фармацевтичния.

Инак явно живея в меката на дрехите втора употреба. Около мен има поне четири подобни магазина. Е, няма такива опашки за дрехи по лев парчето. Всъщност има- за свинско филе на промоция по коледните празници. Показателно, нали?

Като цяло повечето българи са със скромни доходи, рядко прилични и задоволителни. Факт е, че около мен има достатъчно успели и това ми дава известна доза надежда, още повече, че сама върнах съпруга си и плановете ни с хиляди километри назад отново към Б-я.

А бедността я виждам ясно всеки ден. Самата аз работя с хора, чиято стартова заплата е нето средно около 415 лева.

Аз се возя с градски транспорт (не метро), оттам ще е разликата в Българиите. Не гледам колите. Наблюдавам хората, съдържимото на количките в супермаркета, качеството на дрехите и обувките, зъбите и  погледа. Мисля, че е цинизъм това, което пишете за масовото богатството на българина. Дебелащина.

Да, де, ама мама му стара, има нещо гнило в България. Защото, разбираш ли, няма как хотели, които ти искат по два и половина бона за седем дни ядене на кучешки колбас, сок отебатинезаякаквоимавътре за четиричленно семейство, съставено от двама възрастни и две деца, които до онзи ден са си пикали в гащите, да са пълни от първи юни до двадесети септември.
Нещо има, та автопаркът у нас да ме кара да се чувствам собственик на бракма, а тя, милата няма още и 80 месеца.
Мога и още да навлизам в дребни битовизми, но не ща. Ясна ми е мисълта и с горните два примера.

  Аз бих казала, голямото семейство не е за всеки. Иска се най-вече съответната нагласа, компромиси, смелост и сигурност.Познавам мама Цоцоланка, майка на 4 деца. Ами ако трябва да дам образа на идеалната майка, веднага си преставям нея. И 10 деца да има, съм сигурна, че щяха да бъдат щастливи, задружни,успешни. Радвам се на друго близко приятелското семейство с пораснали вече 3 деца, които се събират всяка неделя вечер - едно голямо задружно семейство и споделят всичко. Невероятно усещане.
   Но аз имам други цели, други желания. Имам едно прекрасно дете, което чаках дълги години, но когато се появи, то събра целия свят и нямам желание да деля този свят с друг. Липсват ми много неща - планираните нови проекти и средата в офиса, импровизираните пътешествиа с една палатка,когато не знаеш утре къде ще се събудиш, четенето на книги. Много работи ми липсват, но нищо от тях не може да замени усмивката и прегръдката на детето ми. Но това е светът между мен и него, е и тати де, ама той остана на втори план, колкото и да негодува. Та така. Хората са различни и правила няма.

Не само, че е табу, ами си е направо грях някакъв! 

Аз съм на 28 и от класа ми сме само 4 момичета, които родихме (от 18), от групата в университета съм единствената! Сега чакам второ и вече заваляха подмятания от типа: "признай си, че беше изненада". Ми не, не беше, даже искахме по-рано да го направим, ама пометнах...
И се очертават от различни полове, а не мислим да спираме, представям си какви ще са коментарите за третото... Сигурно ще ме набедят, че съм религиозна.  Аз лично искам 4 деца, мъжът ми - дори повече, без да е наследствен богаташ или престъпник.
Живея в една от тези много напредналите западни държави и така като гледам, покрай мен има доста семейства с по 4 и тази ситуация е далеч от табуто тук. Не, не става въпрос за имигранти само, първия път като видях такова семейство да се разхожда из Париж, ми стана толкова мило - една руса тумба, подскачаща и смееща се - и веднага казах на мъжа ми: "И ние трябва да сме така до 10 години!"
И изобщо не е свързано с финанси, поне при нас (за сравнение, някои хора в България дават луди пари за децата си от чиста гъзария, за мен това е разхищение). Свързано е с една огромна любов, която искаме да споделим с децата си, с доверие и морална подкрепа един към друг (и естествено, без прехвърляне на отговорности и задачи в отглеждането) и с убеждението, че когато човек бута собствените си граници, прави невъзможното, за да достигне целите си. Ако бяхме чакали момента да "сме готови" за бебе, сигурно още нямаше да сме го дочакали.
Друг е въпросът, че когато държавата те предразполага и имаш елементарни условия за отглеждане на дете, като първото, което се сещам е нормална инфраструктура, това ти помага много. Когато хората по улиците ти се усмихват и ти помагат да си вдигнеш количката на влизане в магазина, вместо да те блъснат пренебрежително и да те напсуват, това също е стимул. И не на последно място, когато имаш вярата, че децата ти ще отраснат с ценности, които и други хора изповядват, че ще искат да знаят заради самото знание, а не заради оценките, че ще се стремят да бъдат добри, защото това се поощрява в обществото им, тогава имаш спокойствието и сигурността, че си взел правилното решение.
Подозирам сега какви коментари ще последват, но си стоя зад думите и се извинявам единствено за многословността си.

Ми то няма нищо за коментираме, не знам на какво се надяваш.

Не е цинизъм и дебелащина, а обикновена смешка. И статистиката с колите е смешна.

Фешънмама, ама ти живееш в в "една от тези много напредналите западни държави". Това, до голяма степен определя всичко останало.
Между другото, от поведението ти личи, че си далеч от Булгаристан.
Ясен, точен, добронамерен и интелигентен пост, без грам претенция, сарказъм, ирония или откровена обида към инакомислещите.
И никак не се връзва със съскането и злобата на талази преливащи в темата

Мерси за хубавите думи, опасявах се, че точно защото не живея в България, ще ме оплюят набързо как съм се отрекла от родината си и съм лишила и няколко българчета от естествената им среда

Определено мястото има значение и ако бях в България, каквото и да ми е финансовото състояние, като ги няма факторите "държава" и "адекватна политика за семейно планиране", много сериозно бих се замислила въобще дали да имам деца, ама сигурно поне едно щях да се излъжа да имам и после като разбера как стоят нещата, да приключа дотам.

Защо се опитваш изкуствено да създадеш драма около себе си? Реално нищо не казваш- бла-бла. Каква бомба си мислиш, че хвърляш, освен, ако лекинко не загатваш, че тук всеки, който има повече от едно дете, е излъгал се, а там, видиш ли, не ги правели децата, отчитайки фактора "пари", а от нуждата да дадат любов.

България има много щедра политика по семейно планиране. Първата година получаваш почти целия си доход без да работиш, като можеш да остсъстваш още 1 г. (на 340 лв.)+11 м. (без доход). Във Франция как е?