Табу ли е третото дете в България и защо?

Уговорените бракове са съвсем друго нещо. Едно е да си отваряш очите относно възможностите на  човека, с когото ще споделиш живота си, различно от това някой друг /родителите/ да решава за кого да се омъжи/ожени детето  

голям цирк е отстрани, верно 

но когато си подредиш живота и виждаш как децата ти растат в спокойствие, разбирателство и сигурност, нещата изглеждат по друг начин. В настоящия момент отчитам като грешка, че не родих трето дете, макар че имахме възможности. Считам, че вече ми е късно да раждам.

Преиграваш и преиначаваш.
Да, на мен ми бе казано и реализирано в прав текст, че имоти няма да получа. Имат 5 свободни в момента-пустеят. Съответно аз, на 18 вече бях на наем. Защото бях да кажем тъпа, и не умеех да уча на телевизор и музика. За целта се изнесох и поработих над това да имам покрив, като начало.
Може пък да не съм била чак толкова тъпа, след като сме успели да осигурим по стая поне за децата.

А за какъв имот точно говорим?
- наследен от баба, директно за внука?
- купен специално за детето, даден на 18-20.
- само терен и право на ползване или може и да го продава и залага?
- купен за сватбата на детето/децата.

Та кажете кое се води истинското подсигуряване. И колко голям апартамент трябва да е, за да се зачита.

жалко, че никой няма да си каже как реално е станало подсигуряването. Както се казва, не ме питай за първия милион имот. Не се съмнявам, че в тази тема все суперработни и суперуспешно са се събрали! Де го туй чудо в реала не знам!

Аз не говоря за такова подсигуряване.
Осигуряваме на децата един минимум спокойствие и възпитаваме отговорност. От там насетне-каквото те добавят ще е в плюс. Когато се изнесат и големия апартамент ни стане пуст, ще го заменим за малък, а разликата в парите ще бъде разпределена на децата - както те решат да използват. Може да е за плащане на такси за университет, може да е за плащане на вноска за апартамент свой, един малък начален тласък ще е, но далеч не е равносилно на даване на имот ей така.

ПП. Милиони нямаме, малко имоти в София точно струват милион. Гледах и такива, когато търсехме, ей така, да видя за какво човек би могъл да си даде парите, ако ги има.

ППП. Един сравнително хубав в не краен квартал имот не струва милион. Ние купихме 140 квадрата за 90К във вид, в който може да се нанесеш. Само че правихме ремонт, сложихме неща, които на нас ни се искат. И пак не стигнахме милион.

много ме кефи това изречение, честно

И аз се впечатлих. Дайте моля ви пример за богат идиот.

И аз се чудя де ги тия апартаменти с 3-4 спални
Нашият над стоквадратов с две се водеше ехей...
Освен да се фалят съфорумките с някое ново строителство, дето готвиш в хола, а спалните са по 8-9 квадрата и от вратата се мяташ на кревата
Не, сериозно, тия шегуват ли се? Кой им ги купува тия апартаменти?

Със сестра ми пък си мечтаехме за двуетажно легло, ама не ни огря, като в казарма било... Сега разбрах от темата, че било "мизерия" и вникнах дълбоко в доводите на майка ми.

За какво възпитателно неползване на наследствени имоти говориш? Ти, лично ти, какво постигна? Как ти се отрази възпитателността? Какви са резултатите? Да, зная, че няколко години сама си си гледала детето и те питам именно от позицията на човек, който 8 години е бил самотен родител?
Андариел, първият имот при мен датира от 1919г. в центъра на София. Поне това ми е известно на мен. Но, давам си сметка, че аз съм рядък случай, защото и аз, и майка ми, и баща ми сме по едно дете, при което имотите на няколко рода финално се събират в един човек. Това много улеснява, спор няма. Важното е да се действа разумно.

не е лошо да дадеш апартамент на детето ти да се изнесе, когато стане на 18 - 20г., не казвам да му го подаряваш, а да му го дадеш за ползване. Мисля, че това е вариант да си осигуриш малко спокойствие от купони и гаджета. Един вид място където да си поживее на младини. Това не означава, че го задължаваш да живее там, просто в началото трудно се изкарват пари за да можеш да си позволиш квартира и се налага в повечето случай или да живееш с родителите си или да живееш със съквартиранти. За мен като препатила и двата варианта са еднакво трудни.
И естествено когато детето стане към 30  и поработи, евентуално завърши университет да си купи нещо свое, а пък този апартамент да си остане за родителите да си подсигурят старините. Аз така го виждам живота, е може и той да ме обори.
Това в никакъв случай не задължава родителят да осигурява жилище на детето си. НО ако може да си го позволи би било хубаво да го направи, вместо да си харчи парите за цигари и скъпи дрешки, а пък после детето ти да живее с теб до 40 г.
Разбира се всичко опира до децата и какво ще излезе от тях. Дай боже децата ни да успеят да се справят сами.

Трудно се намират просторни имоти. Нашия се води с три спални, да, трудно го намерихме и дълго търсихме. Или са от най-ново строителство и стаите са по 5 квадрата, което също не ни устройваше. Не, категорично, аз ви казах за един от гафовете ни-отиваме на оглед, води ни самия архитект. Питам го къде е спалнята-той сочи едно стайче, в което легло персон и половина се долепва за гардероб и с плонж от вратата следва да се легне. Питам аз къде се слага спалнята-той ме контрира-ама за какво ви е голяма???

Аз вече писах .Имам брат ,по-малък от мен с 3 години.
На 5 се преместихме в нов апартамент четиристаен.  Състоеше се от 2 спални, детска стая, голям хол, кухня с трапезария с изглед към парк с борове , 2 бани  тоалетни, 3 тераси , перално помещение, мазе и широки коридори.

Имахме обща детска до като станах аз на 8-9 след това аз останах в детската , брат ми отиде в малката спалния,  майка и татко си бяха в голямата спалня , а хола и кухнята бяха общи помещения за пребиваването заедно.
С 2 тоалетни и бани и 4ма човека не помня блъскане и засичане сутрин при бързания.

Обожавах стаята си , почиствах я с удоволствие и много обичах да си стоя сама там четяща книга и слушаща музика. Брат ми свиреше с ел.китара в неговата, лепеше плакати, канеше си неговите приятели да гледат Формула и да играят на ел.игра и не си оправяше винаги леглото ,но мен това не ме дразнеше ,защото си имах своя оазис обзаведен в зелено, кафяво и бяло.
Гледахме филми заедно и много време прекарвахме в хола заедно ,но всеки си имаше неговото кътче за учене , слушане на музика , четене на книги или занимания с хобито си.

Чувала съм ,че родителите ни за да закупят този нов апартамент в града ни заобиколен от гора и в нов квартал са чакали 5 години ,от които баща ми е работил 3 години еди в кое предприятие .
След 5 години го изплатиха с работа в чужбина .

На това съм и научена ,че младите се оправят сами.

Отделно като студентка не исках да деля с никого . Живеех в гарсониера сама ,а след това за по 3те дни очни бях на хотел.

Мъжа ми е  наследник ,единствено дете ,но е спял до 14- 15 годишнината си в обща стая с мама и тате в малък едностаен с преградена стена.  
 

Това е абсолютно невярно, в София се предлагат много имоти с много спални (3+), ново и качествено строителство.

A "подсигуряването" на децата за мен е само и единствено осигуряването на добро образование плюс възпитание (то поне е без пари). Всичко останало са котви, а не помощ.

До към 30 ? Не е ли малко късно ? Все пак висшето се завършва на около 23-24 .