Табу ли е третото дете в България и защо?

  • 207 004
  • 6 328
# 1 650
Аз пък знам. Особено ако заживееш в него, наливаш пари за ремонти, а в същото време е в кофти квартал. Искаш- не искаш, битовото те влачи надолу.

Твоят ли е в кофти квартал? Защото не е задължително.
Виж целия пост
# 1 651
Ти мен не ме грижи, аз и първия мъж го изкарах от тая среда и се докарахме току до покупка на апартамент, защото накрая видя, че всъщност нищо подсигурено няма реално.

Не ме четеш: етаж от къща, в която все още живеят хора, която е създадена да е с концепция за фамилна къща- трудно се продава, трудно дори наематели се пускат, просто сградата и битът не го позволяват. Говоря подчертано за имот, който е замислен, за да се подари и да живееш дори комфортно в него. Нали се сещаш, че има разлика между инвестиционен имот и имот с потенциал за дом?

В момента живея в имот, който е по-скоро инвестиционен и е удобен за момента. Може лесно да се отдаде, ако решим да продаваме- ще е търсен. Купуван е с тази идея. Иначе за тия пари имаше огромни апартаменти, които обаче са вечно твои. Този е по-малък, но по-динамичен и конвертируем.

Да кажем, че към 2015 кварталът не е кофти, дори се брои за търсен пловдивски район и държи цени. Ама сега живея на още по-хубаво място.
Виж целия пост
# 1 652
Не разбрах, че говориш за твоя конкретен случай, по-точно на първия ти мъж. Защото наистина правиш обобщения нашироко.
Виж целия пост
# 1 653
 Апартаментите са хубаво нещо, но като цяло са пасив. На мен мечтата ми е да дам на децата си активи като образование, знания и умения, с които те сами да се справят и да построят живота си както те биха желали. Разбира се, нямам против да имам имот, който да мога да продам или ползвам при необходимост.
Виж целия пост
# 1 654
Говоря и за случаи, в които си търсех втори мъж и на 2-3 пъти ми се похвалиха, че имат наследствен апартамент. При което се изхилих грозно и продължих да търся.

Говоря и за още 1-2 случая на момичета с подарени имоти, които не мръднаха далеч.

Бившият ми мъж е просто един от примерите, който е по-екстремен и за който знам повече.

Затова питам, за да не обобщавам: как подсигурявате децата, с удобен имот за живеене или с конвертируем, инвестиционен, вървежен.
Виж целия пост
# 1 655

Например ако ти построят етаж от къща и се очаква да се задомиш в него и да живееш там цял живот, това не е "даване", то и под наем не може да се даде.


По принцип не е лошо човек да знае, че има нещо, в което да се върне, ако нещата се прецакат.
Едно е да знаеш, че като не успееш ще се върнеш у дома си, друго е да си сигурен, че оставаш на улицата, ако се провалиш.

 Много хора ако нямат някаква застраховка никога не биха се заели с  рисково начинание. А повечето начинания, които носят пари са рискови.
 Та от тази гледна точка не е лошо детето да има собствен гарантиран  от родителите му дом-няма значение инвестиционен, вървежен -просто място за живеене, за ново начало.
Виж целия пост
# 1 656
Легло и чиния ще имат гарантирани, докато съм жива. Обаче не бих подарила апартамент с идеята, че в него ще създават семейство. Особено за сина ми- ще създава семейство, когато вече може да им купи и жилище, евентуално мога да се включа за самоучастие, ако има.

А да държиш жилище в готовност някой да се завърне в него е също сравнително скъпо и ангажиращо.

Има наистина голямо значение дали може да продадеш имота или по подразбиране не е разрешено да се продава.
Виж целия пост
# 1 657
  Осигуреното жилище, много рядко има връзка с решението за по-голямо семейство. По-скоро дава възможност за по-голяма свобода в избора на реализация, което пък обикновено е обратно пропорционално на голямо семейство.
Виж целия пост
# 1 658
А, и знам за случай на скъпи грешки с дадени готови пари. Има едно нещо, че не е хубаво да имаш money burning your pocket. В повечето случаи ги харчиш зле (това не е генерализация, това е пак наблюдение върху много случаи).
Виж целия пост
# 1 659
Защо обратнопропорционално?
Много клишета, значи.

И това с апартамента е клише. Ако си търтей, това е от възпитанието, не от имането/липсата на апартамент.
Виж целия пост
# 1 660
Ами например, ако ми бяха казали- ей тука една студентска гарсониера, ако искаш...доста вероятно щях да си остана в Пловдив. Наистина чаровно апартаментче, като за рахатлийски студентски години. Ама вместо това спях на втори етаж на леглото в общежитие.

Даването на апартамент с условие да живееш в него е котвата, а не да ти го дадат като източник на капитал или с идеята, че може да го продадеш и ако искаш да изпукаш парите. Малко се иска, за да наклони житейският избор.

Както казах, и да има апартаменти и имоти, наследяването си става по естествен път, някой ден.

Между другото днес на соц гарсониерите им викат "двустайни", тоест ако има хол с бокс и още една спалня- води се двустаен.

За мен е нормално родителите да ползват и управляват имотите си за своите цели, ако може да си подпомогнат финансово пенсионирането.

Абсолютно е така. Има едни неща, които често се пропускат или хората не си ги признават, но избуяват с пълна сила - имотът не се дава просто така, а има уловка - или трябва да живееш в него, или не можеш да го продадеш без моралното разрешение или съгласие на този, който го е дал, независимо дали е приписан на теб. И гледай какво става, когато "детето" реши, че иска да продава! Драми на квадрат! Родителите много често дават, но срещу това винаги искат, и най-често това е власт върху живота на децата.
Виж целия пост
# 1 661
А, и знам за случай на скъпи грешки с дадени готови пари. Има едно нещо, че не е хубаво да имаш money burning your pocket. В повечето случаи ги харчиш зле (това не е генерализация, това е пак наблюдение върху много случаи).

Хората са си го казали, можеш да управляваш пари на готово, само ако по принцип си в състояние да си ги спечелиш и без чужда помощ.

Хубавото на многото деца е, че вероятността да израстат относително самостоятелни нараства експоненциално спрямо броя на децата.
Виж целия пост
# 1 662

А да държиш жилище в готовност някой да се завърне в него е също сравнително скъпо и ангажиращо.

Хм. Зависи. Ако е етаж от къща (каквото коментирах) не бих казала, че е скъпо. Говорим за жилище като някаква застраховка, а не за инвестиция. Би могло и под наем да се дава-все нещо да капе от там-пак като някакъв гарантиран минимум.
 Все пак е добре за едно дете да знае, че не е с едни гащи на гъза и с една диплома в джоба, докато мама и тати вече са в период да си гледат пенсията и сериалите...
 Осигуреният гръб дава крила.
Виж целия пост
# 1 663
Родителите много често дават, но срещу това винаги искат, и най-често това е власт върху живота на децата.
Нормално е да искат като дават сепак. Власт-може и така да се тълкува от детето. Може всякак да се тълкува от "на мама писаното яйце". Но аз родители да дават без да искат поне нещичко не познавам...

 А и е нормално за един порастнал вече младеж да знае, че щом някой (даже и родител) нещо дава, значи има и условия. Ако е "мъж" да не го взема.
Виж целия пост
# 1 664
Как ли пък се дава етаж от фамилна къща под наем. Това е нов епизод на "Мисия Невъзможна"- да си пуснеш чужди хора в къщата. Не, етажът е, за да се доведе булка в него.

"Хората са си го казали, можеш да управляваш пари на готово, само ако по принцип си в състояние да си ги спечелиш и без чужда помощ. "

А това може да не стане и до 30г. възраст.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия