Да, Герри, точно така е, проблема с хепатита в БГ е много, много, ама много сериозен.
Виж целия пост
Табу ли е третото дете в България и защо?
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
# 2 401
17 март 2015, 14:25 ч.
Ако ходиш в циганската махала съм съгласна, че е много сериозен проблема. Но иначе не е по-различно от другаде в Европа. Ако искаш виж и в Гугъл.
Но ваксинирането е по принцип добра идея
Виж целия пост
Да, Герри, точно така е, проблема с хепатита в БГ е много, много, ама много сериозен.
Но ваксинирането е по принцип добра идея
# 2 402
17 март 2015, 14:27 ч.
В Кърджали в болницата в нито една тоалетна нямаше сапун и/или дезинфектант. А тоалетна хартия, к'ви са тия луксове...В помещението, където лежахме със системата никой не смени нито веднъж чаршафите (изредиха се около 4-5 души...). И това е болница, където се предполага, че уж се дезинфекцира повече. Не просто е сериозен проблем, ами ...Болницата е на главна улица, не е в циганска махала.
Виж целия пост
Да, Герри, точно така е, проблема с хепатита в БГ е много, много, ама много сериозен.
# 2 403
17 март 2015, 14:33 ч.
Ти не гледай официалната статистика, не. Неофициалната е страшна.
Поговори с някой познат хепатолог или гастроентеролог, (ама наистина познат!), пък после говори как болните от хепатит у нас са колкото и в другата Европа.
Виж целия пост
Поговори с някой познат хепатолог или гастроентеролог, (ама наистина познат!), пък после говори как болните от хепатит у нас са колкото и в другата Европа.
# 2 404
17 март 2015, 14:33 ч.
Откакто на едно море имаше 2 случая на хепатит А, единия- с детенце, с което си играехме, дори родителите ни започнаха да ни "лишават" от морета.
Сбъдващи мечти, не ми слагай и ти в устата думи, които не съм казала. Има начини да си модифицираш пътуванията и без да си закован в радиус 200 метра.
Виж целия пост
Сбъдващи мечти, не ми слагай и ти в устата думи, които не съм казала. Има начини да си модифицираш пътуванията и без да си закован в радиус 200 метра.
# 2 405
17 март 2015, 14:37 ч.
Е-ами значи правилно ваксинирах детето за хеп. А. Личната ни го препоръча като разбра че ще ходи на лагер... Въпроса е, че не проучих колко дълго трае имунитета от такава ваксина.
Виж целия пост
# 2 406
17 март 2015, 14:41 ч.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
Виж целия пост
Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
# 2 407
17 март 2015, 14:47 ч.
В крайна сметка всеки си има различни разбирания.
Аз 10 години си пътувах с деца и не се наложи да "търся помощ", нито изпитах нужда от присъствие на придружител. Сега са вече големи децата, ако се наложи, ще ги пращам тях.
Но точно когато бяха малки, по-лесно ми беше да не ми се върти друг възрастен, пътувала съм си съвсем спокойно и имам чудесни спомени. Особено около годинката като са били - няма такава леснотия.
Виж целия пост
Аз 10 години си пътувах с деца и не се наложи да "търся помощ", нито изпитах нужда от присъствие на придружител. Сега са вече големи децата, ако се наложи, ще ги пращам тях.
Но точно когато бяха малки, по-лесно ми беше да не ми се върти друг възрастен, пътувала съм си съвсем спокойно и имам чудесни спомени. Особено около годинката като са били - няма такава леснотия.
# 2 409
17 март 2015, 14:55 ч.
Едно лесно, друго-трудно, айде сега.
Въобще, при мен лично периода с малки деца бе наистина, по мои критерии, лесен. Това дори без присъствието на другия родител, защото бе в странство. Сложно взе да става с излизане от градинска възраст. Дори детските рождени дни тогава започнаха да ме тормозят. Имах период, в който през ден тичах по подобни мероприятия. Финансово това също ми бе жестоко натоварване. Всяко от децата бе поканено по 5 пъти на рожден ден. 10 подаръка. 10 китки. И т.н.
После се започна. Ски. Ама и за двете. Плуване, ама и за двете. Урок по английски, ама и за двете. Зелено училище. Ама и за двете. Та не ми обяснявайте сега как баба ми е имала 5 деца и те са се изгледали и без зелени училища. Не сме в онези времена. Тези неща започват да се усещат в училище вече, там не важи и отказване на покана, защото реално детето се кани, не се кани чрез родител.
Виж целия пост
Въобще, при мен лично периода с малки деца бе наистина, по мои критерии, лесен. Това дори без присъствието на другия родител, защото бе в странство. Сложно взе да става с излизане от градинска възраст. Дори детските рождени дни тогава започнаха да ме тормозят. Имах период, в който през ден тичах по подобни мероприятия. Финансово това също ми бе жестоко натоварване. Всяко от децата бе поканено по 5 пъти на рожден ден. 10 подаръка. 10 китки. И т.н.
После се започна. Ски. Ама и за двете. Плуване, ама и за двете. Урок по английски, ама и за двете. Зелено училище. Ама и за двете. Та не ми обяснявайте сега как баба ми е имала 5 деца и те са се изгледали и без зелени училища. Не сме в онези времена. Тези неща започват да се усещат в училище вече, там не важи и отказване на покана, защото реално детето се кани, не се кани чрез родител.
# 2 410
17 март 2015, 14:56 ч.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
Просто няма начин да тръгна да правя весело на шестгодишния, ако от това ще пострада комфортът на бебето. Под "смяна на планове" се има предвид неща като: оставяне на бебето, отделни пътувания за големия, съкращаване на пътуванията.
А, детските рождени дни...просто отказвам поканите.
Виж целия пост
Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
Просто няма начин да тръгна да правя весело на шестгодишния, ако от това ще пострада комфортът на бебето. Под "смяна на планове" се има предвид неща като: оставяне на бебето, отделни пътувания за големия, съкращаване на пътуванията.
А, детските рождени дни...просто отказвам поканите.
# 2 411
17 март 2015, 14:56 ч.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
За идята си пище. Явно все пак е бая скучно да мериш тротоарите.
Не, представи си, не ме е страх да ходя до парка. И не ходя по улиците, а по тротоарите.
А нали знаеш, че в колата няма "обезопасяване" при скорости над 50 км/ч.
Кой е казал, че се завираме вкъщи? Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
Ами мен ме страх. Първо улиците са доста оживени, децата - малки. Правят си разни детски неща, не винаги внимават за коли, велосипеди и т.н. Пресичането е проблем, а е пълно с глупаци, които не намаляват минавайки покрай деца. Не значи, че не се разхождаме. Всеки ден го правим, но влагам повече енергия да ги пазя на улицата, отколкото да се кача в автомобила и да мина едни 50-60 км с тях отзад.
На мен тримата са ми еднакво важни, няма как да пренебрегна единия за сметка на друг. Който има нужда, той е на дневен ред.
Виж целия пост
Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
С първото може и да променяш планове и дестинации. След това някак не върви да лишаваш едното от море (примерно), щото другото може да повърне. А и не е нужно. Освен ако не си пишем просто ей тъй, за идеята.
Не те ли е страх да ходиш сама до парка, ами ако стане нещо? Мен по ме е страх да ходя по улиците с децата отколкото да ги возя в колата, надлежно обеопасени в столчета.
Не, представи си, не ме е страх да ходя до парка. И не ходя по улиците, а по тротоарите.
А нали знаеш, че в колата няма "обезопасяване" при скорости над 50 км/ч.
Кой е казал, че се завираме вкъщи? Просто променям планове и дестинации. С дете може да излезеш и в града, не е казано, че трябва да го откараш на 100 км., за да се забавлявате.
На мен тримата са ми еднакво важни, няма как да пренебрегна единия за сметка на друг. Който има нужда, той е на дневен ред.
# 2 412
17 март 2015, 15:00 ч.
Зависи си и от децата - ако е зверче и едно може да ти къса нервите. Кроталчетата са друга порода.
Виж целия пост
# 2 413
17 март 2015, 15:04 ч.
Па да взема да са метна на 'фтумобила и да мина едни 100 км. с чаветата, може да ми стане много весело и интересно, викате...
Между другото какво правиш с малки деца, когато си на друго място? Ами пак същото: разходки с количка. Но на друго място. Фън! Невероятен!
Виж целия пост
Между другото какво правиш с малки деца, когато си на друго място? Ами пак същото: разходки с количка. Но на друго място. Фън! Невероятен!
# 2 414
17 март 2015, 15:10 ч.
Разбира се, че е фън. Има си хас да е все едно дали сте отишли на друго място, или си стоите в парка през улицата.
Виж целия пост
Препоръчани теми