Точно финансовата независимост ме тласна да не гледам деца, а да тръгна на работа. При други обстоятелства, ако бях финансово независима и без да ходя на работа, щях да си остана вкъщи.
Защото не си си оставала в къщи. Откачаш, Андариел е пример.
Табу ли е третото дете в България и защо?
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
# 3 135
5 апр. 2015, 10:36 ч.
Точно финансовата независимост ме тласна да не гледам деца, а да тръгна на работа. При други обстоятелства, ако бях финансово независима и без да ходя на работа, щях да си остана вкъщи.
Защото не си си оставала в къщи. Откачаш, Андариел е пример.
Виж целия пост
Точно финансовата независимост ме тласна да не гледам деца, а да тръгна на работа. При други обстоятелства, ако бях финансово независима и без да ходя на работа, щях да си остана вкъщи.
Защото не си си оставала в къщи. Откачаш, Андариел е пример.
# 3 136
5 апр. 2015, 10:37 ч.
Не е така. Била съм и в къщи преди това. Мога да направя съпоставка. 
Няколко години бих стояла с удоволствие у дома, както и повечето около мен. Не цял живот, а няколко години. Въпреки, че аз лично и цял живот не бих отказала. 
Виж целия пост
Няколко години бих стояла с удоволствие у дома, както и повечето около мен. Не цял живот, а няколко години. Въпреки, че аз лично и цял живот не бих отказала.
# 3 137
5 апр. 2015, 10:38 ч.
Е, добре, че съъм аз, откачената, та да има как да се отличиш! Нека съм откачена, не ми пречи! Та, до каква кариера достигна ти, Трещерице?
Виж целия пост
# 3 138
5 апр. 2015, 10:55 ч.
Предполагам си наясно със семейните бюджети и нужди на повечето тук и си в състояние да сложиш чертата и да обобщиш вместо "повечето тук". Извинявай, махленско е 
Много ми е приятно, аз съм работеща майка на двама, ако осемнайсетгодишните се броят от Ваша милост, разбира се. И далеч не съм първата или втората в семейството си назад. Не съм си представяла друго, не съм се женила, за да нося забрадка и да пека гьозлеме на тенекия на двора.
Умна, образована и интелигентна жена е наясно за колко години децата порастват физически и неусетно отлитат. Тоест знае какъв е хоризонтът на "наслаждението". Еле пък при едно дете. И повярвай, жена познала свободата да има и евентуално харчи свои пари, не би погледнала назад. Обърни внимание - не да внася в семейния бюджет, а да разполага по свое решение с тях. Свободата, Санчо...
Обобщаваш само на база на собствен опит и умишлено обиждаш. Което си е твой избор...
Аз не бих обидила жена с различен от моя избор/възможности. Bon Voyage!
Виж целия пост
Повечето тук са работещи поради принуда, а не са такива по поради изключителен личен избор.
Това са просто несъществуващи доводи за жени, които не са и станали майки и не знаят какъв приоритет са им децата. ......пред перспективата да се наслаждава на детето си.....
Умна, образована и интелигентна жена е наясно за колко години децата порастват физически и неусетно отлитат. Тоест знае какъв е хоризонтът на "наслаждението". Еле пък при едно дете. И повярвай, жена познала свободата да има и евентуално харчи свои пари, не би погледнала назад. Обърни внимание - не да внася в семейния бюджет, а да разполага по свое решение с тях. Свободата, Санчо...
Обобщаваш само на база на собствен опит и умишлено обиждаш. Което си е твой избор...
Аз не бих обидила жена с различен от моя избор/възможности. Bon Voyage!
# 3 139
5 апр. 2015, 10:58 ч.
18-годишните не се броят обаче. И 15-годишните. Аз казах за себе си, сега мога и да не работя, но децата ми са големи (достатъчно). В ясла (на годинка и половина) достатъчно пораснали ли се водят? Или в градина (на 3 годинки). Отлитнали ли са вече?
Виж целия пост
# 3 140
5 апр. 2015, 11:00 ч.
Какви 18- годишни, не говорим ли тук за деца от 0 до 5 - 6 години 
Виж целия пост
# 3 141
5 апр. 2015, 13:43 ч.
Мисля, че всеки родител може сам да прецени дали заниманията на които изпраща детето си са от нужда или не.
Сигурно, моите са изключение, защото и на занимания ходят с желание, и на градина също.
Виж целия пост
Всичките занимания, които допълнително се заплащат в градината са неща, от които на практика децата нямат нужда, ако могат същото това време да го прекарат с някого от родителите (в случая за майките стана върос). А ако на майката й е по-кеф да стои ен часа на работа, за да изкара ен пари за четири занимания в градината, вместо същите ен часа да е с детето си, то това е друг въпрос. Аз се питам, къде всъщност е фокусът - върху родителя или върху детето?
Мисля, че всеки родител може сам да прецени дали заниманията на които изпраща детето си са от нужда или не.
Сигурно, моите са изключение, защото и на занимания ходят с желание, и на градина също.
# 3 142
5 апр. 2015, 13:50 ч.
Аз съм съгласна с Андариел, по принцип за ДГ. Проблемът е, че връстниците не са в парка, а в ДГ. Всяко дете е различно. Едно има нужда от контакти, друго не. След 3-4 години вече по-скоро имат нужда от контакти.
За обучението, ами честно казано, то се случва в голямата си част вкъщи. В предучилищната само залагат темите, ние после обсъждаме, учим и така.
Допълнителните занимания - след като децата изобщо не излизат навън, допълнителните занимания са един вид разнообразие.
Виж целия пост
За обучението, ами честно казано, то се случва в голямата си част вкъщи. В предучилищната само залагат темите, ние после обсъждаме, учим и така.
Допълнителните занимания - след като децата изобщо не излизат навън, допълнителните занимания са един вид разнообразие.
# 3 143
5 апр. 2015, 13:56 ч.
Ех Bib.bib , най-накрая нещо смислено някой да напише в темата.
В такива крайности се изпада, че чак... смешно е.
И да, естествено, че и майката трябва да гледаме. Защо някой реши, че ако майката е доволна от живота си, детето е нещастно. Няма по-добър пример за едно дете от една уверена, сигурна, доволна от себе си майка. Някак имам чувството, че тук се вменява вина на хората които са доволни от ситуацията, която сами са си извоювали (или с помощта на детските градини).
Виж целия пост
В такива крайности се изпада, че чак... смешно е.
И да, естествено, че и майката трябва да гледаме. Защо някой реши, че ако майката е доволна от живота си, детето е нещастно. Няма по-добър пример за едно дете от една уверена, сигурна, доволна от себе си майка. Някак имам чувството, че тук се вменява вина на хората които са доволни от ситуацията, която сами са си извоювали (или с помощта на детските градини).
# 3 144
5 апр. 2015, 14:16 ч.
Е, аз това повтарях снощи цяла вечер, а насрещния аргумент - "нека да преброим хирурзите".
Ако четеше, щеше да прочетеш целия втори абзац на този пост и да престанеш да дъвчеш един пример от сто възможни. Големи полемики заради простия факт, че има жени, които изкарват пари с ума си и не искат да се отказват от това. Това не омаловажава живота на всички останали, тъй че за какво се скача толкова? Ама нека не омаловажаваме и техния принос за децата им, защото да искаш да продължиш да работиш не те прави лоша майка.
Виж целия пост
Ех Bib.bib , най-накрая нещо смислено някой да напише в темата.
В такива крайности се изпада, че чак... смешно е.
И да, естествено, че и майката трябва да гледаме. Защо някой реши, че ако майката е доволна от живота си, детето е нещастно. Няма по-добър пример за едно дете от една уверена, сигурна, доволна от себе си майка. Някак имам чувството, че тук се вменява вина на хората които са доволни от ситуацията, която сами са си извоювали (или с помощта на детските градини).
В такива крайности се изпада, че чак... смешно е.
И да, естествено, че и майката трябва да гледаме. Защо някой реши, че ако майката е доволна от живота си, детето е нещастно. Няма по-добър пример за едно дете от една уверена, сигурна, доволна от себе си майка. Някак имам чувството, че тук се вменява вина на хората които са доволни от ситуацията, която сами са си извоювали (или с помощта на детските градини).
Е, аз това повтарях снощи цяла вечер, а насрещния аргумент - "нека да преброим хирурзите".
Човекът чете - каквото са написали. Особено това с хирурзите много ми хареса. Хирург до хирурга, мила, моя, майно, льо!
Ако четеше, щеше да прочетеш целия втори абзац на този пост и да престанеш да дъвчеш един пример от сто възможни. Големи полемики заради простия факт, че има жени, които изкарват пари с ума си и не искат да се отказват от това. Това не омаловажава живота на всички останали, тъй че за какво се скача толкова? Ама нека не омаловажаваме и техния принос за децата им, защото да искаш да продължиш да работиш не те прави лоша майка.
# 3 145
5 апр. 2015, 14:30 ч.
Ако някой се е припознал като да му е вменена вина, това си е негово субективно усещане. Написах да не се смесват качествата на детските заведения, нуждите на майките и нуждите на децата.
Виж целия пост
# 3 146
5 апр. 2015, 14:55 ч.
Ама те са свързани бе, Андариел.
А и едно субективно мнение - детската грижа според мен е дръпнала много, много напред от времето на соца. Може би едно от малкото неща, при които разликата се усеща.
Виж целия пост
А и едно субективно мнение - детската грижа според мен е дръпнала много, много напред от времето на соца. Може би едно от малкото неща, при които разликата се усеща.
# 3 147
5 апр. 2015, 15:05 ч.
Детските градини са едно от малкото неща в държавата, което е запазено, добро и полезно за децата. Доволна съм от учителки,грижи храна - от всичко. Децата имат нужда от среда с връстници.Искат да са сред връстници.Искат да играят.
Виж целия пост
# 3 148
5 апр. 2015, 15:09 ч.
Аз лично си постоях вкъщи с детето, докато тръгне на училище. От две до пет годишно. Така ми се стекоха обстоятелствата, а и аз не исках конкретно тогава да ги променям по ред причини...
На 2.5 тръгна на "градина", по три часа през ден. През това време аз не работех, но написах няколко статии, ходих на четири конференции, станах "съдия" на един национален конкурс в Канада, на който продължавам да съм съдия, вече десет години - все неща, които спокойно можех и да не правя, но имах емоционална и интелектуална нужда да върша. Представете си Анди и БФК, някои сме свикнали да общуваме с високо интелигентно обкръжение и да се ограничиш с двегодишно, което едва говори, е много трудно.
Виж целия пост
Ако някой се е припознал като да му е вменена вина, това си е негово субективно усещане. Написах да не се смесват качествата на детските заведения, нуждите на майките и нуждите на децата.
Аз лично си постоях вкъщи с детето, докато тръгне на училище. От две до пет годишно. Така ми се стекоха обстоятелствата, а и аз не исках конкретно тогава да ги променям по ред причини...
На 2.5 тръгна на "градина", по три часа през ден. През това време аз не работех, но написах няколко статии, ходих на четири конференции, станах "съдия" на един национален конкурс в Канада, на който продължавам да съм съдия, вече десет години - все неща, които спокойно можех и да не правя, но имах емоционална и интелектуална нужда да върша. Представете си Анди и БФК, някои сме свикнали да общуваме с високо интелигентно обкръжение и да се ограничиш с двегодишно, което едва говори, е много трудно.
# 3 149
5 апр. 2015, 15:14 ч.
Разбирам я Анди, обаче много са й остри изказванията.
Разбирам и другите.
Само не разбирам защо си ги мерим.... на деца....
Еднакво фанатизирани са ми и противниците на ДГ и тези, които си мислят, че децата трябва да се бутнат там още при прохождането им. И двете крайности умрат да убеждават другата страна, че ако не приложиш вижданията им в/у своето дете, то ти ги го опропастил.
/говоря за хората в реалния ми живот, а не за някой списващ тук./
Виж целия пост
Разбирам и другите.
Само не разбирам защо си ги мерим.... на деца....
Еднакво фанатизирани са ми и противниците на ДГ и тези, които си мислят, че децата трябва да се бутнат там още при прохождането им. И двете крайности умрат да убеждават другата страна, че ако не приложиш вижданията им в/у своето дете, то ти ги го опропастил.
/говоря за хората в реалния ми живот, а не за някой списващ тук./
Препоръчани теми