Табу ли е третото дете в България и защо?

  • 210 261
  • 6 328
# 4 095
http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/04/09/2510528_bulgarin_ot_sasht … ichkite_8_elitni/

"Българин от САЩ е приет във всичките 8 елитни университета"  Grinning
Виж целия пост
# 4 096
Не съм сигурна, че ако не го види от мама и тати, няма да се запали. Ски - училището предлага и сноуборд. Съучениците карат бодибордове, а родителите им - пътуват и снимат примерно. ДАже не е примерно от небето да съм си го измислила, имаме такива хора около нас. И то идеята ми е да помислим върху това дали толкова всеотдайно и мотивирано ще подкрепим детето, ако става дума за нещо различно, опасно, нещо, което не разбираме, ново е, изисква времеви и финансов ресурс, не е традиционна професия или занаят. Дали както се проучват градини, гимназии, четат правилници и сборници, дали така ще търсите (търсим) пътувания по-евтини, детски лагери, спонсоркса екипировка,  безплатни треньори, локации (ако става дума за спорт), или материали за образоване и обогатяване , пътуване по фестивали, участия в програми, осигуряване на материали за работа? И за вс останали сфери, които няма да изреждам, това ми е по-лесно да го опиша.
Виж целия пост
# 4 097
Лесно от страни, за добра сватбена фотография са нужни поне 2 фотографи, куп оборудване и асистенти. За да те наемат за сватбен фотограф ( шом ще плащам пари ще са за професионалист) трябва да си показал нещо, например снимани сватби...т.е. трябва да си познат в бранша. Което няма как да стане, ако започваш сега.
Имам познат сватбен фотограф тук, е от него знам колко сватби е изснимал без пари, докато пробие.

В момента по мои наблюдения, почти никой не върши работа за без пари, особено ако няма друг доход. Плаща се и на асистенти и на стартиращи фотографи. Много професионалисти не използват изобщо втори фотограф, а някои дори и асистенти, особено ако сватбата е в друга дестинация. Иначе като във всяка професия, нормално е човек да започне от ниско. Каквото и да му е коствало на твоят познат, важното е, че е успял. Не исках да прозвучи така сякаш омаловажавам положените усилия Simple Smile .


За фотографите - нещата навън стоят различно, но у нас може да умееш да снимаш и без диплома и уни да намериш страхотна реализация. Да, трябва да си добър, да си гъвкав с решения и цени, да познаваш добре сферта, в която снимаш, за да си уникален, но има работа. За навън със сигурност е много по-трудно.

Луиса, в чужбина има много семинари, което също прави снимането без диплома възможно. А и наема на оборудване е по-разпространено, което дава шанс на начинаещите.
Виж целия пост
# 4 098
О, със сигурност. Не казвам, че е невъзможно. Но тук на 22 можеш да снимаш във филм като фотограф, за САЩ - не знам. Тук може, имам примерите.
Виж целия пост
# 4 099
с това чесане на езици, докато си избистрите кой какво искал да каже, ще имам време и четвърто да родя.

Давай Тити.

Аз се замислих - всичко е чудесно с амбициите на майката (визирам конкретно Анди), която иска най-доброто за децата си.

Първият ми въпрос е продиктуван от поста на Нино - а женитбата? Тя е не по-маловажна от образованието. Там също ли ще се намесиш или смяташ, че дотогава ще си ги възпитала достатъчно добре, за да могат сами да се оправят.

Вторият ми въпрос, също към Анди - децата ти са момчета. Ако бяха момичета пак така ли щеше да подходиш и как това (влизане в добро училище, получаване на отлично образование и след това)се "връзва" с концепцията ти за майката - домакиня?

Не се заяждам, съвсем сериозно питам. Естествено, не си длъжна да ми отговаряш. Просто, ако си мислила по тези въпроси имаш желание, ще ми бъде интересно. Струва ми се, че ще ти бъде много трудно да спреш да се месиш в решенията на синовете си. Това го казвам, защото припознавам себе си, но само отчасти. Аз си мсиля, че няма да спра да си вра носа в живота на дъщеря си, но се старая да се ограничавам.  Laughing
Виж целия пост
# 4 100
http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/04/09/2510528_bulgarin_ot_sasht … ichkite_8_elitni/

"Българин от САЩ е приет във всичките 8 елитни университета"  Grinning

Браво на момчето. Явно е надарено. Дано да има и късмет, наред с дарбата си и да просперира.
Виж целия пост
# 4 101
Не съм сигурна, че ако не го види от мама и тати, няма да се запали. Ски - училището предлага и сноуборд. Съучениците карат бодибордове, а родителите им - пътуват и снимат примерно. ДАже не е примерно от небето да съм си го измислила, имаме такива хора около нас. И то идеята ми е да помислим върху това дали толкова всеотдайно и мотивирано ще подкрепим детето, ако става дума за нещо различно, опасно, нещо, което не разбираме, ново е, изисква времеви и финансов ресурс, не е традиционна професия или занаят. Дали както се проучват градини, гимназии, четат правилници и сборници, дали така ще търсите (търсим) пътувания по-евтини, детски лагери, спонсоркса екипировка,  безплатни треньори, локации (ако става дума за спорт), или материали за образоване и обогатяване , пътуване по фестивали, участия в програми, осигуряване на материали за работа? И за вс останали сфери, които няма да изреждам, това ми е по-лесно да го опиша.

Ако разбираш английски (предполагам, че отговорът е "да"), изгледай това, което ти дадох като линк. Отговаря на част от въпросите ти.
Виж целия пост
# 4 102
Лошото е, че в София на този етап не приемат деца в езиковите гимназии след четвърти клас.

И няма и да започнат, защото в закона е предвидено гимназиите да нямат класове между 5-ти и 7-ми. Но пък има училища, които правят изпит по математика и приемат в паралелка със ЗИП някакъв език. 125-то например има паралелка с 2 часа немски и един математика, по успех също може да се пробва, сигурна съм, че виждах обявени места за паралелки със ЗИП БЕЛ и рисуване в някое от училищата. 138-мо пък има китайска паралелка за петокласници, тази година май стартираха.
Виж целия пост
# 4 103
Аз питам дали няма дечица, които сериозно са се захванали с нещо по-нестандартно, как родителите гледат на това, помагат ли и как и ако има три деца, как става номерът? Или какво прави майката да кажем, ако тя има идея за детето да учи по-стандартни неша за училище, а детето откровено иска да прави други, нови за нас неща.

Моите родители не ме подкрепиха никак, затова аз бих искала да подкрепя децата в това в което са добри. Бих изследвала всички опции, вместо да кажа "Маме, музикант/художник/спортист къща не храни". Например, креативните умения предлагат основа за куп професии, някои от които са даже печеливши.
Виж целия пост
# 4 104
с това чесане на езици, докато си избистрите кой какво искал да каже, ще имам време и четвърто да родя.
Поне ще ни отсрамиш. Че като гледам на повечето не им е занимава. Искат си спокойствието.
Вече и аз в това число. Поуморих се, поодъртях и с това второто дето ми се падна дивак на квадрат не виждам как ще станат три.
Виж целия пост
# 4 105
Аз питам дали няма дечица, които сериозно са се захванали с нещо по-нестандартно, как родителите гледат на това, помагат ли и как и ако има три деца, как става номерът? Или какво прави майката да кажем, ако тя има идея за детето да учи по-стандартни неша за училище, а детето откровено иска да прави други, нови за нас неща.

Моите родители не ме подкрепиха никак, затова аз бих искала да подкрепя децата в това в което са добри. Бих изследвала всички опции, вместо да кажа "Маме, музикант/художник/спортист къща не храни". Например, креативните умения предлагат основа за куп професии, някои от които са даже печеливши.

Дъщеря ми танцува. Когато танцува, сякаш цялото и същество е включено в процеса. Ако я гледаш, веднага се забелязва, че "има нещо магическо, красиво". Когато върши други неща - предимно учиулищни предмети - се справя доста добре, но имам чувството, че не е в процеса 100%. За съжаление, няма данни (физически) за танцьорка. Висока, стройна и слаба е, но не е особено атлетична. Танцува от две годишна, така че има тренинга, но когато гледам Мади и Кензи Зиглър - огромна разлика ъв физическите способности. Тази година можеше да отиде да учи в специализирана гимназия със специалност "танци". Приемът е по успех, попълват се документи, пишат се есета, освен това има и два изпита по танци, един след друг. Тя кандидатства по документи, но седмицата преди изпита реши да ги оттегли и си остана в частното училище. Решението и бе съгласувано с нас, дори се срещнахме с директора на сегашното и училище.
Моето лично мннение е, че децата понякога са "заблудени" за собствените си възможности. Да, детето ми щеше да влезе там, вероятно щеше да завърши с отличие, но знаейки характера и, мисля, че щеше да и бъде ужасно скучно и досадно. Сега е в среда, където има възможност да прави много и различни неща, а отделно ходи на танци през свободното си време и всички сме щастливи и доволни. За мен въпросът е много сложен и зависи от ужасно много неща.
Виж целия пост
# 4 106
sophiemmaspencer, а тя сама ли реши? Ако да - знаеш ли какво е провокирало промяната? Аз също не смятам, че винаги нещо, в което са добри, децата могат да развият или наистина е правилното за тях, но това е отделен въпрос. По-скоро питах за онези случаи, в които и родителите виждат, че детето наистина го бива в нещо ново, нестандартно, опасно, нетрадиционно или нещо, което самите те не признават за сериозно, но вече за новото поколение става такова, че и работа могат да имат, и да се реализират.
Виж целия пост
# 4 107

През цялото време се чудя следното: няма ли деца, които да искат да се занимават не с езици, математика и тн? Такива, които искат екстремни спортове (всички видове бордове, независимо какви), пътешествия със снимане, performеrs  (на български ми звучат гадно алтернативите, надявам се ме разбирате), обмени и тн? Говоря за възраст над 12 примерно. Интересно ми е да прочета няма ли такива, които са ориентирани към по-нестандартни сфери (или поне по-нетипични все още за БГ), как се подкрепят и насърчават от родителите и не на последно място - как с ТРИ деца (да не забравяме темата) става това Simple Smile

Пример: Отиваме в Турция, един баща беше със сина си (българи), таткото си тръгна с нас, детето остана. На ферибота бащата гледаше видеа на детето, което караше кайт сърф и обсъждаше с друг мъж (може би треньор) какво крило да му купят, секунди и тн. Беше оставил сина си при хора за още 2 седмици да кара.

Има, но едва ли един родител с акъла си ще остави 12-годишният отрок да се посвети изцяло на тези си хобита. Не че нещо, но такива улично-екстремни ги ползват като социализиращ фактор за децата от гетата, изпадащите от системата, рисковите откъм вливане в престъпността и бандите.  А за някои подобни хобита трябват много пари за оборудване. Описаният от теб случай с бащата не знаем какъв е, но едва ли момчето само това прави. Спортната кариера, дори най-готината, е до време, а после трябва да си вади хляба с нещо друго, а за свестните професии се иска учене.
Виж целия пост
# 4 108
ОК, Андариел, нека другите да кажат какво мислят. Всеки родител е с акъла си, няма единна норма. Да пробваме да излезнем от ученето конкретно (защото темата не е колко трябва да се учи и как, защо, къде и кога). Бистри се това Х страници вече. Не знам кого наричаш улично-ексремен, за мен тези определения са остарели. Да помислим в посока каква подкрепа и за какво всеки би оказал на децата си, на каква цена, а в контекста на заглавието на темата - с три дали можем да се справим? На първо време да преодолеем мисленето си. Именно затова казах - заниманията, които за нас са хоби (нашите поколения) за децата ни са сфери с възможности за реализация, и това че за нас не са сериозни, не значи, че не са такива вече.
Това за гетата е преди 30 години, нещата далеч не стоят така вече.
Детето е частен ученик, занимава се с това основно. С такива неща човек след това има достатъчно много сфери за реализация, с които да се занимава след активната кариера.
Виж целия пост
# 4 109
В 119-то има паралелки с БЕЛ и с природни науки, Валери, не е само МАТ.
Пък Анди има и момиче Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия