На дървото никнат пролетните пъпки, а на АВГУСТИНЧЕ- първи зъбки!

Мина много добре, макар че от предзащитата бях по-доволна....може би защото нямах ограничения във времето и презентацията ми беше близо 50мин и по-спокойно можех да обясня детайли - все пак това са три години работа. Имаше повече хора и дискусия с доста въпроси след това. Някак си по-добре успях да покажа какво съм направила и какво мога.
Сега редуцирах презентацията до 30 мин, като в действителност не съм променяла слайдовете и броя им, а дори добавих един нов, заради коментар в едната рецензия. Та общо взето препусках, което на места ми оплиташе езика доста, но пък тези който ме познават лично знаят, че аз имам дар слово и доста висок тон (шефката и на предзащитата и сега имала притеснение дали гласът ми няма да падне до края). Та председателя на комисията ме представи (тук имаше малко напечен момент т.к. лаптопа създаде проблем и един колега се опитваше да го вкара в ред, докато вече ме представяха и направо ми скъси живота и даже не чух представянето а знам, че е било хубаво т.к. председателката на журито ми е любимата професорка с която работя съвместно от 1-ви курс, а после правих дипломна при нея магистратурата и спокойно мога да кажа, че сме приятелки Не станах докторантка при нея само защото щеше да се пенсионира, но в последствие реши да удължи и и разрешиха де, което не беше сигурно и затова не се нае да ме поема. После си изпях презентацията и почнаха да четат рецензии и становища, като председателката се постара да ги накара да не ги четат дословно, а по накратко, че е много досадно 5 пъти да чуеш за какво се отнася дисертацията, колко страници е, колко литература е цитирана и т.н. Даже шефката, която по право е със становище в комисията не чете нищо, а просто каза някой много мили неща за мен. Така или иначе преди седмица рецензиите и становищата бяха публикувани официално и всеки може да се запознае с тях.
После аз станах и благодарих за коментарите и забележките в рецензии и становища и почнах да отговарям на въпросите поставени в рецензиите. Питаха дали има още въпроси - нямаше (както казах нямаше много хора, а и на предащитата хората от комисията зададоха доста въпроси та нямаше още какво да питат). Накрая благодарих на шефката и всички колеги (за малко да го пропусна този момент) и на семейството ми. Гласуваха за присъждане на степента и се почна с честитки Обичайно поне при нас някой от по близките ти хора отваря кутия с бонбони, че като излизат да се почерпят хората. После с по близките се събрахме в кабинета, поради това, че бях с Боян нямаше как да организирам нещо сериозно ....но поне се видяхме. Ако я бяха направили по-рано можеше да направя нещо по-сериозно.....ама сега и чисто финансово не ми беше по силите, че ни се събраха много неща....та това е сега чакам да ми обявят конкурс за главен асистент.....много кофти т.к. вече съм се явявала на същия за асистент и ако бях успяла да защитя по-рано щях да се явя директно за главен асистент и да си спестя не малко нерви....защото сега отново има риск и други хора да се явят на конкурса т.к. той си е открит...няма как....а закона не позволява просто да ме преназначат, когато защитя....много кофти...конспекта е от 77 ужасно тежки теми, който естествено трябва да уча наново та общо взето тези дни само чувах коментари от хората как ще си отдъхна и че вече съм свободна (това не от колеги т.к. те знаят, но останалата част от приближените ми не вдяват нищо от университетски степени и академични длъжности и аз вече не искам и да обяснявам) та само се усмихвам и кимам а си знам че като съм станала преподавател скоро от учене няма да се отърва