Мама Ан, съгласна съм с това, което казваш за Парченцата. Не на 100%, но в основни линии си права.
Темата за възпитанието на децата е огромна и много сложна. От една страна са добрите условия на живот, които трябва да им се осигурят. Това Джансу го има, Хазал почти го няма. От друга страна са възможностите за развитието на децата - пак същата констатация и за двете. А какво става с обичта, която е задължителна? И тук разликата се набива в очи. Дилара със сигурност обича децата си, но липсва външната изява, усеща се хладина. Докато бащата винаги демонстрира обичта си. Може би точно тази разлика поражда усещането за липса на обич у Дилара.
Има и още нещо много важно - генът, наследството. Двете момичета са наследили родителите си. Но условията, в които са отгледани като че ли са засилили даденостите им по рождение. Какво е видяла Хазал - поведението на леля си, което вместо да тушира негативните страни от характера, ги е подчертало и засилило. Затова виждаме едно дете изграден егоист, с недостойна ценностна система. Докато при Джансу заложеното добро се е развило, не е заличено.
Мога да кажа от личен опит, че това, което господ ни е дал, остава завинаги. Чрез възпитанието може някои черти да се засилат, други да се тушират. Но винаги, в зависимост от ситуацията генът се проявява. Аз имам две деца с 1 година разлика във възрастта. Отгледани са като близнаци, в едни и същи условия, с еднакво отношение към тях. А са толкова различни, като че ли не са брат и сестра. Колкото и усилия да съм правила, при тях генът винаги надделява.
Стана много дълго, извинявай!
При всяка нова серия на филма очаквам някакво развитие в по-сериозна посока, но ... явно филмът е замислен по друг начин. И въпреки това чакам с нетърпение новите епизоди. Може би защото любимецът ми играе и това ми е приятно. Ще видим какво ще стане по-нататък.
Виж целия пост
Темата за възпитанието на децата е огромна и много сложна. От една страна са добрите условия на живот, които трябва да им се осигурят. Това Джансу го има, Хазал почти го няма. От друга страна са възможностите за развитието на децата - пак същата констатация и за двете. А какво става с обичта, която е задължителна? И тук разликата се набива в очи. Дилара със сигурност обича децата си, но липсва външната изява, усеща се хладина. Докато бащата винаги демонстрира обичта си. Може би точно тази разлика поражда усещането за липса на обич у Дилара.
Има и още нещо много важно - генът, наследството. Двете момичета са наследили родителите си. Но условията, в които са отгледани като че ли са засилили даденостите им по рождение. Какво е видяла Хазал - поведението на леля си, което вместо да тушира негативните страни от характера, ги е подчертало и засилило. Затова виждаме едно дете изграден егоист, с недостойна ценностна система. Докато при Джансу заложеното добро се е развило, не е заличено.
Мога да кажа от личен опит, че това, което господ ни е дал, остава завинаги. Чрез възпитанието може някои черти да се засилат, други да се тушират. Но винаги, в зависимост от ситуацията генът се проявява. Аз имам две деца с 1 година разлика във възрастта. Отгледани са като близнаци, в едни и същи условия, с еднакво отношение към тях. А са толкова различни, като че ли не са брат и сестра. Колкото и усилия да съм правила, при тях генът винаги надделява.
Стана много дълго, извинявай!
При всяка нова серия на филма очаквам някакво развитие в по-сериозна посока, но ... явно филмът е замислен по друг начин. И въпреки това чакам с нетърпение новите епизоди. Може би защото любимецът ми играе и това ми е приятно. Ще видим какво ще стане по-нататък.
Името ти да ти носи много късмет и щастие 
Тио 
Да сте живи и здрави! 
(Нали четях темата на ВВ и си спомням за теб от там! 
)
