Става въпрос за първия и единствения до момента човек в живота ми. Бяхме заедно година и малко, след което чувствата у мен угаснаха вследствие на много караници, сцени на ревност, шамари... НО въпреки всичко продължавах да тая приятелски чувства и уважение спрямо дадения човек и до ден днешен, заради хубавите моменти заедно, жестовете, думите, грижите и ласките. За това, че единствен знае за някои неща, че ме е изслушвал, давал ми е ценни съвети и само той е бил до мен в най-трудните ми моменти. Правел е и невъзможното. Оценявам го.
Така се случи, че животът ни раздели и всеки тръгна в друга посока. Много ми тежи това, че сме разделени и останах без най-добрия си приятел. Всеки ден плача, нямам апетит и почти не се храня, главата ме боли...
Кажете как сте преживяли първата си любов, или раздяла с много ценен човек. Кажете ми как да постъпя, какво да направя. Искам да разбера вашето мнение, съвети, препоръки...
(Вмъквам, че разликата ни е над 10 години, ако има значение и че е имало много противници на тази връзка.)
Извинете за дългия пост и благодаря на прочелите и включилите се.