ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №20

  • 140 226
  • 783
# 300
Почвам и аз да се замислям дали да не фи пробвам тия капки.
Виж целия пост
# 301
Пробвала съм ги тези бахови капки.Ефекта им върху мен беше пълна нула.Хич не ми подействаха и дори и на момента докато ги капя не ме успокояват.само дето дадох 30 лв.Или моето състояние е твърте тежко за тях....но е факт,че нямаше ефект
Виж целия пост
# 302
Сладкишче,а ти как ги приемаше капките, вземаше  ли ги през 15 минути по 4 капки до постигане на желания резултат?
Виж целия пост
# 303
Хомеопат ми каза да си ги слагам 3 пъти на ден по 3-4 капки под езика.като 30 мин преди и след тях не пия и не се храня.И с тях и без тях все едно и също,не усещах разлика.
Виж целия пост
# 304
kabo6ar, за тези капки става въпрос   http://www.rescue.bg/%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%8E/  .
    Относно  Сероксата,само него ли пи или в комбинация с нещо друго,и наистина ли  от 10 години нямаш симптомите на ПА?   Аз освен  Ксанакс вземам и Золофт и Тритико вече пети месец,но сега нещо се объркаха нещата при мен.Силно се надявам да е временно и да отмине,но за всеки случай си записвам информацията за Сероксат.
При мен водещо беше недостиг на въздух,ПА получавах в определена ситуация,а въздух не ми стигаше почти постоянно.Абсолютна гадост.Само Сероксат пиех с уговорката,че ако получа ПА ще мога да взема Ксанакс.Освен това първите 3-4 дни взимах х 1/2 тб. ,а след това х1 сутрин.Приятелката ми каза ,че ако усетя нещо което все още ме тормози вдигам дозата на 1 и 1/2 тб .Мисля ,че за около 2-3 месеца ги пих така и след това пак се върнах на 1 дн.Проблема беше като ги спирах.Умирах от страх,че ако ги спра вс.ще се върне.Постепенно ги спрях и 1 месец усещах дискомфорт,но и това отмина.Преди 2 год,т.е. 8 год. след Сероксата при дадена ситуация пак получих няколко ПА(бях в чужбина и нямах нищо под ръка  от психофармака за пиене),но след като се върнах веднага взех мерки и започнах  Ципралекс х 1/2 тб. дн.Може би се повлиях,но бавно и с не такъв бърз ефект като Сероксата.Ксанакс си нося в чантата и го вземам при определени случаи.Понякога когато много ми се събере вземам 1/2 тб.от 50 мг.на гладно и след 10 мин. ми става толкова хубаво ,понякога тази доза вообще не я усещам.Забелязах с год.,че ПА получавам при необичайни за мен ситуации и когато трябва да правя неща пряко волята си, на дъното на проблема обаче е страх,от нещо,за нещо.В тази посока трябва да се работи.Ходих на психоаналитик известно време,но нещо не ми допадна терапията му и се отказах.Това е.Дано съм ти била полезна.
Виж целия пост
# 305
И при мен тези капки нямат никакво действие и дадох 36 лева за тях....водичка.
Виж целия пост
# 306
аз не виждам проблем, за да не го спреш- изтръпването на главата е толкова безобидно нещо при ПР или аз нещо не го разбирам добре!
Малко объркано съм се изразила...Това изтръпване на главата, както и други симптоми като страх от хора, каране на кола, изтръпване на крайниците, мисълта, че ще припаднеш, сърцебиене и т.н. са били част от симптомите, които изпитвах при ПА преди. И сега като го спирам лекарството, този симтом/може би подсъзнателно/ ме кара да мисля, че ще започне ПА.

Абсолютно подкрепям Мария. Всички живи хора имат изтръпване ,сърцебиене и т.н ,но за разлика от хората с ПР те не отдават значение на тези неща.
Виж целия пост
# 307
Уондър, от промяната на времето е. Аз също  не се чувствам добре и затова не пиша, защото аз пиша основно когато съм добре. Понеже 2 седмици съм адски натоварена и с групи и с публични изяви ми се събра доста безсъние и едва кретам. Слава Богу, че ксанакс ми действа, а иначе жадувам за почивка....
Виж целия пост
# 308
Позволявам си да копирам нещо прочетено от човек справил се с ПР, тревожност и натрапливи мисли. Много ми хареса, замислете се над написаното, има много смисъл в него.

" Пренесете се като постпянен резидънс в болница. Много добра идея е, кардиограмата, енцефалограмата, холтера и поне десетина други уреда, да са постоянно,денонощно закачени за вас. Но, вие знаете, че екипът точно на тази болница някакси недовижда и не долавя сериозността на положението ви, въпреки че уредите показват,че всичко е о'к. Просто лекарите в тази болница не са добри, нещо във вас го знае. Затова потърсете 111111000000088899999333333366666607 - мо мнение. В онази болница в Сидни дори можете постоянно да живеете в подвижен fMRI (ядрено магнитен резонанс), а през нощта да спите в PET. Не е зле, нали? Но и тези машини пак не показват нищо, а и тези доктори, както и тези от Швейцария, Турция, Израел, Щатите, Канада и всички останали клиники, в които вече сте ходила, не виждат, не откриват ужасното, тежко, дегенеративно, бавно или бързо или мигновено или пък ужасно бавно и с години повалящо ви и убиващо ви заболяване! Обаче каква клиника има на Марс - там чрез манипулациите си с антенките си, тамошните доктори веднага виждат, на биохиично, на квантово ниво вече знаят и резонират със страховата, откъснала се от Любовта его програма във вас. Ето, ето - намират нещо дребничко - ураааа, действително съм болна, ето на, казах ли ви? Обаче е безобидно ... жалко, вика подсъзнанието ви, нямащо за какво да се хване. И тези зелени доктори не стават...

 

- Не пускайте контрола - той едничък ви е останал милият. Контролирайте контролирането на свръхконтрола на метаконтролиращите неконтролирани, но вече почти контролирани импулси на най-малкото телесно потрепване. Ако няма такива, за Бога, създайте ги с втренченото си, нагаждащо хипотезата си внимание. Все някаква сетивност ще успеете да предизвикате фантомно - я пристягане тук там, я проприоцептивно усещане във вътрешностите, я някои от свързаните с тревожността симпатикови симптомчета. Не забравяйте да ги преувеличите. Нищо, че сама си създавате и въртите и стоите в собствения си филм. Не забравяйте - не се вадете от него - в никакъв случай! Този филм е, който ви дава някакво подобие на смисъла, който липсва в живота ви, лишен от сигурността на доверието, любовта и вдъхновения полет. Не губете филма, не забравяйте да го подхранвате с ярки образи, самопредизвикани чрез нащрек наблюдението усещания. В никакъв случай не променяйте мисленето и отношението си към тези фантомно - симпатикови симптоми - недейте, моля ви. Какво би ви останало, ако се лишите от свръхконтрола на страха си?! Тогава, ако пуснете невротичното напрягане и контрол, страхът се топи, но неееее, недейтеееее - тогава ще ви се наложи да се изпълните със смисъла на любовта, да осъзнаете, че освобождавайки невротичния свръхконтрол се ражда самообладанието на духа ви. Но не, не, това са глупости и вие знаете, че са глупости, нали?! Разбира се - в любовта и щастието се губи всичко, отвратително е. В тях няма контрол, опасно е. Обичайки и вярвайки в Бога и себе си, се налага смирено да се доверите - но тогава се губи този прекрасен защитен контрол... Е, как без него сега, за някаква си льобоф... Затова, знаете, че трябва да се напрегнете, да внимавате много, постоянно, да се абонирате към кравефермата за по-евтина и постоянна доставка на телета, които с невротично удоволствие да поставяе под воловте на страховте си. Не забравяйте - страхът е тук да ви защити - много важно е да наливате когнитивни изкривявания в невротичния му огън. Ако така я карате, на всички толкова ще им писне от вас, а и на вас от себе си, че само той - страшилището, ще ви остане. Чудесно е, нали?! Затова, карайте я по-леко - така ще можете да си го поддържате с години и години. Че закъде без него - първи дружки сте. Свикнали сте си като гащи и кафява диря по тях, пропили сте се един в друг. Не, не перете невротичните си гащи във водата на смиреното доверие - може да намирисва, но нещо във вас знае, че само така ще оцелеете. Е да, така много много не живеете, освен външно и механично, губите всяка радост и вече сте полумъртва, но какво пък... Както скунксът гони с миризмата си гадните натрапници, така и вие, с негативното си, страхово мислене пораждате миризмичката на страха си. Смърди, но предполагаемо пази... от истински допир до сянката ви и прегръщане на малката хлапачка там, зъзнеща и изолирана в мазето на подсъзнанието, изолирана там от надзирателя на фантомния страх...В тази връзка...

 

- Прочетете "Дон Кихот де ла Манча" още веднъж. Екипирайте се с подходящ леген за главата, тенекия за тялото. Е, вие вече си ги имате като невротични мускулни брони, но все пак... Намерете си съвременен Росинант - трабант и с него започнете да обикаляте из пустините на страховото безлюбие, белким някой доктор Дулсинео ви се върже... Не забравяйте, че умирате, само да спрете за миг невротичната въртележка и оооо, оооо кошмар - тогава идват доверието и обичта. Но, те са много, много опасни, помнете го и стойте настрани от тях ... Дааа, не забравяйте да четете рицарските книги - да ровите из интернет за болести. Това не е кокошо чоплене и човъркане за невротично червейче, неее - така ще знаете къде са вятърните мелници! Тогава спокойно ще можете да се свръх-фокусирате в тях и да се повъртите във въртележката на гигантската битка с чудовищата на гадните и постоянно дишащи във врата ви болести! Точно така!

 

- Един междинен вариант, в който вероятно вече сте - но, винаги може още и вие знаете това! Работете! Не вдигайте глава от работа! Всяко удоволствие, всеки намек за щастие, веднага затрупайте с претекста, че ТРЯБВА да се работи - много, постоянно, още повече, повече, можете, да можете, сега, още, сега, работааа! Работата може да ви е гард против гадното отпускане, против отвратителната релаксация телесна и ментална. Знаете, че в тези противни почивни дни положението става напечено, налага се да се докоснете до почивката и спокойствието... Но те са ужасни, нали?! Дори за малко застанала в тях, изпълзяват кошмарните дълбоко - океански чудовища на сигурната увереност. че се случва нещо ужасно!!! Никакво доверие в тялото, в живота, в Бога, никакво - точно така! Работа - избягайте в нея, вие сте воин на труда! Така можете да държите тези подводни чудовища далеч от погледа си - темпо, още, темпо, още! Само едно нещо помнете - в никакъв случай не се отпускайте, не релаксирайте - знаете какво се случва тогава, нали?! Затова - работа, още работа!

 Та, варианти има... Само нещо да ви предупредя, Има едни гадни копелета - казват им психотерапевти, В никакъв случай не преминавайте терапевтичен курс при такова животно. Може да ви провокира, да ви накара да загубите страха си, това спасително фенерче в тъмната нощ на невежеството, където драките на кошмарните болести постоянно се впиват в тялото, а хищниците на неочакваните болести дебнат, дебнат, дебнат - чувствате ги, нали?!... Е, те терапевтите все разправят за някакво слънце на сигурност и сила, ама вие си знаете, че това са пълни глупости,нали?! "
Виж целия пост
# 309
Мария, ще си позволя да вкарам лека корекция: Човекът, написал горното, е Орлин Баев и, доколкото ми е известно, той не е имал ПР, за да се е справил с него. Това, което той самият е казвал, е, че има тревожност, която си го съпътства през целия му живот.
Виж целия пост
# 310
И на мен капките на д-р Бах не ми действат. Все едно си пия водичка. Sad А четох мн хубави мнения. Явно е до внушение, нз.
Виж целия пост
# 311
Мария, ще си позволя да вкарам лека корекция: Човекът, написал горното, е Орлин Баев и, доколкото ми е известно, той не е имал ПР, за да се е справил с него. Това, което той самият е казвал, е, че има тревожност, която си го съпътства през целия му живот.


Орлин Баев даже е психотерапевт. Аз като го четох това и помислих,че е някакъв лош превод на текст, още повече след като се споменават думите резидънс, Сидни и прочее неща, но сега го видях на сайта му. Не съм запозната дали има тревожност, но съм била при него няколко пъти и ми се стори доста не-тревожен. Иначе е готин човек и помага на много хора, но КПТ не е за мен, та се ориентирах към класическа психотерапия, която е доста по-успешна при мен в това отношение. Но за ПР, особено ситуационен, Орлин е много добър вариант.
Виж целия пост
# 312
Орлин имаше много по-тежко заболяване, за, което дори не искам да споменавам. Той е психолог, а терапията му се изразява в различни дихателни йогистки техники.  Лично на мен не ми вдъхва тишина и спокойствие.....един терапевт, който ме товари психически, че чак ми вдига кръвното с монотонността си  не би ми създал комфорт. Да, вярно е, че владее вербалната еквилибристика, но това мен лично не ме устройва. Аз също я владея, но не бих си позволила да приема клиент с ПР, при положение, че аз самата не съм го овладяла.
Виж целия пост
# 313
Орлин имаше много по-тежко заболяване, за, което дори не искам да споменавам. Той е психолог, а терапията му се изразява в различни дихателни йогистки техники.  Лично на мен не ми вдъхва тишина и спокойствие.....един терапевт, който ме товари психически, че чак ми вдига кръвното с монотонността си  не би ми създал комфорт. Да, вярно е, че владее вербалната еквилибристика, но това мен лично не ме устройва. Аз също я владея, но не бих си позволила да приема клиент с ПР, при положение, че аз самата не съм го овладяла.

Това вече е доста серозно твърдение....дали е така наистина?
Виж целия пост
# 314
“Здравейте след спирането на флунаксол има ли ли сте проблеми и странични реакции от това, че прочетох страшни неща за това лекарство и са спирането му, а на мен точно ми предстои след 2 месеца пиене да го спра?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия