- докато чаках секциото, чух, че младата дежурна лекарка е имала изключително тежко дежурство предната нощ, но старият лекар си е спал спокойно и никой не е посмял да го събуди.
- секцио ОК, след това реанимация с изключително вкисната сестра. Съседката ми по легло ми каза, че нещо катетъра ми не е наред и аз попитах сестрата, защото не можех да видя. Тя ми отговори да не се занимавам с неща, които не са моя грижа.
- никой, ама никой не дойде да ми каже как е бебето или поне да се обади на вкиснатата сестра, за да ме информират. Видях го чак на следващия ден следобед.
- на следващия ден сутринта вече бях в отделението за родилки. Нулево внимание от персонала. Само лекарката идваше да ме види веднъж дневно.
- Бебетата се носеха на 3 часа, винаги спящи дълбоко, вероятно натъпкани предварително с АМ. След първата среща, когато ми обясниха едно-друго за кърменето, акушерките просто отваряха вратата на стаята и бутаха количките с бебетата вътре. След това затваряха и дори едно добър ден не казваха.
- На съседката бебето имаше проблем и не й го носеха. Като ходеше за сведения, все я отпращаха. Веднъж беше излязла до кафето и една сестра благоволи да дойде на крака да й даде сведения. Когато разбра, че майката я няма, се ядоса и овика присъстващите родилки: "Уж искате сведения, пък постоянно хойкате!"
- Не ти дават собствена нощница, а няма кой да ти даде чиста болнична.
Сигурно пропускам нещо, все пак доста години минаха от раждането. За мен подобно отношение е отвратително и безчовечно.