Масово тормозят родилките в АГ отделенията у нас? Истина или...?

Поста ми е провокиран от изказванията на някои дами, които твърдят, че няма лошо отношение на персонала, а високи очаквания от нас. Отвратителното отношение е факт, в абсолютно всички градове. Ето я моята история. Първо раждане 2009 Стара Загора. Лека бременност , без никакви проблеми.Имаме две частни болници, но им се носи славата, че раждаш ли там 90% си със секцио. Държах на естествено раждане и решихме, че ще е в държавната. Така...в два посред нощите ми пада тапата, грабваме багажа и към болницата - вратата заключена, звъним и една вкисната, сънена лелка ни отваря с реплика - Вие, знаете ли колко е часа, намерили кога да дойдат.Ние сме така Сърцето ми се сви, ама си мисля , е сега сме я събудили , неприятно е. Натам процедурите ги знаете. Настанявам ме в една стая с още една жена (ромка, около 30 годишна, трето дете ражда). След около час, жената почна много да я боли, опитахме да събудим сестрите, репликата им беше- Стига си викала, рано ти е още  Тръгвам да дигам скандал и че това не е нормално, реакцията беше- Егати, тая нощ, няма ли да ни оставят, и се шмугнаха пак да спят.След 15 мин. превиване и пъшкане, жената отиде до тоалетната, върна се , и както си стоеше права изведнъж скочи върху леглото и половината бебе , почти беше излязло.Е тогава вече се развиках, че те, не са нормални хора, вдигнах всичко на главата си.Хорицата невъзмутимо влязоха, избърсаха, срязаха пъпната връх( жената беше вече родила сам сама, на леглото в стаята) и казаха, е случва се. Аз вече звъня по телефона на мъжа си и му казвам, че АЗ ВЕДНАГА СИ ТРЪГВАМ ОТ ТАМ, да идва да ме взима и да ходим към някоя от частните.Е не стана , родих  в държавната и три дена стисках зъби и си повтарях не съм добитък, човек съм. Единственото положително нещо, е че докато обикалях коридорите да търся главни лекари, директори, началници на отделения, че някой да ми разпише документите, че си тръгвам по собствено желание , контракциите си минаха без да ги усетя и просто си родих набързо. Второ раждане 2012 - пътувахме чак до Сливен, едва не родих по пътя. Е там нямам оплаквания. Не са ме носили на ръце, не са ме гледали като кралица, но отношението беше НОРМАЛНО, като към човек.

Точно с теб нямам намерение да водя никакви полемики  . Само ще ти кажа усещаш ли абсурността в цялата работа . Наистина ли мислиш, че на запад не биха се възползвали от клизмите, ако имаха някакъв доказан ефект? И нали не забравяш, че темата е за абсурдите в здравеопазването при родилките в БГ ? Да не говорим, че детската ни смъртност е една от най високите в Европа. Та ако едната клизма определяше качеството на здравеопазването ни, цена нямаше да имаме  .

 

За всички, които не са раждали без клизма: когато не са ти правили клизма, по време на напъните при пълно разкритие се стискаш, за да не се наакаш. Е, аз стисках поне 30 мин преди най-накрая да се появи дежурния лекар по отделение (след като не го видях изобщо целия ден, аз бях в 9 сутринта в родилно, той се появи в 6 вечерта), погледна ме и каза, че отдавна трябва да съм родила...по време на самото (първо) раждане, за да се отпусна, ви викаше да акам. Много красив  момент. Споменът държи доживот. Изобщо не съм мислила за инфекции, само стисках, защото обикновено човек не ака публично пред непознати, особено в разкрачена поза на магарето.

Чела съм западняшки разкази "какво да очакваме в родилното" и общо взето се повтаря един мотив: ще се наакаш пред акушерките, но няма да ти пука, ще те забършат. Така че просто са приели друга практика и ги учат да не им пука.

Сори, на мен не може да не ми пука.

 Малко истории:

http://www.scarymommy.com/pooping-during-childbirth/
http://nursingbirth.com/2009/03/15/top-10-dos-don%E2%80%99ts-of- … ring-labor-birth/
http://www.mommyish.com/2013/10/04/defecating-during-labor/

Ако Гугъл го индексира, значи се случва и на западнячките. Не са висша порода...

Но имат водно раждане:

" I did poop whilst in labour in the water bath"

Мммм, приказка...

За Шейново мога да кажа, че това върху, което трябва да поработят е помощта за кърмене. Твърде лесно дават АМ на родилките и ако те не са се интересували само, просто ще си хранят бебетата с биберони и няма и да се напънат да кърмят. Аз не бих давала, просто ще говоря с консултанти по кърмене да посещават болницата и да помагат. А АМ само с рецепта. Една акушерка коментираше нежеланието на една родилка да кърми, че на бебето затова му викат кърмаче, защото се кърми.
Нощници има винаги чисти, слагат се на една метална количка до манипулационната. Като ти се изцапа отиваш и си взимаш и пускаш мръсната в определения чувал. Ако си поискаш от санитарка също ще ти кажат от къде да вземеш.
Аз лично мисля, че след секцио, освен ако нямаш усложнения, е добре да се ходи. Та не ми се вижда нещо лошо в това, че трябва да станеш, за да си вземеш бебето. И мен ме болеше, ама ставах, ходех, кляках...и много бързо се възстанових.
В банята редовно имаше гадории по пода, санитарката непрекъснато чистеше, ама докато стигне до банята гадориите си седяха. И ми е много чудно как аз със секцио си миех банята с подвижния душ, една капка кръв не оставах след себе си, а някои с нормално раждане, при което уж на 4-ия час си като краставичка, оставяха  гадости и не се сещаха да позамият с душа. Ми то, колкото и да се чисти, все ще е мръсно след поредната жена. У тях дали така си оставят в банята...
Доволна съм, в реаничанията преди секциото ме беше много страх, аз съм си лигла и цивря...бърсаха ми сълзите сестрите, успокояваха ме, по време на секциото също. Бебето ми го дадоха на другия ден след излизане от реанимация. Никой  не дойде да ми даде информация за бебето, но честно казано не съм и очаквала, нито съм питала за него. 
Пак бих родила там, предполагач, че отново няма да си избирам лекар, въпреки че тази, която ме оперира много ми хареса. Единствено бих си взела вип стая и бебето ще е непрекъснато с мен. Бих искала да съм на спокойствие, да кърмя бебето без да ме гледат любопитно другите момичета, които по една или друга причина не кърмят. Единственото, което ми тровеше нервите е, че една санитарка беше позната на едно от момичетата в стаята и киснеше при нас непрекъснато, зяпаше ме, седеше ми по леглото, взе ми бебето от количката преди да успея аз за пръв път да го докосна.
И подкрепата за кърмене, пак ще повторя, това е нещото, върху, което трябва да поработят. Имаше помагащи, но ако си попиташ. А на мен ми беше заседнала буца непрекъснато, ревях денонощно, като тръгнех да питам и се разциврях, затова не поисках помощ. Но се справих де, просто не знаех дали правя нещата правилно.
Имаше циганки, някои не говореха добре. Даже идваше соц.работник заради една от тях. Не ги навикваха, държаха си се нормално...викаха им "майче" като на всички и отношението беше напълно еднакво. Само една от тях ми каза, че в тяхната стая е студено. Не знам как се получаваше така, навсякъде беше адска жега. 
В Шейново лежах и в патологията, там също не видях нещо лошо, а аз редовно си седях и се хранех с циганките, сигурно за ужас на някои. 
Клизма ми направиха, но аз не съм се и страхувала...не беше кой знае какво. Обезболяващи непрекъснато ми даваха, аз даже не исках, но те ми слагаха и допълнителни.
За преди не мога да говоря, но за сега ми е много странно кои са тези грубияни, как не дават лекарства, седи мръсно, няма нощници. 
Аз си носех и мои, обличах болничната за визитацията, много родилки правеха като мен. Но за самото раждане предпочитах тяхна. При нормално раждане, нямам желание да си цапам моя, която после ще нося.
Правиха ми кюртаж и нощницата беше моя, после я хвърлих директно, защото не можех да я погледна.

Виж сега, то и ти акаш ( макар и вербално) и то всекидневно, но като гледам срама нямаш 
Разбирам, че за теб е по добре да те навикват, да ти счупят ребрата, да не ти обръщат внимание, да не те обезболяват, обаче да не си с н.асран задник  .

 Раждане през януари в "Света София" (Тина Киркова), не съм била тормозена, но първия въпрос на лекар или акушерка ( сестра) е имате ли избор на екип или кой наш колега ви следи бременността? И ако имаш избор на екип или кажеш "вълшебното" име на колега, има почти нормално отношение!
 Лично аз съм повече от доволна, в Родилно отделение спасиха живота на бебето ми, професионалисти са, респект! Повече ядове бъдещата майка може да има с престоя си след раждането, и то от страна на акушерки и санитарки!
 

Гледах такова видео - водата - кафеникава; родилката плува в ла..а; бебето също в ла..а 

Да, зълва ми, която живее в провинцията, разказваше, че не са й правили клизма и се била изпуснала по време на раждането. 

Аз пък съм виждала как бебе докато го вадят и ака! И това ли трябва да ме отвращава?

Въпросът е, че с нещо просто и не много неприятно ще си спестиш друго неприятно нещо. За което цял западняшки интернет пише закачливи статийки...

нямам никаква идея дали трябва, дали не трябва, защото навремето никой не ме е питал. Но като се замисля, толкова много жени по света раждат без клизма, без английска сол, без нищо, пък дали се стига до инциденти с дебелото черво? не знам, някак не ми се вярва да е толкова често явление.
Още по-странното е, че хем правят клизма тук, хем после дебнат дали до третия ден си ходил по голяма нужда и тръгват да тъпчат със слабителни. Е, как да стане тая работа, ако още от началото на раждането не дават ядене, ако ще и дванайсет часа да трае, първото денонощие не си ял от изтощение, второто все още не знаеш на кой свят си и ядеш малко! То нали трябва да се събере нещо в тези черва!

Когато майка ми отишла да ме ражда, били заедно с още една женица, на която обаче не и направили клизма, май нямало време, а бебето се родило цялото изпоцапано с л...а. Жената се оказала явно по-чувствителна и после, на психическа основа, не искала да си погледне бебето, да го вземе.Пред очите и била картинката с л.....а. Гадно, ама се случва.

Да вземем и на бебетата да правим клизма, че да не ни посрамят

Радвам се, че темата ви забавлява. На мен невъзможността да си отпусна мускулите и да напъвам, когато естествено са ми идвали родилните напъни, вместо да се стискам, можеше да ми коства живота на бебето. Което е много смешно, нали?