"Изпраща ФЕВРУАРЧЕ зимата студена и чака баба Марта румена засмена"

И ние с ММ, като Гери, решихме да купуваме апартамента 2008г. когато кризата беше с разгара си, и цените на имотите бяха невъзможно високи. Всички ни обявяваха за луди, понеже това беше най-малко подходящото време за покупка на недвижими имоти. Обаче ние искахме, и точка. По същата логика се опитваха да ни разубедят, понеже след година цените щели да паднат на половина. Тогава се и говореше усилено, че ще продават Мини Марица Изток, (съответно имаше риск за работата на ММ), но то това се говори от 10 години. И това не ни спря. Ние бяхме решили вече. Мрънкаха и те (свекърите), съветваха, ама като видяха че не поддаваме, ни подкрепиха. Даже свекървата изтегли 25 000лв кредит, за да ни помогнат, понеже не ни стигаха парите за покупката и за ремонта после. За което винаги ще съм им благодарна. А преди това живеехме в гарсониерата на баба му на ММ, тя си живее на село и без това жената. Продадохме я и бабата ни даде парите, за да си купим жилището. Та, от тук, от там и се събраха парите. Купухме го, поотремонтирахме тук там, понеже беше почти основно ремнтиран преди да го купим, обзаведохме се и сега си жимеем спокойно и шастливо. Остават по-малко от 4 г. за изплащане на кредитите (ММ и на майка му, ама нейния тя си го плаща.) И всичко премина нормално, без сътресения, колкото и да беше рисков момента. Е, вярно е, че след 2-3г. брат му на ММ си купи за по-малко пари 3-стаен в Ст. Загора, ама не съжаляваме. Та, мисълта ми е - има ли желание, има и начин. 

Иначе да, свекървата се отчете тогава. И дума не е ставало да им се връщат тия пари, никога! ММ изтегли кредит, но не стигаше за да купим жилището, а от банката повече не му даваха, та за това. Нямаха как иначе да ни помогнат, много пари са. Свекъра пък имаше 2000 на депозит, изтегли ги и ни ги даде, понеже вече имаше кердит, за да си купи кола. Майка ми и тя квото беше събрала за сватби-матби, всичко ни даде и тя. И така, събрахме ги и купихме.
Сега, като ги казвам тия неща, ще си кажете - е какви добри хора са й се паднали на Мечева за свекър и свекърва, пък тя се оплаква  Така е, наистина са много добри хора. Даже прекалено добри и все искат да се бутат и да ни помагат, което не е лошо, ама като им искаме помощта. Добри са наистина, и ме обичат и уважават като тяхна дъщеря, не го оспорвам. Ама и аз ги уважавам много, по свое му. За това и понякога изригвам и им казвам нещата директно, точно защото понякога ги чувствам като свои родители, и не ме притеснява да им кажа всичко в очите. Сега, като се замисля явно отношенията ни са много по-добри, отколко си мислех
Meрси, систър, ето нА, покрай тебе направих едно голямо откритие за себе си. Така, че изобщо не си мисли че спамиш  

Родителите на ММ са ужасно стиснати хора, ама ужасно. Няма да изпадам в какви нелепи ситуации са готови да изпаднат че да са на кирия. На нас ни помогнаха само с количката и дрешки, дори до последно не вярвах че ще ни помогнат до последно. После грам не се сещат, но това е друга тема. Ние не разчитаме, особено ММ и сами се справяме. Майка ми слава богу ни помога когато я помоля, но така или иначе живеем заедно.

аз си спомням много отдавна, преди 5-6 теми поне, как беше хвалила свекърите си, не помня повода де, но много добре си спомням колко доволна беше от нещо. Та аз специално колкото и други ситуации да си ни разказвала, определено съм останала с впечатление, че по-скоро сте си много добре.
Аз съм точно като теб почти на 100% в това, което разказваш. И моите са супер добри, винаги се пънат за всичко да помагат, не искат пари никога като купят нещо за нас и т.н., единственият проблем е, че аз искам всичко сама да си правя, а ако имам нужда от нещо, искам (държа даже!) инициативата да е от мен или от ММ. Не знам защо не разбират, че непоискано добро не е добро.   И точно като теб много пъти съм си казвала нещата директно, определено ме предразполагат за това. Честно казано, давам си ясна сметка за това колко са ни добри взаимоотношенията на фона на това какво може да бъде, но явно сме си характери с теб и си реагираме. Едно време нашите майки как са ги учили да си мълчат, ей, бога ми, не мога, не мога даже да направя опит за това, не знам що за идиот съм, но не издържам да си тая нещата.

И съм много съгласна, че "натрапено" добро, не винаги е добро.  Или поне за мен е така. Но човек колкото и да е заобиколен от добри и старателни хора, винаги ще се намери нещо, което да му опъне нервата. A аз паля от четвърт. Но пък бързо ми минава. Та, за това понякога, колкото и да е дреболия, много се ядосвам. И се оплаквам. Но на обща картина, съм си добре. Както казваш, можеше да е много по-зле. Ако ми се бяха паднали остри камъни като мен, брашно хич нямаше да има...  А може би просто съм си такава, и държа да е на моето. Не знам, но пък се радвам, че такава ме приемат ММ и околните. Пък в края на краищата, квото-такова. Такава са ме взели, такава ще да ме търпят  

Всъщност в началото си мълчах доста дълго време при всяка натрапена помощ и безпардонна намеса във вземането на решения,касаещи САМО нашето семейство.С голяма дипломатичност подхождах именно за да не влизам в излишни конфронтации и безсмислени спорове.Но...явно е било погрешно-свекървата нито от намеци разбира,нито от дипломатичност(не съм убедена ,че знае значението на думата  ) И така до преди половин година,когато се разделихме временно с ММ,т.е го пратих при мама обратно,барабар с багажа щом искаше да играем и аз и малката по нейната свирка Та след 1месец си взе поука и се върна де,а свекито от тогава е много по-внимателна с изявите си.Само че аз пък от тогава не им цепя басма за нищо и не и мълча за каквото и да било-директно и в прав текст и казвам каквото мисля-За да няма недоразумения после Дори след като кръстихме детето както си бяхме решили и тя се направи на много обидена,че не сме я кръстили на нея(въпреки,че аз още преди да забременея бях казала многократно ясно,че на никой няма да кръщавам,зада няма обидени от двете страни) И "обидената" казала по телефона на ММ,че "ВЕЧЕ" нямала да ни помага с нищо.Щото сякаш нещо се беше престарала преди това де...И аз му казах да и предаде,че не ми пука и ако иска може да се сърди докато съм жива,отново не ми пука.Съответно,цупи се още около 2 седмици и после и мина Сега постоянно се натиска да купувала на малката разни неща за село-т.е като ходим при нея да не носим бебешките мебели-столчета,повивалници и т.н Аз и казах,че няма нужда,защото знам,че така ще очаква да ходим по-често,което няма да стане.Дори ако иска да ми помогне с някаква по-голяма сума пари ще откажа със сигурност,тъй като знам,че така ще иска да си купи присъствие в НАШЕТО семейство и пак да почне да се меси.
Флауър,и на ММ техните са скрънзи-свекъра примерно,като заведох малката да ги сурвака за новата година по тяхно настояване,дори и правих сурвачка,нищо не и даде.Все пак има само това внуче,а и работи в чужбина през повечето време от годината е навън,не е да няма пари съвсем като някой беден пенсионер.Аз не съм за подаръка,но поне една дребна играчка за 5лв можеше да и вземе-за жеста към детето все пак.И така,а като се сетя още колко простотии съм видяла от тях,не ми се пише,че ще стане утре...Изобщо със завистливи хора как да общувам,те смятат всички,които са успели или имат повече пари от тях за бандити ,мошенници или к..рви(за жените)

Мечева, точно същата съм - паля за нула време, но понякога ми се е случвало като стихна да се чувствам виновна за избухването си... Уж гледам да съм по-умерена, но да си призная рядко ми се получава. Най-доброто ми постижение е да си замълча с кисела физиономия - просто ако съм се ядосала, да си замълча с усмивка е абсолютно невъзможно.  
Нели, поздравления за решението, иска се кураж за такава постъпка и се радвам, че е имало ефект. Браво и на ТМ, че му е увряла главата. Много примери има за истински идиоти. Самата ми майка ми е споделяла умопомрачителни неща за баба ми, нейната свекърва. Майка ми е постъпила горе-долу като теб, само че са живели у тях и си е хванала багажа и казала, че излиза на квартира, пък баща ми ако иска да ходи с нея.   Понякога нещата си стават нетърпими, аз затова гледам да не се оплаквам, защото отчасти дразнението ми си е заради моя си характер, не толкова заради хората.

Леля ми и братовчедка ми онзи ден ми звъннаха за 8ми и отново не пропуснаха и двете да ме оплюят за това, че кърмя. Детето било голямо вече, от кърменето ме болял кръста и гърба (!!!!), големите хора не ядат легнали (това по повод нощното кърмене), аз така можела съм и до 3-годишна възраст да я кърмя (казах им, че мисля до абитуриентската да я кърмя), ааа било СУПЕР вредно дългото кърмене (казах им да ми пратят къде са го прочели това, та да се образовам и аз)...и така! Направо ме влудяват.Какво толкова им бърка в г*за моето кърмене, не мога да разбера!  

Само това ще кажа.Братът и бащата на нашия татко дори не звъннаха да поздравят детето за ПЪРВИЯ му Рд, какво остава за по-натам. Свеки звънна на 8ми - не ми честити, но и аз на нея...Абе..иначе много се бутат и реват как аз се отнасям с тях. И я 'бабосват,дедосват и чичосват' и са най-милите по скайп..