Съпруги, чиито мъже пътуват по море - 32

Какви проститутки? Особено сега в тая ковид криза нямат право да слизат на брега...
Не разбирам какво има да се справяме с тази така страшна дейсност - мастурбирането, която даже не искаш да напишеш. И какво общо има това с моряшката професия? Всички го правят, включително и жените. Даже е полезно за връзката и здравето.

Това стана преди година и повече, тъкмо ковида беше почнал да навлиза, гледането на сайтове с проститутки е просто едно допълнение, което  ме накара да си мисля други неща. Няма как отиваш примерно в Русия търсиш девушки, отиваш в Колумбия търсиш в гугала колумбийки..

Мога да кажа, че няма моряк който да не тръгва поне с по един пълен хард драйф с порно и да не гледа други жени. Някой просто се прикриват повече.
И аз отначало се подразних, но разбрах че това е техния начин да се разнообразят и така да се каже облекчат. Ежедневието на кораба е убийствено и имат нужда от стимулацията на въображението.
На всички ни се иска да мислят само за нас, но уви реалността е друга.
Недей да ровиш и да се задълбочаваш, това са нормални неща за моряците. А дали са пробвали някой проститутка по пристанищата може само да гадаем.
В тази пандемия силно се съмнявам, че ще имат възможност.
Моя тръгва след няколко дни и по цял ден сваля клипове, знам също че и си ги разменят с колегите и обсъждат по атрактивните порно звезди.
Мъжа ми не се и крие, защото смята, че не прави нищо лошо. Аз също съм му свикнала и не ми прави впечатление.
Така, че моя съвет е просто да не го мислиш и да си затваряш очите. Не е нещо което би могла да промениш, най-много да почне да се прикрива.

По-добре мъжът Ви да заглежда жените на брега, отколкото мъжете на кораба.

Сега сериозно. От вашия коментар разбирам, че имате ниско самочувствие и проблеми с доверието. Мислите, че ако мъжът Ви види/спи с по-красива жена от Вас на брега на някое чуждо пристанище и ще Ви изостави.
Ако мъжът Ви истински Ви обича, за него няма да има значение дали сте красива или не, млада или не, той ще Ви обича за това, което сте. Вашата личност. И независимо какви изкушения му предлага Животът, мъжът Ви ВИНАГИ ще избира Вас.

Както споменах по-рано няма ли доверие, работата  е загубена. По същата логика мъжът трябва да си мисли дали пък някой не задява жена му, пък има и нахалници не само свалят ами се и натягат предвид ситуацията. И двете страни, ако нямат мозък  все тая. Ако жената е решила или мъжа да кръшка ще намери начин даже под носа на другия. Много си зависи от самите хора, ние с моя мъж си изговорихме тия неща, че ако някой е решил по - добре да си каже.. Всичко друго е лъжа, която рано или късно всички знаем излиза наяве. Аз му вярвам  повече и от на самата мен. И наистина всичко е индивидуално в отношенията.
  И понеже имам такова огромно доверие, някой ден може да изкара пари на мой гръб пълен е с материал, който само той съхранява. Може и да гледа друго отдавна не ровя никъде в личното му пространство, ама още помня преди 10 г и аз как ми се разтупка сърцето 😀 сега се смея на себе си.

Това пък с порното е най-малкия проблем Изобщо не ме притеснява, знам че си изтегли доста преди да замине и даже наскоро коментирахме как си размнят с колегите освен филми и порно Но няма как тук става въпрос за много време без секс, не мисля че има мъже, които могат и да не маструбират в такъв период, това си е съсем нормално. От проститутки не се плаша, моя е много капризен, гнуслив и придирчив дори и да има някъде възможност, не би го впечатлила със сигурност

И от кораб до кораб разлика, на едни е можело и часове да си говорим, пишем, на други е смазан, дет се казва едва два реда и сили да се изкъпе пък за друго да не говорим... Години наред е като робот там, страшно концентриран в това, което прави преследвайки целта си, чак ме плаши тази свръхамбициозност, защото колкото по-можеш и знаеш е на твой гръб. Определено си имам работа с работохолик, защото пък проблем става щом си дойде непрекъснато нещо прави и не се спира. Ама това си е той, перфектно няма, моята задача е да съм до него и подкрепям, но гледам да има баланс, защото като майка приоритет са децата след това материалната осигуреност. С две думи както по-рано писах като е там приемам разстояние и всичко, но тук трябва да умее да намира време за мен и децата.
   Та така де.. радвам се, че е работил преди мен на пасажерски по месеци и цял свят обиколил, не е като да не е имал възможност, споделял ми е какво е пробвал, но за него си оставам мечтаната  жена поне за сексуално отношение съм сигурна, иначе съм ужасен  😀 козирог.. Събрали сме се кой от кой по-голям перфекционист и работохолик, че сме като два остри камъка, търкаме се и с годините се изглаждаме.
   Пуснахме да видим какво дават по тв, то трагедия, че и смях. Най-якото в отношенията между една двойка е да могат да си кажат всичко буквално в очите. Има още много хляб да ядем, ама се радвам че сме достигнали тоя етап да се "разголим " така.
  Ох, спирам, че ми се приииска да му звънна.. Ма реалността е такава, че трябва първо да видя ученичката какви ги върши 😀 тюх нямам търпение да отида към 40 тъкмо едното ще е отхвръкало от гнездото.. Та да запълваме време с половинката заедно, само да сме здрави.

Страшно се радвам за Вас, че сте толкова близки и открити един с друг! Дано винаги си имате такова доверие.
Така е определено трябва да ги подкрепяме и балансираме. За съжаление или радост, моя е бил само на товарни кораби.. а и двамата още нямамe 30 .. тоест не съм убедена на 100 процента , че се е наживял , както казах и аз бях наясно и преди с порното и че си го разменят също, и дори не бях проверявала...но след една раздяла и събиране направих един оглед.. и  чак пък да си има и специални актриси ... Пък ддз да ходиш в Русия да гледаш сайтове с девушки, пък в Колумбия да пишеш в търсачката колумбийки наистина ми дойде доста рязко... Ясно е, че има далече по-важни неща, ама все си мисля, че толкова време без жена, като види някоя дали на някое пристанище като слязат или тук дори няма да я подмине вероятно ей така. Пък и факта, че мастурбира наслаждавайки се примерно на някаква друга, не е лесен за приемане.. Явно с времето се приема

Не е приятно наистина, ама и да го мислиш, той ако иска няма да го спреш. Аз си мисля, че шансовете за изневяра са много по-големи на сушата.
Гледайте да се разбирате и обичате, и да сте здрави. Това е най-важното!

Мен не ме притеснява факта, че гледа филми за възрастни. Нормално е и не го възприемам като действие, с което усещам, че ме заменя.
Относно съмненията, за тях е милион пъти по-страшно да се съмняват в нас, той ми го е казвал.
В първите години, докато познатите му не познаваха мен, но познават колата, той знаеше къде съм била, с кого съм била в колата (а баща му), и то само защото хората го питаха защо не поздравявал по кръстовища например съседната кола.
Скоро говорихме, че ако той има и грам съмнение в мен, рейсът ще е ад за него.
Аз също му имам доверие, а и вече товарните и разтоварни работи са толкова автоматизирани, че се случва за 4 месеца да слезе веднъж за малко.
За 8 години, два три пъти да сме подхващали темата, не повече.

Аз искам да ви попитам вие спорите ли, карате ли се с половинката си докато той е на рейс ?
На мен например снощи ми се случи да му се изнервя, защото му мрънкам да си пусне предисвестието за слизане от сегаа, а той иска да чака още 2 седмици защото било рано и нямало смисъл... та изнервих му се и си казахме няколко неща на криво Вече се оправихме, но ми стана кофти че не успях да примилча заради обстоятелствата

Точно пък за моряшки неща никога не бих си позволила да мрънкам. Бъди сигурна, че неговото желание да слезе е много по-голямо от твоето...

Ние се скарахме веднъж - предишният му рейс (за мен - първи) и беше мнооого гадно. Ужасно направо. Легнахме си жестоко скарани. Вече си представях как на следващата сутрин ще прочета, че иска да се разделим и да си събирам нещата докато го няма. Изобщо не успях да спя. На няколко пъти задрямвах за кратко и като се събуждах първоначално си мислех, че съм сънувала, че сме се скарали, всичко е било един кошмар и сме ок, но след няколко секунди реалността отново натежаваше в гърдите ми.
На сутринта, за моя огромна радост, прочетох неговото извинение, че не е трябвало да реагира така, че съжалява, че вече е много изнервен от работата и т.н. И се сдобрихме, така да се каже. Камък ми падна от сърцето.
И то караницата беше за някаква абсолютна дребна тъпня. Ако бяхме говорили наживо, с интонация и жестове и всичко, изобщо нямаше да се скараме. От тогава много повече внимавам как пиша, защото буквално всяка запетайка и глупав опит за шега могат да бъдат разбрани погрешно.
Такъв си е моят мъж - горделив и строг, като се разсърди, става като буреносен облак, не може да се диша около него. Но поне когато разбере, че е сгрешил, си признава и се извинява. А това е мноого важно за мен. Аз пък от своя страна съм супер спокоен човек и мисля, че го балансирам добре.
Отплеснах се, извинете.

За слизане и качване не се караме, както прецени той така се случва.
Обаче за битовизми сме се карали, кое къде е прибрал и типично семействени неща.
Имахме веднъж разговор, в който му обясних, че когато той се прибере моята работа и ежедневие не се променят като динамика и аз не съм в отпуска.
Както аз се отнасям с разбиране към спецификите на неговата работа и се съобразявам, така очаквам и от него да се съобразява когато си е в къщи.
Не ми е на пиедестал щото видиш ли пътува и т.н. Уважавам работата му и той го знае, уважава и той моята.
Мъж ми е, семейство сме, останалото е работа.

Тъй като на нас ни беше първи рейс, многоо се карахме, аз бях инициатор, защото се сърдех за най-малкото, а той доста си ме търпеше. Накрая и той избухна Мислех, че няма да издържим и двамата на това напрежение, че ще се разделим, ноо всичко мина и замина. Според мен е нормално в началото, няма как без никакви караници.

Аз в последно време съм изпаднала в страшна дупка, предполагам, че и Ковид кризата си каза думата. Над 15г сме заедно, имаме деца ученици, никога не съм си позволявала да му се меся в работата. Не съм го спирала,когато реши да пътува, въпреки, че знаех какво ме чака сама. Като цяло самочувствието ми беше, че успявам да се справя с всичко. Тежи ми,че моето професионално развитие търпи пълен застой - бременности, майчинство, сега ученици. Имам професия,която обичам и за съжаление упражнявам от дъжд на вятър заради нередовните му смени и ангажиментите с децата. Най-лошото е,че в последно време страшно се караме вкъщи изцяло за битови неща. Усещам, че в неговите представи домът е това,което иска той. Някак си какво искам аз изобщо няма значение ... Разбирам, че е свикнал да командва на кораба, но аз не съм персонала вкъщи, да ми прави план-график с домакинските задължения. Не се усещам като обичана и обгрижвана жена, а като човека длъжен да осигури неговия комфорт. И в този случай честно казано ми е по-спокойно без него, а не с тоновете изисквания, когато е тук.Децата така или иначе свикнах да си ги гледам сама ... В този ред на мисли моля дамите с по-голям стаж да се изкажат дали са имали такива кризи и как са успели да ги преодолеят. Разговори водим над 3г по този въпрос , привидно се съгласява, но за мен нещата са все същите - опре ли до разликата в мненията, аз съм длъжната да направя компромис...