Нещо сме се запиляли някъде, но ни има. Ето нещо от днес, което ме развълнува:
Завел го нашия в кабината и му дал шоколади, бисквити и ябълка. И като грейнало това дете, той казва тез очи светнаха, гушнало подаръците и като не знае как да благодари, му се поклонило. На нашия му тръгнали сълзите, но е много щастлив от емоциите, които са си разменили с детенцето...Тайланд е мястото..
И ние сме на средата,минаха двъ месеца. Караме на мейли и разговори, сега е в Тайланд, 4 часа са напред... Отдръпване и аз усетих, познавам жени на колегихе му, вкл. от текущия рейс, но рядко се виждаме. Вие къде живеете, ние във Варна...
... от 4 месеца , захапваме 6 .....но вагжното е да се върне по живо по здраво. Търпението ми е вече като втора кожа 
Препоръчани теми