За плоска бенка ли става дума или за онези другите, които стъчат? Аз имах една от втория вид, беше на врата ми и постоянно си оплитах косата около нея без да искам и дръпвах, един ден се зачерви и започна ужасно да сърби, а аз й сложих лепенка отгоре за да не я закачам... Слагах й лепенки в продължение на седмица... И тя падна. И сега няма нищо там, все едно не я е имало никога. Плоски съм си махала с горене, а веднъж без да искам порязах една при бръснене (на крака ми беше) и тя изчезна след няколко дни. И белег няма даже, от другите имам малки белези. Сега искам да отида да махна една, която имам откакто се помня, и е на върха на носа ми, ужасно е грозно. Всички ми казват, че ми било чара, ама на мен не ми харесва.
Виж целия пост
Споделете 182
- Публикувана: 9 март 2015, 21:09 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 00:12 ч.
# 225
10 апр. 2016, 19:51 ч.
# 227
11 апр. 2016, 15:22 ч.
Вероятно я е закачил с нещо, дреха, цип, случва се, те са чувствителни. Имам една на ръката, която ужасно се зачервява и сърби след епилация, ама после се успокоява. Нали ти казвам, аз направо минах със самобръсначката през една и тя после изчезна. Махат се с едно гнусно нещо като голям химикал, който ги гори с един цъкащ звук, с местна упойка.
Виж целия пост
# 228
13 апр. 2016, 17:55 ч.
Пълен провал!
Не знам и аз какво си въобразявах... 
Виж целия пост
Имам шанс да направя промяна и да се опитам да подобря нещата. Искам този път да се получи и да ми потръгне. 
Заминавам на 10 април.
Заминавам на 10 април.
Пълен провал!
Не знам и аз какво си въобразявах...
# 229
5 май 2016, 15:52 ч.
Аз съм невъобразимо шиле със страхотен късмет ви казвам!!! 
Дано късметът ми, за разлика от акъла, който ме навестява задочно, никога да не ме напуска!
Виж целия пост
Дано късметът ми, за разлика от акъла, който ме навестява задочно, никога да не ме напуска!
# 231
28 юни 2016, 07:04 ч.
Направих тотална промяна, пълен рестарт на живота си. Напуснах човек, който е баща на децата ми, но ме правеше нещастна последните години и нямаше желание това да се промени. Напуснах и работа, която беше средно платена и сигурна, но ме караше да тъпча на едно място. Родителите ми са в лошо здравословно състояние и последните 2 месеца тичам по болници и търся лекари. Но за първи път от много години усещам, че съм жива и има защо да се боря.
Виж целия пост
# 233
29 юни 2016, 06:45 ч.
Лъки за да направиш промяна в живота си има причина.Бъди щастлива с новата промяна и с децата си.Да се оправят твоите родители и да се подобри здравословното им състояние 
Виж целия пост
# 234
29 юни 2016, 10:22 ч.
Споделям, че не искам деца и не искам да се връщам в България за постоянно. Но ММ иска точно обратното. Не знам какво да правя. Всичко това ще доведе до раздяла. Не веднъж е казвал, че би избрал България пред каквото и да е.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
Виж целия пост
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
# 235
7 юли 2016, 16:53 ч.
Почвам нова работа във фирма, по-голяма от предходната,на заплата, по голяма от предходната. Радостно ми е!
Виж целия пост
# 236
8 юли 2016, 00:08 ч.
Честито! Дано ти донесе нови радости и стъпка напред в развитието и стандарта на живот! 
Виж целия пост
Дано ти донесе нови радости и стъпка напред в развитието и стандарта на живот! 
# 237
8 юли 2016, 09:08 ч.
Да правиш това, което ти харесва, да е оценено и заплатено може да донесе само положителни емоции и желание да дадеш още повече от себе си. Успех, Лъки!
Може би надскачаме възможностите си, хвърляйки се в покупка, продиктувана от желанието за по-голямо удобство, а не от нужда. Очертават се финансово доста тежки няколко месеца. Ще трябва да се избутат някак, ще стискаме зъби. Адски ще ми бъде трудно да се лиша от дребните неща, които си позволявам в ежедневието. Но нали го правим за семейството.
Имам и огромна нужда от почивка, но като знам, че ще е чак в края август, не смея да се отпускам сега.
Споделям и че си купих колело. Още в началото на април. Обичам го ужасно много и когато го взимах от майстора, се радвах точно, както в първи клас, когато дядо и баба ми подариха първото мое Балканче / с два багажника /. Чак на човека му направи впечатление как пърхах с усмивка от ухо до ухо, докато го пробвах.
Успешен ден, Споделете! Понякога ужасно ми липсва споделянето тук. Липсват ми и хората.
Виж целия пост
Може би надскачаме възможностите си, хвърляйки се в покупка, продиктувана от желанието за по-голямо удобство, а не от нужда. Очертават се финансово доста тежки няколко месеца. Ще трябва да се избутат някак, ще стискаме зъби. Адски ще ми бъде трудно да се лиша от дребните неща, които си позволявам в ежедневието. Но нали го правим за семейството.
Имам и огромна нужда от почивка, но като знам, че ще е чак в края август, не смея да се отпускам сега.
Споделям и че си купих колело. Още в началото на април. Обичам го ужасно много и когато го взимах от майстора, се радвах точно, както в първи клас, когато дядо и баба ми подариха първото мое Балканче / с два багажника
/. Чак на човека му направи впечатление как пърхах с усмивка от ухо до ухо, докато го пробвах.Успешен ден, Споделете! Понякога ужасно ми липсва споделянето тук. Липсват ми и хората.
# 238
8 юли 2016, 10:41 ч.
Пази, Боже от подобни самозабравили се.
То е много хубаво да мизеруваш в чужбина, само за престиж пред бившите сънародници.
В България има и хубави заплати, и спокойни места, и разбрани роднини.
Но всеки сам трябва да си направи хубаво и удобно мястото.
Като не си могла тук - никъде няма да успееш с подобно мислене.
Виж целия пост
Споделям, че не искам деца и не искам да се връщам в България за постоянно. Но ММ иска точно обратното. Не знам какво да правя. Всичко това ще доведе до раздяла. Не веднъж е казвал, че би избрал България пред каквото и да е.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
А аз, не искам повече да мизерствам там, да не мога да си позволя една нормална почивка, родителите ни, плюс баби и дядовци да ни дърпат на всевъзможни посоки, а аз да играя ролята на кошче за душевните им отпадъци. Не мога и не искам, да си представя как ще изляза сама по- тъмно и ще чувствам страх. Че ще съм заобиколена от негативизъм, простаци и комплексари. Хора на които им е кеф да те мачкат.
Дори и да успея да си намеря работа, което се съмнявам, то няма да работя за повече от 500 лв.
ММ ми казва, че парите не са всичко. Съгласна съм, но не е само заради парите. Просто колкото и да обичам България, вече не я чувствам като мой дом.
Мечтая да си купим къща тук, но той не иска и да чуе. Парите се събират за апартамент в България. Двустайна панелка в някой краен квартал на Варна. И после какво?
Сега се надявам, че ще прогледне след време, само дано не е вече късно.
То е много хубаво да мизеруваш в чужбина, само за престиж пред бившите сънародници.
В България има и хубави заплати, и спокойни места, и разбрани роднини.
Но всеки сам трябва да си направи хубаво и удобно мястото.
Като не си могла тук - никъде няма да успееш с подобно мислене.
# 239
8 юли 2016, 12:01 ч.
Споделям, че се дипломирах. Червена диплома,с отличие, най-добър випускник, най-добра дипломна работа и още, и още. Баща ми и брат ми дойдоха, даже май бяха горди. Пътьом започнах работа. Шефката ми ме закара да празнувам дипломирането си. Пораствам....
Ще ми липсват колегите. Не всички, но част от тях. Даже да празнуваме не се събрахме цялата група заедно. Но си изкарахме страхотно, ако изключим, че един колега ме игнорира цяла вечер, цял месец..,Цяла половин година. И не ми казва защо. А принципно сме си близки.
Мама ми липсва.
Виж целия пост
Ще ми липсват колегите. Не всички, но част от тях. Даже да празнуваме не се събрахме цялата група заедно. Но си изкарахме страхотно, ако изключим, че един колега ме игнорира цяла вечер, цял месец..,Цяла половин година. И не ми казва защо. А принципно сме си близки.
Мама ми липсва.
Препоръчани теми