Мира: И теб ли извикаха? ... Заради мен.
Яман: Имало нов свидетел. И онзи прокурор е тук.
Мира: Яман, знам, че си ми ядосан. Но моля те, не отбягвай погледа ми.
Яман: Не съм ядосан. Обиден съм.
Мира: Не бъди. Не съм те оставила зад гърба си, ... Аз не съм изгубила надежда в теб, в нас. Аз само с еопитвам да направя това, което ще е най-правилното за всички. Ще ти разкажа.
Яман:Всичко много добре и открито си казала с писмото.Дори не си оставила място за въпроси.
Мира: Знам. Трябваше да ти кажа лице в лице. Но не можах да го направя. Най-малкото исках един ден да прекараме хубаво, далеч от всичко, Яман. И така стана. Виж колко хубав ден беше. И сега като съм далеч от теб, онези спомени топлят сърцето ми. Прегръщам тях и като че ли ти си до мен. Никой, каквото и да става, не може да ни ги отнеме. Те ще останат винаги с нас.
Яман: Нито един спомен с теб, дори и мъничките подробности не бих ги заменил за нищо на света. И хубави и лоши. Каквото и да става.
Мира: Колкото и да съм далеч от теб, никога няма да се откажа да те обичам, знаеш нали?
Яман: Не си тръгвай тогава! Върни се!
Мира: не мога да го направя!
Това пък още по-романтиК